Греси за приложение в ХВП

• Налице са допълнителни изисквания към химичния им състав, хигиената и риска от пренасяне на замърсители към готовата продукция
  
  
• Гресите трябва да са устойчиви на отмиване и да запазват защитния смазочен филм върху металните повърхности
  
  
• Дори една правилно подбрана грес може да не осигури очакваните резултати, ако не се нанесе и поддържа по подходящ начин

Гресите, използвани в хранително-вкусовата промишленост, трябва да изпълняват същите основни функции като конвенционалните индустриални смазочни материали – да намаляват триенето и износването, да предпазват компонентите от корозия и да удължават експлоатационния живот на оборудването. Приложението им в производството на храни и напитки обаче поставя допълнителни изисквания към химичния състав, хигиената и риска от пренасяне на замърсители към готовата продукция.

Гресите за приложение в хранително-вкусовия сектор са предназначени за машини, при които е възможен случаен контакт на смазочния материал с хранителни продукти, или за случаите, в които се прилагат строги хигиенни мерки. Използват се в лагери, конвейерни системи, пълначни и опаковъчни машини, бъркалки, помпи, редуктори и други механични системи, изложени на влага, почистващи препарати, температурни флуктуации и различни механични натоварвания.

Подходящата грес трябва не само да осигурява необходимите смазочни свойства при конкретните работни условия, но и да отговаря на изискванията за предвиденото приложение. Неправилният избор може да доведе до ускорено износване на компонентите, течове, необходимост от непланирана поддръжка и повишен риск от замърсяване на храните.

Регулаторни изисквания и класификация

В Европейския съюз Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните задължава операторите в хранителния сектор да защитават продуктите от замърсяване и да поддържат оборудването в състояние, което свежда хигиенните рискове до минимум. Регламентът обаче не въвежда единна специализирана система за класифициране на гресите.

Поради това производителите и специалистите по поддръжка често използват международно признати класификации и схеми за сертифициране, за да оценят пригодността на смазочните материали. Сред тях е класификацията на NSF, която разграничава продуктите според предназначението им и вероятността от контакт с храни.

Категория H1 обхваща смазочни материали, предназначени за приложения, при които е възможен случаен контакт с храни. Те се формулират с компоненти, допустими съгласно съответните критерии за регистрация, така че да се ограничат потенциалните рискове при неволен пренос на малки количества смазочен материал към хранителния продукт.

Смазочните материали от категория H2 са предназначени за машини и възли, при които контактът с храни може да бъде изключен. Те могат да се използват в оборудване извън зоните с изложени на условията на околната среда продукти, ако оценката на риска потвърждава, че няма реалистичен път за замърсяване. Категория H3 се отнася до смазочни материали за оборудване, чиито повърхности могат да влязат в пряк контакт с храни по време на експлоатацията му, например куки, колички и др.

Друг приложим международен стандарт е ISO 21469. Той определя хигиенни изисквания към формулирането, производството и употребата на смазочни материали, които могат да влязат в случаен контакт с продуктите по време на преработката им. Сертифицирането по стандарта осигурява допълнителни гаранции за спазването на хигиенни изисквания през жизнения цикъл на смазочния материал, но не отменя необходимостта да се провери пригодността му за конкретното оборудване и приложение.

Устойчивост при почистване

Честите процедури по почистване са характерно предизвикателство за повечето предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Лагерите на конвейери, пълначните машини и други механизми могат да бъдат подложени на контакт с гореща вода, детергенти, дезинфектанти и струи под високо налягане. При тези условия една грес трябва да е устойчива на отмиване и да запазва защитния смазочен филм върху металните повърхности.

Водоустойчивостта зависи от базовото масло, химичния състав на сгъстителя и цялостната формула. Попадането на вода може да промени консистенцията, да наруши структурата на греста, да предизвика корозия или да отстрани смазочния материал от зоната на контакт. Многократното излагане на почистващи препарати също може да повлияе върху стабилността на греста.

Затова при избора на грес за приложения в производството на храни и напитки трябва да се вземат предвид процедурите за почистване, включително концентрацията на препаратите, температурата, честотата на измиване и начинът на прилагане. Грес, която е ефективна в сух лагер, може да се окаже неподходяща за същия тип лагер при наличие на ежедневни почистващи процедури. Наред с характеристиките на смазочния материал трябва да се оценят и параметрите на уплътненията, интервалите за повторно смазване и възможностите за оттичане на водата.

Съвместимост и контрол на замърсяването

Дори една правилно подбрана грес може да не осигури очакваните резултати, ако не се нанесе и поддържа по подходящ начин. Интервалите за повторно смазване трябва да се определят според конструкцията на лагерите, скоростта, натоварването, температурата, условията на околната среда и препоръките на производителя на смазочния материал. Прекомерното количество може да доведе до прегряване и течове, докато недостатъчното смазване увеличава риска от износване и повреда на оборудването.

Съвместимостта е особено важно съображение при смяна на използваната грес. Различните сгъстители или базови масла невинаги са съвместими и смесването им може да промени консистенцията, отделянето на масло и механичната стабилност. Преди преминаване към друг продукт трябва да се провери съвместимостта, а при необходимост смазочната система да се почисти и остатъците от старата грес да се отстранят.

Условията за съхранение и експлоатация също влияят върху чистотата на смазочния материал. Опаковките трябва да се държат затворени, чисти и ясно обозначени.

Препоръчително е да се използват отделни инструменти за дозиране, за да се предотврати кръстосано замърсяване. Гресите трябва да се предпазват от влага, прах, почистващи химикали и неволно смесване с други смазочни материали.

Програмата за смазване трябва да бъде част от по-широката система за управление на безопасността на храните в предприятието. При прилагане на принципите на анализа на опасностите и контрол на критичните точки (HACCP) изтичането на смазочен материал и неволният му контакт с хранителните продукти могат да бъдат оценени като потенциални източници на замърсяване. На тази основа се определят подходящи превантивни мерки и процедури за мониторинг.