Глас професионален, глас божи
Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 3, 2010

Има технически проекти, които не са по силите на един инвеститор. Дори и най-мощният. Изискващи огромни ресурси и много дълъг срок на изплащане. Със спорна икономическа логика, но с голяма обществена значимост. Зад подобни проекти навсякъде по света стои държавата. Затова и те са не просто технически, икономически и политически, а национални, и се реализират трудно, дълго и с много воля. Типичен пример е операта в град Сидни, превърнала се впоследствие в символ на цяла Австралия. Наред с чисто техническите проблеми, които съпътстват изграждането й, строителството на операта изобилства от скандали, обиди и обвинения в злоупотреби, излизащи дори извън нашите балкански представи за нарушаване на добрия тон. Първоначално определеният бюджет е надхвърлен в пъти, а периодът от време между първата копка и официалното й откриване е четиринадесет години.
И у нас съдбата на големите технически проекти е неясна, целесъобразността от изпълнението им – оспорима, а често историята по изграждането им - достатъчно дълга да се смени цяло поколение. Например, сагата със строителството на софийското метро или дискусионното бъдеще на мащабните проекти в енергетиката. Нормално е големите национални проекти да се обсъждат, преоценяват, да провокират общественото внимание. Порочна е обаче практиката дори чисто техническите им аспекти да се представят от хора, които хал хабер си нямат от техника. И щом се разгори поредният скандал, едни и същи хора да бомбардират общественото пространство с ежедневните си – неподплатени професионално - технически размисли и страсти.
Всеки от нас добре знае колко знаещи, подготвени и можещи хора има в инженерните среди. Специалисти с авторитет, доказан с годините. Повечето – напълно неизкушени от медийния шум. С позиция – обсъждана активно с колеги и познати, но почти никога несподеляна явно, дори и пред бранша. Така порочният кръг се затваря – говорят основно тези, които нямат какво да кажат. А има теми, в които „гласът на професионалистите би следвало да е глас божи”. И тогава вероятно съдбата на проектите би била по-ясна, а изпълнението им – по-кратко. Или както казва мой познат от АЕЦ Козлодуй: „Най-лесно и бързо вземаме решение по технически проблем. Събираме се с колегите, които разбираме за какво става въпрос и имаме съответната оторизация, обсъждаме възможностите и се спираме на даден вариант. Виж, ако трябва да се реши колко да е голяма градинката пред централата, тогава нещата значително се усложняват, защото всеки – от директорите до чистачките, има мнение”.
инж. Амелия Стоименова,
главен редактор