БАП, Цветанка Тодорова: Индустрията, преработваща пластмаси, беше силно засегната от кризата с COVID-19

МашиниИнтервюСп. Инженеринг ревю - брой 5/2020 • 02.07.2020

Пластмасопреработвателната индустрия беше силно засегната от кризата с COVID-19

Цветанка Тодорова, Председател на Управителния съвет на Браншова асоциация Полимери, пред сп. Инженеринг ревю

 

Моля, представете се пред читателите на сп. Инженеринг ревю.

Почти целият ми професионален път е в бранш Полимери и съм след учредителите на сдружението още през 2000 г. Председател съм на Управителния съвет на БАП от 2013 г. Работила съм в небанкова финансова институция като изпълнителен директор и инвестиционен консултант, занимавам се също с управление на проекти.

Тази година Браншова асоциация Полимери празнува 20-годишен юбилей. Отменена беше Международната конференция „Кръгова икономика и предизвикателства пред полимерната индустрия“, с която трябваше да бъде отбелязан случаят. Какво е най-важното за дейността на БАП, което щеше да бъде казано на нея?

Браншова асоциация Полимери (БАП) е сдружение с нестопанска цел на фирми, преработващи и търгуващи с полимери. Основана е през 2000 г. и е единственото сдружение на национално ниво, представляващо производители на пластмасови продукти, търговци на суровини и рециклатори. Компаниите, членове на асоциацията, реализират около 60% от оборота и дават работа на 40 % от заетите в производството на пластмасови изделия в България. Затова ние сме гласът на полимерната индустрия пред националните и европейски институции, обществото и потребителите.

Асоциацията активно следи промените в българското и европейското законодателство и сътрудничи на българските институции при изготвяне на нормативната уредба, засягаща полимерната индустрия не само в страната, но и в Eвропа, като защитава интересите на бранша.

Работим за положителния имидж на индустрията пред с цел подобряване на конкурентните предимства на предприятията на пазара. Ключови принципи за дейността ни са кръговата икономика, устойчивост и опазване на околната среда, здравето и сигурността на потребителите.

БАП е активен член на EuPC – Европейската асоциация на преработвателите на пластмаси и на Средиземноморския консултативен борд на PlasticsEurope – организация на производителите на полимери в Европа, като си партнираме в подкрепа и защита на индустрията за преработка на полимери. С работата си през годините успяхме да изградим статута на надежден и коректен партньор.

Подготвихме международна конференция през април, с която искахме да отбележим 20-годишния юбилей на асоциацията и на която трябваше да бъдат обсъдени предизвикателствата, които среща полимерният бранш. Тема щяха да бъдат също начините за ефективно взаимодействие между бизнеса, националните и европейските институции и потребителите, с цел успешното и устойчиво въвеждане на кръговата икономика, включването на бранша в Зелената сделка. За съжаление, поради пандемията се наложи да отменим събитието.

 

Какво промени и продължава да променя пандемията COVID-19 в бранша?

Кризата с COVID-19 имаше различен ефект върху различните подсектори на индустрията. Най-силно пострадаха фирмите, работещи в автомобилния сектор, след това в сектор строителство и реконструкция и като че ли най-малко засегнати бяха тези от сектор Опаковки. Фирми, които произвеждат опаковки за стоки от първа необходимост като храни и напитки, отбелязаха временно увеличение на търсенето в началото на пандемията заради презапасяването на хората. Тази тенденция намаля през април.

Пандемията COVID-19, естествено, промени начина на работа и част от фирмите пренастроиха производствата си за други продукти. Някои от членовете ни започнаха да произвеждат хигиенни материали, маски, облекла и шишета за дезинфектанти.

Сериозен ефект имаха и ограничителните мерки. Компаниите, при които се наблюдаваше увеличение на търсенето, работиха под напрежение, за да запазят нивата си на производство, докато се прилагат необходимите мерки за сигурност и се справят с въздействието на пандемията върху работниците им.

Въпреки че мерките за блокиране бавно започнаха да се облекчават в някои държави членки на ЕС и производството ще започне бавно да нараства, компаниите очакват през цялата 2020 г. ситуацията да остане трудна, особено след прогнозираната икономическа криза, която ще последва мерките за блокиране и ще се отрази на всички производствени дейности.

 

Как ситуацията повлия на производствата и веригите на доставка?

Като цяло, в сравнение с други сфери на пластмасопреработващата индустрия, най-малко пострадалото от кризата с COVID-19 е производството на опаковки и пластмасови изделия за еднократна употреба.

Търсенето на опаковки в медицинския и хигиенен сектор се увеличи и се очаква да остане на високо ниво. От друга страна, при компаниите, които произвеждат опаковки за индустриално приложение или за еднократна употреба в туризма и заведенията за хранене, се наблюдава рязък спад в търсенето поради намалената активност на клиентите.

Най-важният проблем за компаниите, които са негативно засегнати от кризата, е липсата на търсене поради намаленото производство в индустрията и затварянето на някои магазини, както и затварянето на хотелите и ресторантите, поради ограничителните мерки, приети от националните власти. Липсата на търсене предполага прекъсване на производството, но повечето фиксирани разходи остават. Освен това дружествата трябваше да понесат допълнителни разходи за дейността си, предвид допълнителните действия за обеззаразяване и дезинфекция.

Относно промяната в търсенето и предлагането: фирмите, които произвеждат опаковки за медицински приложения, дезинфектанти и бързооборотни стоки, отбелязват увеличение на търсенето с около 10-40%. При компаниите, които произвеждат индустриални опаковки, обаче търсенето е намаляло с 30-70%.

Що се отнася до ситуацията с доставките на суровини, при компаниите в сектора на опаковките няма огромни нарушения във веригата на доставките. Основните проблеми на компаниите са надолу по веригата, при реализирането на готовата продукция, поради намаленото търсене и блокирането на някои сектори. При повечето компании няма недостиг на работници поради карантинни мерки.

Освен индустрията за преработка на пластмаси, секторът на рециклиране е силно засегнат от кризата COVID-19. Най-същественото е, че търсенето на рециклирани материали намалява драстично, поради затварянето на конвертиращи инсталации и намалената обща активност на бизнеса. Освен това цените на първичните материали намаляха значително през последните месеци, вследствие на исторически ниските цени на петрола, което направи използването на рециклирани полимери икономически неизгодно.

В допълнение, при някои фирми, особено при износ за Европа, имаше проблеми с логистиката и транспорта, поради намален капацитет на транспортните компании, наложените карантини мерки и строгия  граничен контрол.

Наред с това, ограниченията за пътуване в цяла Европа засегнаха поддръжката и обслужването на машините от доставчиците на оборудване. Фирми, които имаха договори за доставка на машини от Италия например, не можаха да ги получат в сроковете по изпълнение на проекти, финансирани със средства на ЕС, и се наложи да променят проектите си, като същевременно претърпяха финансови загуби.

Не на последно място, започнаха да се появят проблеми със закъснели разплащания между фирмите, като очаквам финансовите проблеми да се задълбочат.

 

Какво е състоянието и нивото на развитие на сектор Полимери у нас?

В бранша работят над 1600 фирми, повечето от които малки и средни предприятия (МСП), с оборот над 3 млрд. лв. годишно и осигуряващи заетост на над 25 000 души. Най-големите предприятия у нас са в сектор Опаковки, които успешно изнасят своята продукция за външни пазари.

България е малък пазар и не можем да се сравняваме с развити индустрии за преработка на пластмаси като Германия, Италия, Турция, но въпреки това, както и въпреки липсата на подкрепа от държавата за сектора, нашите фирми стоят сравнително добре на пазара и търсят нови възможности за развитие.

Необходимо е да се подкрепи браншът – чрез облекчени фискални мерки, обществени поръчки и се работи за предсказуема и по-атрактивна инвестиционна среда. Инвестициите в събирането, сортирането и рециклирането на отпадъци са необходими за подпомагане на кръговата икономика в Европа и създаване на устойчив пазар.

 

Какви са предизвикателствата пред сектора и в каква посока ще се развива той в бъдеще?

Предизвикателствата пред преработвателите на пластмаси стават все повече, като освен конкурентоспособността на преден план излизат законодателни рестрикции пред бизнеса, свързани с обществени и политически настроения.

Например, европейската директива относно ограничаването на пластмасовите изделия за еднократна употреба, която трябва да се транспонира в нашето законодателство и да влезе в сила от 1ви юли 2021 г., с която ще се забрани употребата на прибори за хранене, чинии, сламки и др., цели да се намали потреблението на опаковки за хранителни продукти и чаши за напитки. В същото време в сегашната пандемична обстановка точно тези изделия гарантират хигиената за предпазване от заразяване. Много независими изследвания показват, че пластмасата е най-подходящият материал за гарантиране на хигиена, безопасност и запазване на храните.

Неотдавна Европейската комисия (ЕК) публикува предложението си за нова многогодишна финансова рамка на ЕС (МФР) и плана за възстановяване на ЕС. В него се предвижда налагане на такса “собствен ресурс”  върху нерециклираните пластмасови опаковки.

Съществува сериозен риск въвеждането на предлаганата такса да отклони значителни ресурси от там, където те са най-необходими - например иновации, подобрено събиране и сортиране на отпадъци и създаване на инфраструктура за рециклиране. Загрижени сме за възможните фискални мерки, които ще бъдат въведени за възстановяване на изплатените към бюджета на ЕС суми и въздействието на тези мерки върху веригата на стойността. Ако се въведе като икономическа мярка разширена отговорност на производителя например, вероятната потенциална реакция на пазара може да доведе до замяна на пластмасите с други материали и увеличаване на емисиите на CO2 във веригата за доставки на храни и дребно. Това ще доведе до ограничаване на производството на фирмите от сектор опаковки и сериозни икономически последствия.

 

Какви са действията, които трябва да бъдат предприети за по-доброто бъдеще на сектора?

Като цяло пластмасопреработвателната индустрия беше силно засегната от кризата с COVID-19 в Европа. Повече от 50 000 МСП, в които работят повече от 1,6 млн. души в Европа, се нуждаят от помощ от Плана за възстановяване на ЕС, за да избегнат фалити и загуба на работни места и да осигурят производството на стоки от първа необходимост. За да се подпомогне възстановяването на индустрията, следва да се вземат мерки, като например:

  • Улесняване и подкрепа на инвестиции за производството на продукти от пластмаси.
  • Инвестиции в събиране, сортиране и рециклиране на пластмасови отпадъци за създаване на устойчив пазар на рециклирани суровини и подпомагане на прехода към кръгова икономика за пластмаси, който беше основен приоритет на полимерната индустрия през последните години.
  • Инвестиции в проекти за обществено строителство и обновяване, за да се увеличи търсенето и да се подпомогне преходът към кръгова икономика в строителството.
  • Преоценка на настоящите и бъдещите политически инициативи относно пластмасите, като се вземат предвид аспектите на хигиената и безопасността на пластмасовите изделия с оглед на бъдещи възможни пандемии.
  • Обмисляне на замразяване на всички несъществени законодателни инициативи, свързани с производството и преработката на пластмаси, за да се подпомогне възстановяването на индустрията и да се избегнат допълнителни разходи за компаниите, които вече се борят да се справят с последиците от кризата от пандемията COVID-19.

 

Top