д-р Петър Кормушев, Италиански институт по технологии в Генуа: Ще бъдем свидетели на истинска революция в следващите 10-15 години
Начало > Във Фокус > Сп. Инженеринг ревю - брой 2, 2015

д-р Петър Кормушев, научен ръководител в департамента по роботика на Италианския институт
по технологии в Генуа, пред сп. Инженеринг ревю
Уважаеми, д-р Кормушев, бихте ли се представили пред читателите на сп. Инженеринг ревю?
Занимавам се с машинно самообучение и роботика. Работя като научен ръководител на екип от докторанти и пост-докторанти в департамента по роботика на Италианския институт по технологии в Генуа. Тук създаваме едни от най-напредналите хуманоидни роботи в света като например iCub, COMAN, WALK-MAN, както и четирикракия робот HyQ.
С какви научни разработки се занимавате и кои са основните ви постижения?
Моите научни разработки са насочени към подобряване на изкуствения интелект на роботите. Работя по създаването на алгоритми за машинно самообучение, които позволяват на тези роботи да се научават да извършват полезни дейности. Например тези дейности включват множество задачи от битовото ежедневие: чистене, подреждане, готвене, асистиране на човек, взаимодействие с множество хора, и т.н.
Основните ми постижения са в областта на методите за обучение чрез имитация на учител, както и за самоусъвършенстване без учител. Разработените от мен методи за подсилващо самообучение (reinforcement learning) позволяват на роботите да се научат да извършват трудни физични задачи, които биха били изключително трудни да се програмират ръчно от човек.
Например, в един мой експеримент успях да обуча робот да обръща палачинки, като ги мята във въздуха. Тази задача е трудна не само за роботите, но и за много хора. Въпреки това, моят алгоритъм за самообучение позволи на робота да се научи сам как да обръща палачинки чрез проби и грешки, по подобен начин на дете, което се учи само да кара колело.
Разработени от вас методи за обучение и самообучение на роботи са намерили приложение в множество съвременни роботи. Бихте ли ни разказали повече за проектите си в тази насока?
Разработваните от мен методи за обучение и самообучение намират приложение в най-различни роботи, включително хуманоидни роботи, манипулатори и мобилни роботи. Един от най-впечатляващите и успешни проекти, в които участвам, е проектът PANDORA за създаване на автономен подводен робот, който е в състояние да извършва сложни и продължителни мисии под вода.
Този робот намира приложение като система за наблюдение и поддръжка на подводни съоръжения например за нефтената индустрия. Друг пример е за изучаване на подводната природа или за т. нар. подводна археология. Малко хора си дават сметка за това, но истината е, че знаем повече за повърхността на Марс, отколкото за дълбините на земните океани. Роботите могат да ни помогнат да овладеем тези последни неизследвани земни места въпреки екстремните условия.
Кои са основните акценти в дейността ви в момента?
В момента работя усилено по подготвяне на нашия хуманоиден робот WALK-MAN за участие в международното състезание DARPA Robotics Challenge. Състезанието се организира от американската държавна агенция DARPA и финалният кръг ще се проведе през юни т. г. в Калифорния.
Общият награден фонд е 3.5 млн. долара, от които 2 млн. ще бъдат връчени на отбора с най-добре представилия се робот. В състезанието участват общо 25 робота, като само 3 са от Европа (два от Германия и един от Италия – нашият робот). Целта на състезанието е да се тестват пределите на съвременните роботи в екстремна ситуация, наподобяваща бедствената ситуация в атомната електроцентрала Фукушима, Япония, през 2011 г.
Роботите ще трябва самостоятелно да прекосят пресечен терен, затрупан с отломки, да отварят врати, да изкачват стълби и да извършват сложни ръчни манипулации. Тези изключително трудни за робот задачи ще поставят на изпитание не само хардуера, но и софтуера, реализиращ интелигентността на роботите.
Какви, според Вас, са основните задачи, които стоят пред съвременната роботика?
От техническа гледна точка основните задачи са за усъвършенстване на хардуера и софтуера на роботите, за да бъдат те по-гъвкави, по-безопасни, по-евтини и по-универсални. Развитието на роботиката в момента наподобява развитието на персоналните компютри в тяхната зора.
Аналогично, важна стъпка е да се унифицира наличният хардуер, да се разработят стандарти, които да позволяват асемблиране на различни компоненти от различни производители в единна работеща система. Това в момента е невъзможно поради липса на съвместимост на хардуерно ниво. По отношение на софтуера - добра стъпка в тази посока е набиращата популярност операционна система за роботи (ROS).
От социална гледна точка съвременната роботика вече започва да се сблъсква с някои от етичните дилеми, които великият Айзък Азимов описва в своето научнопопулярно творчество. Например съвременните интелигентни автомобили вече имат активни системи за защита на пътниците, които задействат спирачките преди челен сблъсък. Сега, представете си, че няма достатъчно разстояние да се спре навреме, а отляво и отдясно има тротоари, пълни с пешеходци.
Изкуственият интелект, внедрен в колата, ще трябва да вземе решение дали да завие, спасявайки пътниците, но убивайки множество пешеходци, или да не завие, съзнателно решавайки да убие пътниците, за да спаси пешеходците. Този тип дилеми ще възникват все по-често при масовото навлизане на персоналните роботи в нашето ежедневие и е изключително трудно да им се намери еднозначно решение.
Какво да очакваме от напредъка в технологичното развитие на изкуствения интелект?
Бъдещето е многообещаващо! Ще бъдем свидетели на истинска революция в следващите 10-15 години. Роботите ще навлязат първоначално в множество ниши, извършвайки трудоемки, но тясно специализирани и монотонни дейности.
Постепенно, заедно с усъвършенстването на изкуствения интелект, роботите ще стават по-гъвкави и по-универсални, което ще им позволи да излязат от тясно специализирани ниши и да се приближат до идеала за универсален робот. Според мен, едва тогава ще видим масово навлизане на персоналните роботи в ежедневието. Скоростта, разбира се, ще зависи много от това колко бързо ще пада цената на роботите.
Ключови думи: Петър Кормушев, Италиански институт по технологии, машинно самообучение, роботика
Новият брой 9/2024