Индустриалната хладилна техника

Технически тенденции в развитието, мащаби на пазара в страната

Перспективите за осъвременяване на съществуващата техническа база и инвестирането "на зелено" в съвременни хладилни индустриални технологии е в пряка зависимост от състоянието на основния им консуматор в страната - хранително-вкусовата промишленост. Разбира се, индустриална хладилна техника се използва и в други отрасли, сред които химическата промишленост, фармацията и медицината, но предвид специализацията на страната в годините на социализма и днешната икономическа реалност, за България приоритетно място има производството на храни и напитки. По въпроса сериозен ли е потенциалът на българския пазар на индустриални хладилни инсталации, доставчиците на хладилна техника застъпват различни становища - някои в по-висока степен оптимистични, други оценяват перспективите за развитие като не особено големи.

За разлика от спорните въпроси около пазарния капацитет, специалистите посочват като двигател на техническото развитие в областта на индустриалната хладилна техника необходимостта от повишаване на екологичната им съобразност. Ролята на традиционно използваните изкуствени хладилни агенти, познати като фреони, в появата и развитието на т.нар. парников ефект, водещ до сериозно нарушаване на екологичното равновесие в природата, наложи въвеждането на законово подкрепени забрани за приложението им. От друга страна, индустриалната хладилна техника не остава встрани и от общотехническата тенденция към разработването на нискоенергоемки решения, което е обосновано от непрекъснато повишаващите се цени на енергията. Трета тенденция в техническото развитие на индустриалната хладилна техника включва все по-високата степен на автоматизация на процесите по създаване на изкуствен студ, включващо сериозно развитие на хардуерните и софтуерни инструменти за анализ и диагностика на работата на цялата инсталация.

Хладилните агенти

Според мнението на специалисти, съществуват всички основания да се счита, че в областта на индустриалната хладилна техника все по-масово ще навлизат натурални хладилни агенти - т.е. агенти, които не увреждат озоновия слой, имат минимален парников ефект и са естествено налични в обкръжаващата ни среда. Към категорията на натуралните хладилни агенти спадат амоняка, въглеродния диоксид и, с известни резерви поради експлозивността им, групата на т.нар. запалими хладилни агенти - пропан, бутан и др. Счита се, че запалимите хладилни агенти са по-подходящи за приложение в областта на търговската хладилна техника, уверяват специалисти. Амонякът и въглеродният диоксид се отличават и с по-добри енергийни характеристики в сравнение с останалите разрешени хладилни агенти, което също е предпоставка за нарастващия интерес към тях от страна на индустриалната хладилна техника.

Основно предимство на всички изброени агенти е, че те са естествени компоненти на обкръжаващата ни среда и не носят екологичен риск, за разлика от т.нар. изкуствени хладилни агенти - добили популярност под името фреони. По принцип за замяна на екологично опасните хладилни агенти се предлагат две групи заместители: преходни и трайни. Използването на преходните хладилни агенти от вида на HCFC също е ограничено във времето. Препоръчително е трайните - от вида на HFC да се използват при нови инсталации. Приложението на преходни заместители е икономически по-изгодно в сравнение с използването на трайни заместители, тъй като не изисква сериозна реконструкция на хладилната инсталация, включително съоръжения, масла и др., уверяват специалисти.

Към важните предпоставки за по-широкото използване на натурални хладилни агенти специалистите причисляват редица законодателни и икономически причини. В някои от държавите членки на Европейския съюз, сред които Австрия и Дания, вече е факт забраната на изкуствените хладилни агенти, а сериозни дискусии по въпроса текат в Германия и скандинавските страни, подчертават работещи в бранша у нас. По мнението на експерти се очаква ускоряване на процесите в посока забрана за използване на редица фреони. Екологичните изисквания към хладилните агенти включват два базови параметъра - ODP - потенциал на въздействие върху озоновия слой, и GWP - глобален затоплящ потенциал (парников ефект). Със спирането от производство и забраната за употреба на неекологичните, озоноразрушаващи хладилни агенти от вида CFC (хлор-флуор-въглеродите), съдържащи хлорни атоми в молекулата си и ограничената (контролирана) употреба на HCFC (хлор-флуор-въглеводородите), все по-важен става въпросът за замяната им с алтернативни в съществуващите и нови хладилни инсталации, уверяват специалисти.

Освен законодателно, използването на фреоните все повече се ограничава и вследствие на съществуващата тенденция към повишаване на цената им в европейските страни. Рязкото нарастване на цената на неекологичночистите фреони, поради непрекъснато увеличаващите се през последните години екологични такси, на практика представлява икономически държавен инструмент за въздействие върху пазара.

Многократно по-високата цена на редица фреони, съвместно с техническите неудобства, произтичащи от факта, че повечето разрешени за употреба фреони представляват многокомпонентни смеси (и при пропуск на малка част следва да се подмени цялото заредено количество в инсталацията) ги правят трудноприложими за индустриалните инсталации, където количествата на агента са по-големи, уверяват специалисти. Използването на алтернативните и нови хладилни агенти е все още във фаза на развитие, тъй като смяната на хладилните агенти е трудоемка, изисква сериозна техническа и кадрова подготовка, съоръженията и оборудването, с които се извършва смяната на фреоните, представляват твърде сериозна финансова инвестиция, е мнението на редица специалисти.

Технически тенденции в хладилната техника

Новите технологии в хладилната техника са свързани с все по-широко навлизане на автоматизираните системи за управление, даващи възможности за много точно настройване на работата на инсталацията към съответните моментни нужди, заявяват специалисти. Освен това, съвременните средства и системи за управление осигуряват възможности за дистанционен контрол, настройка и мониторинг на работните параметри на инсталациите.

Сред най-големите технически новости през последните години е следене работата на индустриалните хладилни инсталации при работата им в режим на частично натоварване. Практика в Европа е подписване на договори с доставчика, в които той гарантира определена стойност на COP (Coefficient of Performance) на инсталацията. Параметърът представлява съотношение на студопроизводителността към консумираната електрическа мощност (кW/кW) на инсталацията. Необходимостта от мониторинг на инсталацията в режим на частично натоварване произтича от факта, че не само хладилните агенти са източници на парников ефект, а и консумираната електрическа енергия води до отделяне на парникови газове от топлоелектрическите централи.

Поради факта, че хладилните инсталации представляват съществен консуматор на електрическа енергия, в бъдеще време на енергоемкостта им ще се обръща все по-съществено внимание, уверяват специалисти. Друга тенденция в техническото развитие на индустриалните хладилни инсталации е свързана с изграждането на т.нар. индиректни системи, в които хладилният агент е поместен в компактен агрегат, заводско изпълнение, и е в много малко количество.