България има потенциал да бъде енергиен център на Балканите

Начало > Енергетика > Интервю > Сп. Инженеринг ревю - брой 7, 2008

Христо Ковачки
пред списание Инженеринг ревю

Господин Ковачки, вие сте сред малкото предприемачи, нагърбили се с предизвикателството да развиват минна индустрия у нас. Как бихте оценили състоянието на този сектор и “има ли хляб” в бъдещото му развитие?
В България има въглищни находища, достатъчни за следващите 200 – 300 години при развитие и правилна експлоатация. За развитие на мините в България говоря от много дълго време. Грехота е да не строим въглищни централи и така да развием енергетиката от една страна, а от друга да постигнем оптимална енергийна независимост. Енергията е един от малкото експортно ориентирани продукти, които можем да произвеждаме, а създава и не малка добавена стойност.

Как смятате да повишите производителността на труда в притежаваните от вас мини, от една страна, а от друга - да изпълните европейските изисквания за осигуряване на безопасни условия на труд?
В мина “Черно море”, която между другото наскоро навърши 100 години от създаването си, постепенно от изцяло ръчен труд успяхме да механизираме процесите. Подобни усилия сме вложили и в другите мини, които управляваме. Проблемът с безопасността е много важен и сериозен, особено когато става въпрос за подземните мини, каквито са в “Черно море” и “Бобов дол”. За нас безопасността е първостепенна грижа. И това е напълно обяснимо, предвид факта, че от усилията ни в тази посока зависи сигурността на много хора.

Напоследък се говори упорито за ваши намерения да инвестирате в нова топлоенергийна мощност в района на мини “Марица Изток”. Каква е истината по въпроса, г-н Ковачки?
Имаме желание да изградим нова мощност на площадката на Брикел. От логистична гледна точка това е най-подходящото и удобно място, защото фронтът на въглищата върви към Брикел. По този начин с всяка изминала година ще намаляваме разходите за транспорт. Аз съм на мнение, че България тепърва ще развива енергетиката. През последните години изграждането на нови мощности не беше сред приоритетите на правителствата ни.

Покрай скорошните събития с топлофикационните дружества в Плевен, Бургас и Враца, мислите ли да предприемете мерки, насочени към ограничаване на загубите от топлопренос, към повишаване на ефективността на горивните процеси и т.н. в развиваните от вас ОЦ?
Инвеститор сме на най-голямата когенерация на газ на Балканския полуостров в Топлофикация Плевен. Изградили сме също и допълнителни мощности за производство на комбинирана енергия във Велико Търново, Бургас и Враца, с обща инсталирана мощност 70 мегавата. Това ни даде възможност да постигнем висок коефициент на полезно действие и да оптимизираме цената към крайните си клиенти.
В бъдеще имаме намерение да започнем изграждането на пет мегавата мощност на биомаса, както и поетапно да преминем от газ към твърди горива. Ако този проект се реализира успешно, ще изградим подобни мощности към всички топлофикационни дружества. Крайната ни цел е, разбира се, да намалим зависимостта си от газа.

Екологията виси като “дамоклев меч” върху не един и два индустриални обекта у нас. Трябва ли, според вас, да се допуска ситуация, при която важни за икономиката индустриални обекти прекратяват работа, поради неизпълнение на европейските изисквания?
Задължително трябва да се намери балансът между развитието на икономиката и спазването на европейските екологични изисквания. Затварянето на предприятия в индустрията е пагубно за българската икономика. Също така е ясно, че дори и след всички усилия за изграждане на очистващи инсталации, замърсяването може да бъде само ограничено. На фона на всички държави, членки на Европейския съюз, в България са наложени най-строги екологични изисквания. В някои държави срокът, за който трябва да бъдат изградени очистващите инсталации, е шест години. В други държави подобни изисквания има само към новите предприятия, а старите работят в съществуващото си положение, до изчерпване на капацитета им. В крайна сметка трябва да решим искаме ли да имаме развита българска икономика.

Програмата ви за развитие на ТЕЦ Марица 3 - Димитровград, например, включва ли изграждане на сероочистваща инсталация?
Разбира се. Там, както и в Брикел и Бобов дол, вече се изпълнява етап на предпроектни проучвания за типа на необходимите очистващи инсталации. На българското общество, обаче, трябва да му е ясно, че инвестициите в толкова кратък период – четиригодишен, за изграждането им ще доведе до почти двойно поскъпване цената на тока. Това ще се отрази и на всички производства, поради добавената стойност на електроенергията. Именно затова мисля, че този срок трябва да бъде предоговорен с европейските ни партньори.

Договорът за продажбата на ТЕЦ Бобов Дол задължава за срок от 5 години да се осигурят инвестиции в размер на 35 млн. евро. За какво ще бъдат похарчени тези пари?
В момента се прави проучване каква очистваща инсталация е необходима за развитие на предприятието. На първо време, ще се опитаме да изградим сероочистка и да пуснем замразения блок. В по-дългосрочен план имаме намерения да построим допълнителна мощност на свободната площадка.

Атоменергоремонт има сериозни позиции в инженеринговия бизнес. Имате ли амбицията да участвате в изграждането на АЕЦ Белене?
Без съмнение мога да кажа, че това предприятие притежава най-квалифицираните специалисти в България. То е единственото, което има опит в изграждането на подобни централи. Вероятно ще намери своето място като подизпълнител в процеса на изграждане на АЕЦ Белене.

Бихте ли направили съпоставка между българската енергетика и сръбската като инвестиционен климат, законова и нормативна рамка, инженерен потенциал и т.н.?
България има потенциал да бъде енергиен център на Балканите заради географското си положение. Ако имаме последователна енергийна стратегия, бихме могли да развием този потенциал. Миналата година за известно време бяхме спрели износа на електроенергия. Тази година заради лошата законова рамка бяхме на път да затворим топлофикациите и така да се лишим от производство на 3000 мегавата комбинирана енергия. В областта на селското стопанство България от нетен износител се е превърнала във вносител. Такива могат да бъдат последствията и в енергетиката. Трябва да изграждаме мощности. Трябва да използваме ресурса, с който разполагаме – въглища, биомаса, отпадъци. Трябва да произвеждаме електроенергия.
В Сърбия са осъзнали важността й за развитието на тяхната икономика. През изминалите десетилетия те са изградили добри международни пазари. От тази гледна точка бизнесът им има по-добри предпоставки да работи.

Христо Ковачки
е сред крупните български инвеститори. Сред контролираните от него компании са мините “Чукурово”, “Бели брег”, “Станянци, “Черно море”, “Бобов дол” и “Открит въгледобив”. В сферата на отоплителните централи бизнес интересите му включват топлофикационните дружества в градовете Плевен, Бургас, Враца, Велико Търново и Габрово. Компании на Христо Ковачки контролират ТЕЦ 3 Димитровград и Брикел. Наскоро компания, близка до бизнесмена, спечели търга за ТЕЦ Бобов дол.
От години бизнес интересите на Христо Ковачки надхвърлят пределите на България. Твърди се, че притежава повече от 15 предприятия в Сърбия, включително мина, завод за гуми, работно облекло и т.н., както и че ще инвестира в нова енергийна мощност близо до река Дунав.


Вижте още от Енергетика



Top