Ергодизайн, Симона Славова: Горди сме да бъдем една от водещите дигитализирани фирми за производство на мебели у нас

Симона Славова, мениджър отдел "Продажби и маркетинг" в Ергодизайн, пред сп. Инженеринг ревю

Разкажете повече за пътя на Ергодизайн от далечната 1996 г. до дигитализацията и Industry 4.0. Как едно традиционно мебелно производство в България поумнява и как старите и новите технологии "заговарят на общ език"?

В самото начало, през 1996 г., все още не съм била родена, но баща ми и чичо ми (ръководителите на фабриката Слави и Христо Славови, бел. ред.) са ми разказвали как всичко е започнало в цеха на техния баща, където са произвеждали стъклени масички с метални крака. Тогава са били само двамата и, разбира се, производителността им е била много ниска. Цялата готова продукция са товарели в един бус, също наследство от дядо ми, и са продавали на пазарите в Букурещ. Две години по-късно са се преместили в първия си собствен "цех" – един малък гараж в промишлената зона на гр. Русе. Наели и няколко работници, които да им помагат с масите.

След още две години развитието им продължава да напредва и се налага да потърсят по-голямо помещение и да назначат още хора. Тогава се местят в мазето на фабриката, в която се помещава производството ни в момента. Освен масите, вече правят и малки изделия от ПДЧ, предимно рафтове.

През 2003 г. купуват цеха, а четири години по-късно – и офисите в сградата. През 2008 г. броят на служителите вече е 130 човека. Знам, че тогава им е било много трудно – били са млади и неопитни, а не след дълго е дошла и тежка финансова криза, за която разбира се, никой не е бил подготвен. Допускали са много "грешки на растежа", както те често казват.

Баща ми и чичо ми винаги са искали да се развиват и да бъдат новатори. През 2014 г., посещавайки едно от изложенията за машини в Германия, баща ми вижда концепция за автоматизирана производствена линия за напълно поръчково производство със скоростта на серийно такова. Тогава пламва искрата у него. Няколко години по-късно е напълно решен да имплементира технологията и в Ергодизайн.

Никога няма да забравя колко тежък беше проектът и колко усилия костваше да се задържи фирмата "над водата" – кредити, европроекти, изцяло нови машини, системи и начин на работа. Едно от най-големите предизвикателства беше свързано с хората – малко от тях успяха да излязат "извън кутията" и да възприемат цялата промяна. С годините си давам сметка, че малцина биха могли да преминат през това предизвикателство успешно.

Благодарение на упоритостта на семейството ми и лоялността на служителите ни шест години след началото на проекта вече всичко работи гладко и с гордост можем да се наречем една от водещите дигитализирани фирми за производство на мебели в България!

Позволете ни да надникнем отвътре във фабриката Ви в Русе – в какви стъпки протича изработката на един гардероб например? Кои операции и приложения са с най-висока степен на автоматизация и какви системи и оборудване участват в процеса?

Първата стъпка е уточняването на детайлите – дизайн, размери, опции и функционалност на самия гардероб. Консултантът (проектантът) има грижата да представи всичко това пред клиента чрез софтуера, който предоставяме на партньорите си. Там всичко се случва бързо и лесно с помощта на 3D визуализация и цена на момента.

След като проектът е уточнен и гардеробът е поръчан към Ергодизайн посредством софтуера, на практика можем да започнем да го произвеждаме след около 10 минути.

Толкова е необходимо, за да бъдат автоматично генерирани данните за производството, без намесата на конструктор. Разбира се, нужно е известно време за административна обработка и обогатяване на поръчката от нашия пласмент в ERP система. Ред е на логистичния отдел да подреди поръчките в определен ред за съответните дестинации.

Следващата стъпка е поръчката да попадне в MES системата (за планиране на производството), където се генерират производствените файлове и пътищата за всяка машина с помощта на пост-процесори. След това вече може да започне и фактическото производството на гардероба – първа стъпка естествено е да се нарежат всички детайли. Това отново се случва автоматично.

В хаотичен склад с робот се съхраняват плочите, необходими за изработката на бъдещите поръчки. Роботът взима нужната плоча от дървен материал и предварително я етикетира, преди тя да бъде поставена на циркуляра. След като плочата бъде нарязана, се получават X на брой уникални детайли (с различни размери), върху всеки от които има етикет с баркод. В него се съдържа цялата необходима за останалите машини информация.

От там нататък производственият път продължава с кантиране, пробиване и опаковане. Всяка машина има скенер, който прочита баркода на детайла и вече знае как точно да го пробие или кантира.

Единственото, което остава, е да се окомплектоват и опаковат всички детайли от поръчката. Междувременно отдел "Снабдяване" подготвя обкова, необходим за сглобяването на гардероба. Всичко се товари в превозното средство и се доставя до склад на наш търговски партньор (дистрибутор). От там нататък съответният търговец има ангажимент гардеробът да стигне до дома на клиента.

Иновацията рядко се изчерпва с конкретен проект, тя е безкраен процес. Какво развитие очаквате в бъдеще – за компанията, за себе си като професионалист, а и за бранша като цяло?

Истина е, че този процес е безкраен. Следващата стъпка за нас отново е свързана с роботизация –липсата на кадри налага такъв тип инвестиции. Тази година или в началото на следващата предстои внедряването на робот в края на нашата производствена "фуния", който ще вдигне производителността. След това в списъка ни с приоритети е да автоматизираме и подобрим опаковането на вече готовата продукция.

За себе си в професионален план мога да разкрия, че от около година разработвам един иновативен проект без подобие на българския пазар, който съвсем скоро ще бъде реалност. Ръка за ръка с проекта работя и върху въпроса в близко бъдеще баща ми и чичо ми да могат да се пенсионират и аз да поема бизнеса.

За бранша – за съжаление смятам, че ни чака трудна година. В повечето европейски страни на Запад вече се усеща рецесията, особено в строителния и мебелния бранш. Дори застрахователните компании в някои страни от година насам са спрели застраховането на бизнеси от тези два сектора. Неминуемо това ще се усети и при нас.

Другият потенциален проблем е липсата на хора с желание да работят в производство. За съжаление всеки един такъв бранш се оказва доста по-непривлекателен от модерните професии. Както казах и по-рано, роботизацията е процес, който се налага да внедрим в производствата си. Тъй като това е доста скъпо "удоволствие", цените на мебелите ще надхвърлят очакванията на крайния потребител.

И не на последно място слагам огромния проблем с добива на дървесина в България – казус, с който Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) се бори непрестанно. Като цяло мисля, че на мебелния сектор в България му предстои да се изправи пред немалко трудности, но въпреки всичко съм оптимист и вярвам, че ще се справим!