Химически средства за дезинфекция и почистване в промишлеността

Познаването на хигиенните норми и стандарти, приложими за индустриална среда, е задължително, но крайно недостатъчно условие, за да се гарантира необходимото високо ниво на хигиена в производствата. За успешното комплексно справяне със съществуващите здравно-санитарни рискове и осигуряване на безупречна санитарна среда на производство е нужно въвеждане на утвърдена програма за почистване и дезинфекция, която да включва контрол на качеството на прилаганите мерки.

Програма за почистване и дезинфекция

Една добра основа за подготовката на такава програма е проучването и възприемането на наложили се вече добри производствени практики. Базовите изисквания за прилагане на добри практики за осигуряване на безопасна среда на производство са задължителни за правилното прилагане на действащите стандарти и гарантиране на добра защита на персонала и продукцията. Тези санитарно-хигиенни изисквания важат с особена сила в производствата от хранително-вкусовата промишленост, така че продукцията да не бъде компрометирана от физически, алергенни, химически и микробиологични опасности.

За пълноценното им прилагане обаче е важно производителят да се погрижи за доброто им разбиране от страна на служителите. Средствата, гарантиращи поддържането на високи хигиенно-санитарни стандарти от страна на служителите, съвсем не се изчерпват с периодичния им инструктаж. Необходимо е добро разбиране на причините, които налагат тези мерки. Това включва познаване на изискванията за съответствие с местното и международното законодателство; въвеждане на стандартни работни процедури за санитарни условия; удовлетворяване на конкретни изисквания на клиента; спазване на препоръки от одити и инспекции; съчетаване на мерките с оптималната продуктивност на производственото звено; анализ на опасностите и контрол на критичните точки; елиминиране на рисковете от възникване на замърсявания, разпространение на микроорганизми или поява на вредители.

Фактори, обуславящи санитарно-хигиенните мерки в производството

За да се спазват необходимите високи санитарни норми във взискателни индустриални производства, като хранително-вкусовата промишленост например, е необходимо да се предвиди комплекс от фактори, които имат съществено значение за ефективността на извършвания физико-химичен процес на почистване и дезинфекция.

Изготвянето на ефективна санитарно-хигиенна програма започва с оценка на това какви са възможните замърсители, които биха могли да попаднат в средата. В хранително-вкусовата промишленост например остатъци от суровини и добавки не рядко са причина за формиране на среда, благоприятстваща развитието на бактериален растеж. Нетретирани замърсявания от мазнини, изложени на влиянието на въздуха за известен период от време, се окисляват и полимеризират, при което се втвърдяват и почистването им става още по-трудно, създавайки условия за поява на микроорганизми. Ако не бъдат отстранени своевременно наслагвания с биологичен произход, като протеини и въглехидрати, могат да компрометират безопасността на производствените линии. Зони с по-висока влажност и условия за конденз, от друга страна, представляват предпоставка за образуване на плесен и мухъл.

От значение за правилния избор на дезинфекционни мерки е и материалът, от който е направено оборудването и обектите, изложени на замърсяване в работната среда. Стандартите за използвани материали могат да се различават според това доколко улесняват дезинфекцията, до каква степен имат свойството да задържат замърсители и да създават условия за развитие на микроорганизми и дали са устойчиви на корозия и химическа активност. Идеалният материал би бил гладък, непорьозен, устойчив на абразивно влияние и невзаимодействащ по химически път с други вещества.

Високият клас неръждаема стомана е много предпочитан материал, тъй като е високоустойчив на корозивно въздействие. Бетоновите повърхности са податливи на напуквания и нарушения, а също така са уязвими на киселини. В практиката се използват различни бои и покрития, които гарантират различна степен на устойчивост на химикали и почистване. Материалите трябва да са съвместими с химическите и физическите особености на производствената среда. При преглед на спецификацията на материалите трябва да се обърне внимание на предотвратяването на рисковете от замърсяване и поява на микроорганизми.

Практики и средства за почистване и дезинфекция

Някои химически вещества са по-ефективни срещу устойчиви видове бактерии, вируси и спори. По тази причина активните формулировки се класифицират с уникални имена по класове и приложение. За да се избере подходящ химически гермицид, трябва да има яснота относно предимствата и недостатъците на различните дезинфектанти и санитарни препарати, така че да се ограничат рисковете за здравето и да се осигури адекватна защита, като се насочат усилията към конкретни видове патогени.

Почистването е първият и най-съществен процес във всяка стратегия за обеззаразяване. Повърхностите и предметите трябва да се почистват преди дезинфекция.

Замърсяването, песъчинките и биофилмите създават защитни слоеве за бактерии и вируси, което прави санитарните усилия по-малко ефективни.

Почистването премахва видимото замърсяване и невидимите микроби (напр. бактерии, вируси и протозои). Почистването обикновено включва механично действие като бърсане, триене или почистване с общо почистващо средство, като сапун и вода.

Детергентите (т.е. повърхностноактивните вещества) са съединения, които имат почистващо действие. Те се състоят както от хидрофилни, така и от липофилни части и могат да бъдат разделени на четири групи: анионни, катионни, амфотерни и нейонни детергенти.

Процесът на почистване не унищожава непременно микробите, но намалява разпространението им, като ги отстранява механично с ограничена химическа активност.

Антимикробните сапуни съдържат добавки, които при нанасяне намаляват микробната флора. Примерите включват алкохоли, хлорхексидин, хлор, хексахлорофен, йод, хлороксиленол (PCMX), кватернерни амониеви съединения и триклозан.

Дезинфекцията убива микроорганизмите върху повърхности или предмети чрез използване на химически биоцидни вещества. Дезинфектантът представлява вещество или смес от вещества, които унищожават или необратимо обезвреждат бактерии, гъбички и вируси в нежива среда, но не всички от тях. Унищожаването им не означава задължително, че повърхностите са почистени или микроорганизмите премахнати. Мерките за почистване, комбинирани с последваща дезинфекция на повърхността, допълнително намаляват риска от разпространение на инфекция. Дезинфекцията намалява броя на патогените до безопасно ниво според приложимите здравни норми и изисквания.

Изисквания за ефикасност на дезинфектанта

Според данни на Американската агенция за опазване на околната среда (United States Environmental Protection Agency – EPA) относно указанията за тестване на ефикасността на продуктите OCSPP 810.2300: Дезинфектанти за използване върху твърди повърхности –ефикасността и степента на унищожаване на всеки тестван микроорганизъм трябва да бъде средно >99,9% при нулев период на действие и в сравнение с нетретирана контролна повърхност. Според указанията контактен дезинфектант за приложения, различни от хранителни, трябва да редуцира микроорганизмите с 99,9% в рамките на 5 минути. Дезинфекциращи кърпички, подходящи за повърхностен контакт с хранителни продукти, трябва да елиминират 99,999% от всеки тестван микроорганизъм в рамките на 30 секунди.

Дезинфектантите, които не влизат в контакт с храни са широко достъпни и се считат за най-подходящи за общи повърхности и предмети в активно обитавани зони.

Тези продукти включват водоразтворими прахове, течности и спрейове. Ако се използват правилно, те трябва да се справят с 99,9% от микроорганизмите на третираната повърхност в сравнение с необработена контролна повърхност. Както бе отбелязано по-горе, не всички дезинфектанти са подходящи за предмети, които влизат в контакт с лигавица, детски играчки и оборудване за приготвяне на храна или контактни повърхности.

Като цяло дезинфектантите са агресивни антимикробни агенти за твърди повърхности и само някои от тях са подходящи за общо почистване и домакинска употреба. Повечето са с бърз ефект, осигуряващ пълно обеззаразяване за нуждите на здравни заведения, промишленото снабдяване и среди на приготвяне и съхранение на медицински изделия.

Класификация и видове дезинфектанти

Според калсификацията на EPA съществуват три основни категории антимикробни продукти въз основа на степента или нивото на антимикробна активност. Трите категории са продукти, осигуряващи стерилност, дезинфектанти и продукти за санитаризация.

Тези категории са допълнително разделени на три подкатегории според приложението си – дезинфектанти с ограничен спектър, дезинфектанти с широк спектър и дезинфектанти за приложение в здравни заведения. Дезинфектантите с ограничен спектър на действие са ефективни само срещу определена основна група микроорганизми (например Gr+ (напр. Staphylococcus aureus) или Gr- (напр., Salmonella enterica) бактерии).

Дезинфектантите с широк спектър или с общо предназначение са ефективни както срещу Gr+, така и срещу Gr- бактерии (Staphylococcus aureus и Salmonella enterica). Дезинфектантите с широк спектър на действие имат широко приложение в жилищни, търговски, институционални и други обекти. Тази категория дезинфектанти представлява гермициди, предназначени за третиране на некритични повърхности на медицински устройства и оборудване. Такъв дезинфектант може да се използва за предварително почистване или обеззаразяване на критични или полукритични медицински изделия преди крайна стерилизация или високо ниво на дезинфекция. Некритичните медицински устройства са такива, които осъществяват само локален контакт с незасегнати тъкани.

За всяка категория EPA има установени стандарти за тестване, спрямо които се удостоверява ефикасността на препарата, включително тестовите микроорганизми, по които даден продукт трябва да бъде оценен. Продукт, който демонстрира ефикасност в дадена категория, може да бъде включен в тази категория, а също и за специфичните микроорганизми, които трябва да бъдат тествани за тази конкретна категория. За да бъде признат за ефикасен срещу други допълнителни видове бактерии и вируси, се изисква да бъдат представени данни от тестове за ефикасността срещу всеки отделен вид микроорганизъм.

Химическите вещества, които попадат в групата на дезинфектантите, споделят много сходни характеристики с повърхностноактивните вещества, но се различават по отношение на тяхната функция, която е да унищожава микроорганизмите, останали по повърхността след почистването. Биоцидният ефект варира в зависимост от активното вещество, използвано в състава на дезинфектанта. Той може да бъде постигнат чрез въздействие върху целостта на клетъчната стена или чрез намеса в критични метаболитни реакции вътре в клетката на микроорганизма. Повечето дезинфектанти се окисляват и реагират с органични материали, включително микроорганизми. Такива по-конкретно са хлор, йодофори и пероцетна киселина. Те са бързодействащи и с широк спектър. Те обикновено не са стабилни в гореща вода и са корозивни за редица метали и други материали, затова не са подходящи за дезинфекция на метални повърхности.

Препаратите с пероцетна киселина са подходящи за CIP дезинфекция при ежедневно прилагане върху пастьоризатори, резервоари, тръбопроводи, повърхности и машини, влизащи в контакт с хранителни продукти и напитки във всички сфери на хранително-вкусовата промишленост.

Йодът и йодофорите са окисляващи вещества. Съединенията на йода са с по-слаба активност от хлор-отделящите дезинфектанти, докато йодофорите са с по-силно действие. Имат остатъчна активност в рамките на 6-8 ч. Йодофорите са относително стабилни и безопасни и най-често участват в комплексни съединения с нейонни ПАВ. Йодофорите широко се прилагат в месо- и млекопреработвателната промишленост.

Хлорът и хлор-отделящите съединения се използват като антисептици и дезинфектанти. Хлор-отделящите съединения имат по-бавно настъпващ ефект. Тази група дезинфектанти са изключително токсични при инхалиране и поглъщане. Разтворите им не са стабилни, особено при алкално pH. Остатъчната им активност е 6-8 ч.

Спрямо тях са чувствителни Gr+ и Gr- бактерии. Гъбички, вируси и спори са по-малко чувствителни.

Неоксидиращите дезинфектанти обикновено са на основата на кватернерни амониеви съединения, които са клас катионно повърхностноактивно вещество, амфотерни вещества, алкохоли и алдехиди. Те обикновено са топлоустойчиви, по-малко корозивни и имат остатъчен биоциден или биостатичен ефект.

Алдехидите са алкилиращи агенти, използвани за дезинфекция на повърхности. Прилагат се за дезинфекция на сгради и предмети чрез фумигация. Техен недостатък е високата токсичност и канцерогенният им ефект.

Алкохолите преципитират протеините и денатурират липидите. Използват се като антисептици и дезинфектанти. Те имат бърз ефект, без остатъчно действие.

Ефикасността им е по-слаба спрямо вируси с обвивка и спори.

Обеззаразяващият ефект на дезинфектанта може да варира в зависимост от дадения вид микроорганизъм, т.е. той трябва да бъде прецизно формулиран, за да се гарантира, че е ефективен. Някои може да са неефективни при ниски температури. Правилно формулираните дезинфектанти могат да включват няколко различни биоцидни компонента, включително повърхностноактивни вещества и хелати, за да се увеличи ефикасността им. При избора на дезинфектант е препоръчително да се вземе подробна информация и насоки от доставчика на препаратите, като се вземат предвид материалът на повърхностите, типът замърсяване и специфичните микроорганизми, които подлежат на контрол. Други съображения включват температурата на околната среда и разтвора и необходимото време на действие.