Химическа промишленост в България
Начало > Във Фокус > Сп. Инженеринг ревю - брой 1, 2012




ПОДОБНИ СТАТИИ
Пречистване на отпадъчни води от химическата, фармацевтичната и козметичната промишленост
България заема челно място по привлекателност за автомобилната индустрия
Момчил Якимов: Каузата на Солтех е да помагаме при създаването на повече умни фабрики в България
Професионализмът във вакуумните технологии на Flowserve SIHI е доказан на практика
Във втори пореден брой списанието на българската индустрия – Инженеринг ревю, продължава с представянето на химическата промишленост (ХП) у нас. В рубрика Във фокус на този брой, като продължение на предишния, са представени още двама от водещите производители в сектора, чрез техните технологични иновации и бъдещи проекти. Следващата част на материала (вж. стр. 34) е отредена на коментарите на компаниите, предлагащи продукти и решения за сектора. В нея, повече от 20 фирми обобщават новостите в технологиите за химическата промишленост и представят някои от най-актуалните си предложения.
Неохим работи по проект за повишаване на енергийната ефективност
Дружеството Неохим е регистрирано в Хасковски окръжен съд със седалище в Димитровград. Заводската инфракструктура е разпределена върху две площадки с обща площ 2300 дка, разположени на двата бряга на река Марица, извън пределите на града. Отстои на 200 км югоизточно от София, в район с добре развит ж. п. възел и в близост до общоевропейски транспортни коридори.
Производствените инсталациите позволяват да бъдат произвеждани: амоняк 450 000 т/годишно; азотна киселина 480 000 т/годишно; амониев нитрат 710 000 т за година; натриев нитрат 9 300 т; формалин 30 000 т/годишно; карбамид-формалдехидни смоли 20 800 т; амониев бикарбонат 6 000 т/годишно.
Компанията работи и по проект за повишаване енергийната ефективност и редуциране на емисиите от въглероден диоксид от инсталацията за производство на амоняк в Неохим.
“За проучване на актуалното състояние на цеха за амоняк, оценка на възможностите за реконструкция и предложение на варианти, Неохим се обърна към четирите водещи инженерингови фирми, проектиращи и доставящи технологии за производство на амоняк”, разказват от компанията. „Заедно тези четири фирми държат над 90% от пазара на инженеринга за построяването на нови и реконструкцията на стари инсталации за производство на амоняк.
В този първи етап най-съществената промяна е замяната на досегашната технология за очистка на сингаза от СО2, разработена в началото на 60-те години на 20-ти век и основана на абсорцията на СО2 с абсорбент МЕА (Моно Етанол Амин) и с използване на тарелки като масообменни устройства, с разработената на основата на абсорбент аМДЕА (активиран Метил Ди Етанол Амин) и високоефективен пълнеж за масообмен”, допълват от Неохим.
Предимствата на очистката от СО2 с абсорбента аМДЕА са:
- работа с много ниско съотношение пара/газ в I –ви реформинг, поради ниската енергия за стрипинг/десорбция (най-ниска от всички абсорбенти на основата на амини) и от там до силно понижаване на консумацията на горивен природен газ в първичния реформинг и на емисиите на СО2;
- абсорбентът е биологично разградим;
- не се нуждае от пара за изпарителите и така още повече намалява консумацията на енергия и емисиите от СО2.
От предприятието се надяват, че промяната в технологията и на оборудването на очистката на газа от СО2 и въвеждането на новото по-ефективно оборудване се очаква да понижи консумацията на природен газ с около 5% и да редуцира емисиите от въгероден диоксид с около 120 кг на тон амоняк.
Другият мащабен проект, по който Неохим работи е екологичен проект по механизма СИ. „По време на производството на азотна киселина се генерира диазотен оксид (N2O) като нежелан страничен продукт на високотемпературната оксидация на амоняка”, разказват от Неохим. „Този отпадъчен N2O, обикновено се изхвърля в атмосферата, тъй като няма каквато и да била икономическа стойност или токсичност, при емисионни нива, типични за производството на азотна киселина.
Широкомащабното вторично намаляване на N2O в инсталация за производство на азотна киселина с атмосферно налягане е първото по рода си в България, разказват от предприятието. Диазотният оксид притежава потенциал за глобално затопляне 310 пъти по-голям от този на въглеродния диоксид. Въглеродният диоксид от своя страна е парников газ, оказващ влияние въху климата на планетата и допринасящ за глобалното затопляне и е определен като такъв от Междуправителствения панел по изменението на климата (МПИК) към ООН. Поради тази причина емитираните в атмосферата количества са обект на рестрикции и инвестициите в технологии, водещи до тяхното намаляване, се поощрява чрез международни механизми като използвания в проекта.
Проектът „Намаляване на емисиите от диазотен оксид при производството на азотна киселина в Неохим”, по механизма „Съвместно изпълнение“ ,съгласно чл. 6 от Протокола от Киото, беше стартиран в Неохим през октомври 2010 г., разказват от дружеството. „Намаляването на емисиите по проекта стартира през ноември 2011 г. и се очаква да продължи до края на т. г. То се извършва чрез вторичен De N2O катализатор монтиран в каталитичния реактор за оксидация на амоняк на цеха за производство на азотна киселина. Очакваното количество единици редуцирани емисии (ЕРЕ) по проекта е 112 726 т. CO2 екв. Реализираните намаления на емисии към настоящия момент са 90% спрямо първоначалните нива”, заявяват от компанията.
Солвей Соди с над 865 млн. лева инвестиции
Солвей Соди, Девня, е най-големият завод за производство на синтетична калцинирана сода в Европа и един от най-големите в света. Първият содов завод е създаден в Девня през 1954 г., а през 1974 г. е изграден и пуснат в експлоатация новият содов завод със значително по-голям производствен капацитет. През 1997 г. дружеството е приватизирано от Солвей Шишеджам Холдинг. Основните продукти на компанията са калцинирана сода (лека и тежка) и сода бикарбонат. През 2011 г. Солвей Соди регистрира своеобразен производствен рекорд с произведени 1,452 млн. т калцинирана сода и около 21 хил. т сода бикарбонат, а приходите от продажби възлизат на близо 340 млн. лева.
Компанията провежда последователно политика на устойчиво развитие, като в Солвей Соди и филиали за периода 1997-2011 г. за преки инвестиции и ремонтни дейности са вложени над 865 млн. лева – в проекти за технологични подобрения и модернизация на почти всички сектори на завода, опазване на околната среда, икономия на ресурси, отговорност и грижа към безопасните условия на труд и опазване здравето на персонала.
„През последните 4 години беше реализирана мащабна програма за разширяване на производствения капацитет на содовия завод от 1,2 на 1,5 млн. т годишно”, информират от Солвей Соди. „В проекта са вложени 150 млн. лева за модернизация и реконструкция на съществуващите и изграждането на изцяло нови мощности по цялата производствена линия. Основните акценти са изграждането на нова линия за производството на тежка сода с капацитет 400 000 т годишно, проектирането и изграждането на нови дестилери за амоняк и амонячни кондензати, гарантиращи пълноценно използване и рекупериране на амоняк и изключително ниски емисии в околната среда, на нова карбонизационна колона с висок производствен капацитет, нова варова пещ за производството на вар и СО2, нова охладителна кула за вода и Доров утаител за очистване на разсол”, допълват от производственото предприятие. „За периода 2012-2017 г. предвиждаме значителна инвестиционна програма от порядъка на 25 до 50 млн. лева годишно, която ще бъде насочена основно към проекти, свързани с опазването на околната среда, икономия на енергия, модернизацията и подмяната на остаряло оборудване.”
„Един от основните стратегически проекти на Солвей Соди е свързан с приватизацията през 2000 г. на ключовите дружества ТЕЦ Девен, Провадсол и Девня Варовик, осигуряващи содовото производство със суровини и енергоносители”, споделят от компанията. След приватизацията на ТЕЦ-а са направени множество промени с технологична и екологична насоченост. „През 2006 г. Солвей Соди реши да предприеме реновирането на някои от съществуващите котли и замяната на тези, които са морално остарели, с нов голям котел от типа циркулиращ кипящ слой модерна технология за когенерация на топло- и електроенергия, единствена по рода си не само в България, но и в Европа. Новият котел съответства на последните европейски норми за CO2 и други емисии като серни окиси, азотни окиси, прах. Бюджетът за този проект възлезе на 150 млн. лева”, описват предимствата на технологията те.
Предприятието Провадсол осигурява друга основна суровина за производството на калцинирана сода – неочистен разсол (разтвор на натриев хлорид). След приватизацията на предприятието започва програма за модернизациявключваща възстановяване на аварирали сондажи, цялостна подмяна на сондажни работни колони, реконструкция на помпено отделение, като са монтирани помпи с нисък КПД, което намалява консумацията на електроенергия, изграждане на нов резервоар, въвеждане на автоматизирана промишлена информационна система, реконструкция на електрически подстанции 110/6 kV, изпълнение на програмата за опазване на околната среда, противопожарна инсталация, сонарно оборудване и други.
Предприятието Девня Варовик осигурява необходимата суровина за производството на калцинирана сода и цимент. Произведеният варовик с различни фракции се използва в содовото и в циментовото производство. Затова и основните акционери в Девня Варовик са Солвей Соди и Девня Цимент.
„Разработването на варовиковата кариера се развива на различни хоризонти, като скалната маса след взривяване се обработва”, представят процесите в работата от компанията. „След трошене и пресяване се получават и двата основни продукта – варовик с фракция 0-40 мм, необходим за производството на цимент, и варовик с фракция 40-135 мм, необходим за производство на калцинирана сода. Полученият варовик се транспортира до Солвей Соди посредством въжена линия – уникално съоръжение с дължина от 8 км и капацитет от 2,1 млн. т варовик годишно.
След приватизацията на Девня Варовик са направени значителни инвестиции, насочени към редуциране въздействието върху околната среда, безопасност и подобряване на работния процес, като пускане в експлоатация на прахоуловителни инсталации, реконструкция и модернизация на конусни трошачки, подмяна на цялото ел. оборудване в трошачната инсталация и други”, споделят от Солвей Соди.
Ключови думи: Химическа промишленост, България, Неохим, Солвей Соди
Новият брой 9/2024