Българските предприемачи са предпазливи с внедряването на иновативни решения

Владимир Филипов, управител на NearSoft, пред сп. Инженеринг ревю

Доколко се прилагат иновативни решения за ефективно управление на производството в България? Посочете най-интересните реализации у нас. Къде ще е България в това отношение след 5 години?

Прилагането на иновативни решения за ефективно управление на производството в България се обуславя не толкова от осъзнатата нужда за тяхното внедряване, колкото от наличните програми за европейско и национално финансиране. Това определя и кампанийния характер на този тип инвестиции. Пример за това е настоящата “Ваучерна схема за предоставяне на услуги в ИТК”. Българските предприемачи са предпазливи с внедряването на иновативни решения, отчасти поради неуспешни проекти в миналото, отчасти поради липса на знания и опит за модерно управление на предприятия.

В допълнение България е на последно място по иновативност в ЕС в резултат на ниските публични разходи в тази област. За съжаление, разбирането за внедряване на иновативен продукт се ограничава до внедряване на ERP и CRM системи или изработка на сайт. Модерни системи за дигитализация на оперативното управление на производството (MOM/MES/APS) и/или поддръжката (CMMS, EAM) са внедрени в по-малко от 5 – 10% от предприятията. Липсата на холистичен подход към дигитализация на едно предприятие обуславя и ниското ниво на реализирани ползи от тези инвестиции.

Въпреки посочените проблеми, членството на България в ЕС и отворената икономика неминуемо ще доведат до бързо навлизане на иновативни решения в предприятията.

Наличието на големи международни концерни ще ускори трансфера на технологии и преминаването към Индустрия 4.0. Една трета от парите, предвидени за следващия програмен период на ЕС, са предназначени за ускорена дигитализация и преминаване към Индустрия 4.0, което ще доведе до допълнителен тласък в тази посока. За успешно усвояване на този ресурс българските доставчици на иновативни услуги и продукти трябва в кратък срок да подобрят и модернизират своите предложения към индустрията. Ние в NearSoft сме разработили платформа и методология за практически преход към Индустрия 4.0, както и активно се занимаваме с тяхното популяризиране. Пример за успешни проекти на интегрирани системи за управлението на производството с нашата платформа МОМ4 са Виохалко – СофияМед, Химакс Фарма, Кенди Фарма, Неопърл и София Ринг Мол.

Кои индустриални сектори у нас ще имат най-голяма полза от прилагането на съвременните практики и инструменти и защо?

Абсолютно всички сектори ще бъдат засегнати от Индустрия 4.0. Вероятно водещи ще са високотехнологичните фирми и тези, които са регулирани, както фармацията например. Фирмите, които нямат стратегия за Индустрия 4.0 и изостанат в своята дигитализация, рискуват да изпаднат от един бъдещ пазар, в който компонентът “цена на работната ръка” ще играе все по-малка роля, а намирането на квалифицирани специалисти ще бъде все по-трудно.

Към статията "Ефективни подходи и инструменти в управлението на производства"