Хубава работа, ама... българска

Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 4, 2010

В началото на юни влезе в сила новата наредба, регламентираща строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар (Наредба Iз-1971). Нормативният документ бе приет в края на октомври 2009 г. с похвална цел – да изхвърли в кошчето остарелите изисквания от времето на социализма, осъвременени козметично през 1994 г. Прокламираната цел на наредбата е повече от положителна, а именно да се въведат европейските изисквания в областта, като се осигури максимална сигурност за хората. Зад лъскавата фасада на градивните намерения, обаче, лъсват няколко сериозни проблема.
На първо място, според професионалистите в областта, от които се очаква да претворяват книжните норми в реални дела, е недопустимо наредбата да влиза в сила, преди да е основно преработена. От КИИП са категорични, че редица изисквания не просто не съответстват, а противоречат на европейската нормативна база. Въвеждат се и норми в разрез с други действащи документи в областта на водоснабдяването, газовите инсталации, съоръженията и системите за защита, предназначени за експлоатация в потенциално експлозивна атмосфера и т.н. Други изисквания пък не са еднозначно дефинирани. Или казано по друг начин, всяко звено по веригата – производител, проектант, монтажник и контролен орган, ще има пълни основания да интерпретира нормите според интересите си. И в крайна сметка, неясните изисквания вероятно ще се уреждат между инвеститори и контролния орган и под масата. Защо ли в някои заблудени държави вярват, че превенцията била основа на борбата с корупцията?
Предвид хаоса, който цари в инженерната ни терминология в момента, от новоприетите нормативни документи се очаква да въведат и поне малко унифицираност. Разлиствайки страниците на наредбата, обаче, е видно, че все още се говори за взвривозащитни съоръжения, група на взвривяемост, степен на безопасност и т.н., въпреки героичните опити на някои колеги да наложат новите термини. А по-внимателният прочит на документа би хвърлил и неспециалист в областта в истинско изумление, разбирайки че съществуват, например, ваканционни бунгала с над 100 места (Приложение 1).
И това далеч не е всичко. Защото добра или лоша наредбата е задължителна и изискванията в нея трябва да се прилагат. Тогава възниква резонният, но за съжаление риторичен въпрос - има ли специалисти от всички направления, които към настоящия момент я познават достатъчно добре и имат необходимото удостоверение да разработват раздела „Пожарна безопасност” към своите проекти?
Изобщо, както казва народът - хубава работа, ама... българска.



Top