Безопасност на машините

застрашаващи здравето и живота на човек по време на работа. Съществува стройна система за изследване безопасността на машините. Факторите, които биха могли да доведат до инцидент, са разделени на три категории - произтичащи от потребителя, машините или от предприятието. Към първата група принадлежат свикването с опасността до степен на навик, както и подценяването на опасностите, което би могло да доведе до пренебрегване на мерките за безопасност. Инцидентите, дължащи се на операторите на машините, често се предизвикват и от високо ниво на стрес или просто неспазване на съществуващите изисквания за безопасна работа. Свой принос към тези фактори имат недобрата поддръжка на съоръженията и лошото обучение.

Втората група фактори, водещи до инциденти, се дължат на самите машини. Категорията обхваща конструктивни недостатъци или неадекватни мерки за сигурност. Познати са случаи, при които се използват машини, неподходящи за съответната работна среда. Често инцидентите са следствие и от характерни за самите машини опасности при експлоатацията им.

И третата група фактори има достоен принос в "черната" статистика на инциденти, предизвикани от работата с машини. В нея попадат факторите, дължащи се на спецификите в дейността на конкретното предприятие. Например, технологично обусловените рискове от движение на персонала или оборудването. Не бива да се пренебрегва и наличието на движение на материали или продукция между машините.

Всеки инженер с професионален опит в индустриален обект знае, че

произтичат от работа с електрическа енергия, дължат се на проблеми с механиката или имат физико-химичен произход. Последствията от инциденти са разнообразни като характер и мащаби, но водят до невъзвратими човешки травми, икономически загуби и уронване на дълго градения от компанията престиж. Безспорната сериозност на изброените последствия е наложила разработването на цялостна концепция за безопасност на машините, целяща ограничаване до минимум на възможните инциденти. Концепцията разглежда безопасността като фактор, който трябва да се отчита още на проектния етап на една машина, по време на инсталацията и до края на експлоатационния й живот.

Практическото изпълнение на европейската концепция за сигурност на машините се постига чрез система от директиви и прилежащите им стандарти. Директивите са две и имат задължителен характер. Едната от тях -

на ЕС се отнася за нови и използвани машини, предвидени за продажба, отдаване под наем или преместване. Спазването й е задължително за всички производители на машинно оборудване, опериращи на европейския пазар. Съгласно Директива 97/32, всички производители трябва да произвеждат безопасни машини, както и да гарантират стриктно спазване на изискванията за безопасност. Съответствието с директивата се потвърждава чрез маркировката СЕ. Директивата разглежда машините като обикновени и опасни. За представителите на първата група е достатъчно производителят да изготви досие на машината за съответствие с машинната директива, което му дава правото да постави СЕ маркировката. За машините, които Директива 97/32 определя като опасни, обаче, това далеч не е достатъчно. Изисква се сертификат, издаден от трета независима страна, доколко машината съответства на хармонизираните стандарти към машинната директива. В категорията на опасните попадат машини за груба обработка на дърво с ръчно подаване на материала, преси, включително огъващи машини за студена обработка на метал, с ръчно подаване на материала, машини за леене под налягане на пластмаса с ръчно подаване, машини за работа под земята от определени типове и др.

за здравеопазване и безопасност 89/655 се отнася до всички работници и наличния в предприятието машинен парк. От 1997 г. всички потребители са длъжни да организират машинния си парк в съответствие с изискванията на директивата. Тя дефинира общата рамка от превантивни мерки на работното място, осигуряващи защита на експлоатационния персонал при работата му с машини. Директива 89/655 въвежда задължителен анализ на риска в едно производствено предприятие, разработване на програма за недопускане на инциденти, задължително обучение на персонала, приоритет на колективната пред индивидуалната защита.

И тук достигаме до важния за производителите и потребителите на машини момент с удостоверяване на задължителното съответствие с изискванията на директивата за машинно оборудване и директивата за здравеопазване и безопасност. Пътищата са два. По-дългият и често по-скъпият, според фирми с опит в прилагането на директивите, е свързан с изпитания от трета независима страна. По-краткият път минава през съобразяване с изискванията, дефинирани от т.нар.

Пакетът включва три типа документи - А, В и С. Стандартите от тип А се наричат базови и дефинират основните аспекти и принципи за безопасност на машините. Например, представител на стандартите от тип А е EN 292, който въвежда фундаменталните принципи. Концепцията за безопасност на машините се базира на елиминиране на риска, когато това е възможно, разбира се. Елиминирането на риска означава гарантиране на нула повреди и нула инциденти. Според EN 292 при невъзможност да се елиминира, рискът следва бъде сведен до приемлива степен. Технически това се постига чрез приемане и изпълнение на съответстващите на даденото приложение мерки за безопасност, включително индивидуална и обща защита.

се наричат базови. Разделят се на два подтипа - В1 и В2. Първият има нелеката задача да дефинира специфични аспекти на безопасността. Например - стандартът EN 60204-1 регламентира изискванията към електрооборудването за машини. Представители на типа В1 са и стандартите EN 294 и 999, които въвеждат безопасните отстояния от машини, както и стандартът EN 1050, въвеждащ система за оценка на риска. От своя страна, стандартите от тип В2 се отнасят за конкретни устройства за безопасност. Например, изискванията към устройствата за авариен стоп бихте могли да откриете в стандарта EN 418. Съвременните схващания за блокировките и заключващите устройства са дефинирани в стандарта EN 1088, изискванията по отношение на неподвижните и подвижните защити - в EN 953. Стандартите от тип С включват инструкции за безопасност за определени фамилии машини. Например, ако в предприятието работят хидравлични преси, инструкциите за безопасните им монтаж, експлоатация и поддръжка са залегнали в стандарта EN 693.

Специално внимание сред всички европейски стандарти за безопасност ще обърнем на EN 954-1, който въвежда изискванията към системите за безопасност на машинното оборудване. Стандартът въвежда строга система за

на основата на три важни параметъра - S, F и P. Параметърът S се отнася до нараняванията и съответно има две стойности - S1 и S2. В групата на S1 попадат всички леки, тоест водещи до пълно възстановяване наранявания. Втората група S2 обхваща тежките, познати още като необратими наранявания на един или няколко човека. Чрез параметъра F се въвежда честотата или продължителността на периода, през който човек се излага на опасност. Този параметър също има две стойности - F1, съответстваща на рядко или кратковременно излагане, и F2 - често до постоянно или продължително излагане. Третият параметър за оценка на риска P отразява възможността за избягване на опасността. Логично параметърът P има стойност Р1, когато при известни обстоятелства съществува вероятност за избягване на опасността, и Р2, в приложения, при които да се избегне опасността е невъзможно.

Стандартът EN 954-1 въвежда таблици, чрез които много лесно на базата на параметрите S, F и P се оценява степента на риск - от 1 до 4. Съответно най-минимален е рискът със стойност 1, а максимален е, когато има стойност 4. В зависимост от степента на риск се определят изискванията към системата за безопасност и нейните компоненти.