Интегрални схеми с вградени сензори

ПОДОБНИ СТАТИИ

Изпълнителни механизми за роботи

Генератори за кислород и азот

Избор на вертикален обработващ център

Измерване на височината на детайли

Съображения при механичната обработка на никелови сплави

Стефан Куцаров

  Сензорите отдавна престанаха да се използват само в индустриалните устройства и системи и навлязоха масово в заобикалящите ни технически средства - от автомобилите до битовите и комуникационните устройства. По правило техните сигнали се обработват от интегрални схеми (ИС), а особено ефективен начин за връзка помежду им е вграждане на сензорите в тях. Това е причината за бързото развитие през последните години на ИС с вградени сензори, което е основно в две направления – нови ИС от съществуващи типове с подобрени параметри и появата на нови видове ИС, включително такива за измерване и контрол на повече от една физична величина. По принцип контролът се състои в регистриране чрез подходящо логическо ниво на достигането на определена стойност на следената физична величина.

ИС за измерване на температура
Тъй като температурата е вероятно най-често измерваната физична величина, този тип е сред първите създадени ИС с вградени сензори. Списание Инженеринг ревю им отдели подобаващо внимание още през 2009 г. със статията “Интегрални сензори за температура” в брой 5. Затова тук ще бъдат описани само новостите, появили се в областта след 2009 г. Специфичната и важна област на безконтактното измерване на температура бе разгледана в статия със същото наименование в брой 5/2011 г. на списанието.

Интегралните схеми могат да бъдат разделени на 4 вида в зависимост от пропорционалната на температурата изходна величина – постоянно напрежение, коефициент на запълване на правоъгълни импулси, двоично число и постоянен ток, като принципът на действие на първите три е описан в споменатата статия от 2009 г. Трябва да се добави, че в повечето съвременни ИС числото се предава чрез някой от масово използваните интерфейси.

Общите основни параметри на четирите вида са обхватът на измерваната температура (Specific Range) SR, абсолютната грешка при измерването (Temperature Accuracy) TA, захранващото напрежение (Supply Range) VS и консумираният ток (Supply Current) IS. Трябва да се има предвид, че ТА зависи от границите, в които се измерва температурата, като расте при тяхното разширяване. Твърде често производителите дават няколко разновидности (Grade) на дадена ИС с различни ТА. Работният температурен обхват (Operating Temperature Range) OTR може да съвпада с SR или да е по-широк. В последния случай в него ИС запазва работоспособността си, но не и параметрите си. Част от ИС имат извод Shutdown за включването и изключването им, което се извършва чрез постоянно напрежение, най-често с някои от стандартните логически нива. В изключено състояние ИС консумира нищожен ток ISHDN.

Самият сензор може да представлява двойка подходящо свързани биполярни транзистори (Band-Gap Temperature Sensor), термистор, резистор от метал (Resistance Temperature Detector, RTD) или термодвойка., като понякога производителите не отразяват това в каталога на ИС.

В интегралните схеми с изходна величина постоянно напрежение то теоретически зависи линейно от температурата, но на практика има отклонения от правата линия, които се дават от параметъра линейност (Linearity, Nonlinearity) Lin. Друг специфичен параметър е чувствителността (Temperature Sensitivity, Scale Factor, Temperature Coefficient) TS, която показва с колко mV се променя изходното напрежение UOUT при смяна на температурата с 1 °С. Положителната й стойност показва нарастване на напрежението с температурата, а отрицателната – неговото намаляване.

Примери за този тип ИС са МСР9700 и МСР9701А на Microchip. Първата има SR=-10/+125 °С, ТА=±1 °С, TS=19,5 mV/°C и VS=2,3-5,5 V, а втората е с SR=-40/+150 °С, ТА=±2 °С, TS=19,5 mV/°C и  VS=3,1-5,5V. И двете схеми имат Lin=±0,5 °C, IS=6 mA, OTR=-40/+150 °С и размери 2,9 x 1,3 x 0,95 mm. Малките стойности на IS са практически задължителни, тъй като значителен Is реално ще променя вътрешната температура на ИС и, съответно, ще се увеличава ТА. За втората ИС e в сила аналитичната зависимост UOUT = -3,88.10-6T2-0,0115T+1,8639 [V], където Т е измерваната температура.

При използването на ИС с изходна величина постоянен ток е необходимо в изхода им да се свърже преобразувател ток-напрежение. Това усложнение е причина за сравнително малкото им разпространение, като типичен представител е ТМР17 на Analog Devices с SR=-40ё+105 °C и TS=1 mA/°С. В този обхват изходният ток се променя между 233 и 378 mA.

Последният вид са ИС с цифрово измерване (Digital Temperature Sensor), като изходната величина е двоично число. Същността на действието им e, че постоянното напрежение, пропорционално на измерваната температура, се превръща в число от вграден АЦП и се записва в регистър. Съдържанието на последния се извежда в последователен код обикновено в съответствие с някои от използваните интерфейси. Към основните параметри на ИС с изход напрежение тук се прибавят логическите нива на числото (обикновено се дава само максималната стойност VOL на лог. 0, тъй като лог. 1 e практически равна на VS), неговата разредност n, разделителната способност (Resolution) Res, която показва каква промяна на температурата води до смяна на числото с 1 и времето на преобразуване tconv на напрежението в число. Неговата стойност определя броя на измерванията в секунда (Samples/sec). Например при tCONV=125 ms те са 8. Някои производители дават и времето на реакция (Response Time) tRES, което е от момента на скокообразна промяна на температурата до установяване на изходно число, съответстващо на 63% от новата й стойност. Полезно е да се добави, че 0 в старшия разред на числото означава положителна температура, а 1 - отрицателна.

В табл. 1 са дадени основните параметри на ИС от разглеждания вид, като тази в ред 1 позволява избор на най-подходящата за конкретното приложение стойност на n в указаните граници. Това обаче определя фиксирани стойности на tCONV и Res в дадените граници. Предимство на ИС е възможността за работа под управлението на микроконтролер, като има адрес от 3-разредно число. В ред 2 са параметрите на ИС, която чрез вграден мултиплексор може да избира измерване на температурата чрез собствения си сензор или чрез външен такъв. Чрез интерфейса може да се задава долната и горната граница на температурата, при която на специален изход се получава лог. 0 като алармен сигнал. Чрез два от входовете на ИС могат да й се задават 9 различни адреса. С 8 адреса, задавани също чрез два входа, е ИС в ред 3, а чрез интерфейса се програмира температурата, при която се включва алармата (лог. 0 на специален изход). Подобно на ИС от ред 1 и тази в ред 4 е с програмируема стойност на n и съответно на tCONV и Res, но има и програмиране на долната граница на температурата, при която се генерира алармен сигнал. Представител на нов тип ИС е дадената в ред 5, която е с вградена термодвойка и регистрира температурата чрез инфрачервеното излъчване на обектите, т. е. без физически контакт с тях. Eстеството на сензора определя неговото малко изходно напрежение (7 mV/°C), поради което след него в ИС е вграден усилвател. Специфичен параметър е максималният ъгъл от 90° от обекта към плоскостта на ИС за осигуряване на правилно измерване. Параметърът tCONV може да има 8 стойности в дадения обхват, задавани чрез интерфейса. Чрез подходящо свързване на два извода на ИС могат да й се задават 8 адреса.

ИС на акселерометри
Използват се за измерване на ускорението на обекти, към които са прикрепени, с типични приложения в роботи, навигационни устройства, крачкомери, за регистриране на падане (Freefall Detection) на чувствителни устройства (HDD в лаптопи), за измерване на наклон и ускорение на обекти в мобилни телефони, електронни игри, въздушни възглавници на автомобили и на много други.

Съществуват акселерометри с една ос на чувствителност (One-Axe Accelerometer), с две взаимно перпендикулярни оси (Two-Axes Accelerometer) и три взаимно перпендикулярни оси (Three-Axes Accelerometer), като терминът "ос на чувствителност" означава, че при движение по нея се получава максимален изходен сигнал. Осите имат посока – при движение по нея се отчита положително ускорение, а обратно на нея ускорението е отрицателно. Прието е осите да се означават с X, Y и Z, като посоката им се дава в техническата документация (един пример е на фиг. 1). В зависимост от изходния сигнал съществуват две групи – аналогови и цифрови акселерометри.

Принцип на действие. Два са основните принципа, като първият използва пиезоелектричен кристал, създаващ електрически заряд, пропорционален на ускорението, но той е неподходящ за вграждане в ИС. За монтаж в тях се използват MEMS сензори с диференциален капацитет (Micromachined Capacitive Sensing Cell, g-Cell), чието действие е изяснено на фиг. 2, представляваща една от съществуващите структури. При наличие на ускорение средният електрод се премества пропорционално на стойността му (минималното преместване, което може да се регистрира, е 20 pm) и капацитетите между средния и двата странични неподвижни електрода се променят. Тази промяна се регистрира от електронен блок (минималната й възможна стойност е няколко десетки aF) и се формира изходно напрежение, пропорционално на ускорението. Обикновено този тип ИС се наричат Micromachined Accelerometer.

Основни параметри. Обхватът на ускорение (Acceleration Range) с мерна единица земното ускорение g, на който реално се дава само максималната стойност gFS, чувствителността (Sensitivity) S с измерение mV/g, показваща стойността на изходното напрежение при ускорение g и честотната характеристика (Bandwidth Response) f3dB, която представлява максималната честота на вибрациите, водеща до промяна на S с 3 dB. Важно е да се има предвид и зависимостта на S от честотата (фиг. 3), която не винаги се дава в каталозите. От нея се вижда резонансната честота (Resonant Frequency) fRES, каквато има всяка механична система. Коректното използване на ИС изисква f3dB да е тази, при която S нараства с 3 dB (в случая около 13 kHz). Много производители дават f3dB над fRES, при която S намалява с 3 dB (в случая около 32 kHz).Това означава сериозна грешка на измерването при честоти около fRES. Изходното напрежение на идеалния акселерометър е линейна функция на ускорението, докато максималното отклонение от нея при реалните прибори е параметърът нелинейност (Nonlinearity) NLOUT в проценти от gFS. Както при всички ИС параметри са и VS, IS, работният температурен обхват и размерите. Добре е да се има предвид, че всички акселерометри имат вграден блок за самодиагностика (Self Testing) за проверка на функционирането им.

ИС на аналогови акселерометри. Тяхната изходна величина е напрежение UOUT, пропорционално на ускорението, като моделите с 2 и 3 оси имат отделен изход за всяка ос. Специфични параметри са границите (Output Swing) на UOUT, изходното напрежение при неподвижен акселерометър (Zero-g Output) UZERO, и максималният капацитет в изходите (Capacitive Load Drive) CL за запазване на нормалното действие. Също специфичен параметър е напречната чувствителност (Transversal Sensitivity) STRANS, която дава стойността на изходното напрежение при ускорение по някоя от другите оси като процент от това по основната ос.

В табл. 2 са дадени основните параметри на няколко типични аналогови акселерометри. Стойността на f3dB на този в ред 2 се избира чрез кондензатори, свързани в изходите на осите. Акселерометърът в ред 5 има цифров вход, чрез лог. 0 и лог. 1, на който се задава една от стойностите на gFS и S. Подобен е този в ред 6, но чрез двуразредно число се избират 4 стойности на двете величини.

ИС на цифрови акселерометри. Тяхната изходна величина е двоично число с разредност n и напрежения на лог. 0 и лог. 1 съответно VOL и VOH. То е правопропорционално на измерваното ускорение. Независимо от това с колко оси е акселерометърът, числата се появяват в последователен код на единствения изход, който обикновено отговаря на изискванията на един или два от масово използваните интерфейси. Освен това част от акселерометрите имат и аналогови изходи с напрежение, пропорционално на ускорението по съответната ос. Мерната единица на S е g/digit или LSB/g и показва какво ускорение променя числото с 1. В табл. 3 са дадени основните параметри на няколко ИС на цифрови акселерометри, като желана стойност на gFS на този в ред 3 се избира чрез едноразредно двоично число, а f3dB зависи от скоростта на изходните данни (тя е 100 или 400 bps). Подобен е изборът на четирите стойности на gFS на ИС в ред 4, но с двуразредно число.

ИС на сензори за налягане
Служат за измерване на налягането на въздуха, като основната мерна единица е паскал (Ра). Освен нея се ползват и мерните единици бар (1bar = 100kPa) и psi, като 1psi » 6895 Pa. Практически всички сензори за налягане използват пиезорезистори под формата на тънка мембрана, изработена чрез MEMS или подобна технология, под която има кухина със сух въздух. При промяна на налягането на въздуха, който достига до мембраната през малък отвор или тръбичка в корпуса, мембраната се огъва, съпротивлението й се променя и тъй като е свързана в Уитстонов мост, неговото изходно напрежение също се изменя. То се усилва от малошумящ усилвател за получаване на изходното напрежение на аналоговите сензори. Най-малката стойност на последното (Minimum Pressure Offset, Lower Output Clipping Limit) Uoff съответства на минималното измервано налягане, а най-голямата (Full Scale Output) UFSO – на най-голямото налягане. Разликата UFSO - Uoff е обхватът на изходното напрежение (Full Scale Span) VFSS и на него му съответства обхватът на измерване на налягането (Pressure Range) РОР с минимална и максимална стойност. Както всеки сензор, така и тези за налягане имат грешка при измерването, чиято максимална стойност се дава с параметъра точност РА. Чувствителността (Pressure Sensitivity) PRES с мерна единица mV/kPa показва с колко mV се променя изходното напрежение при изменение на налягането с 1 kPa.

Трябва да се има предвид, че съпротивлението на пиезорезисторите зависи значително от температурата, което внася грешка в измерването. За нейното намаляване в някои ИС има вграден и сензор за температура, чието показание се използва за корекция на това от пиезокристала. Такава ИС е дадената в ред 4 на табл. 4, като корекцията се осигурява чрез вграден цифров сигнален процесор. В други ИС (например тази в ред 3 на таблицата) е осигурена компенсация на влиянието на температурата. Времето на реакция (Response Time) tR е от момента на промяна на налягането до получаване на съответстващата му изходна величина. Всеки сензор може да издържа определено максимално налягане (Overpressure) Pmax без опасност от повреда.

В цифровите сензори напрежението от усилвателя чрез АЦП се превръща в двоично число, подавано на изхода на ИС, чрез блок в съответствие с някой от масово използваните интерфейси. Специфичен параметър е разредността n на числото, а мерната единица на чувствителността LSB/mbar показва колко пъти се променя стойността на младшия разред при изменение на налягането с 1 mbar. Например тази на сензора от ред 4 на табл. 4 показва промяна 4096 при 1 mbar, т. е. при 100 Ра, откъдето може да се пресметне, че смяна на младшия разред с 1 настъпва при изменение на налягането с 100 Ра/4096=0,0244 Ра. Обикновено сензорите за налягане се произвеждат в серии, моделите в които се различават по стойността на РОР и вида на корпуса. Например даденият в ред 3 на табл. 4 е един от 45-те модела на серия. Освен това твърде често сензор с дадени параметри се предлага в няколко корпуса.

ИС на сензори за влажност
Предназначени са да измерват относителната влажност (Relative Humidity) RH на въздуха. Последният през отвор в корпуса на ИС достига до диелектрик от специален поглъщащ влагата полимер на кондензатор, чийто капацитет се оказва правопропорционален на RH. Следва електронен блок за превръщане на капацитета в постоянно напрежение, което в аналоговите сензори е изходното им напрежение UOUT. В цифровите сензори по познатия начин се формира двоично число, което се получава в последователен код на изхода в съответствие с някой от използваните интерфейси.

Сред основните параметри са обхватът на влажността (Operating Humidity) OH, относителната грешка (Accuracy) HA и времето на реакция (Response Time) tR, което е от промяната на RH до установяване на 63% от съответстващата й стойност на изходната величина. Това време зависи от скоростта на движение на околния въздух и затова стойността му в каталозите се дава при бавно движещ се въздух. Към тях трябва да се прибави хистерезисът HY, който е разликата в показанията при дадена RH, когато до нея се достига при увеличаване и намаляване на влажността. Съществено е да се има предвид, че температурата на въздуха оказва сериозно влияние на измерванията и затова трябва нейната стойност да се отчита и да се правят съответните корекции в стойността на RH. В някои ИС това се прави чрез изчисление на RH в съответствие с изходното напрежение и температурата по формула, дадена в документацията, а други имат вграден сензор за температура и това изчисление се реализира от специален блок.

Типичен пример е ИС на аналогов сензор HIH-5030 на Honeywell Sensing and Control, който има OH=0-100%, HA=±3%, tR=5s и HY=2%. Изходното напрежение е свързано с RH чрез израза UOUT=(0,00636RH+0,1515)VS, където VS е захранващото напрежение (номинална стойност 3 V). Поради зависимостта от температурата реалната влажност е RHreal= (1,0546-0,00216T)RH, където Т е температурата в °С. Постояннотоковата консумация на ИС е 0,2 mA.

Цифровите сензори обикновено измерват и температурата на въздуха, поради което се разглеждат в раздела “Комбинирани сензори”.

При ползването на този тип ИС трябва да се спазват някои специфични изисквания: да не се поставят в среди с вредни газове, при опасност от кондензация да се избират ИС, върху чийто корпус тя не може да се получи (например това е разновидността HIH-5031 на разгледаната ИС), при монтажа на ИС около тях да няма хигроскопични материали, което ще доведе до допълнителна грешка при измерването.

ИС на сензори за светлина
Техният принцип на действие и основни параметри бяха подробно разгледани в материала “Сензори за околна светлина”, публикуван в брой 1/2010 г. на списанието. Тук ще бъдат дадени само новостите, появили се след 01.01.2010 г. Продължават да се произвеждат аналогови и цифрови разновидности, като изходната величина на първите в голяма част от случаите е постоянен ток, пропорционален на осветеността (Illuminance) E на сензора, измервана в lx. Особеност на вторите е, че двоичното число, пропорционално на Е, обикновено се получава в последователен код на единствения изход в съответствие с интерфейса I2C.

В табл. 5 са дадени примери за аналогови сензори, като IOUT e изходният им ток при определена E (обикновено 100 lx), а j е максималният ъгъл на падащата светлина към прозорчето на ИС, при който нормалната работа е възможна, но с намаляване на IOUT наполовина. Обхватът на осветеността е Е, най-голямата стойност на IOUT се получава при дължина на вълната lр на светлината, VDD е постоянното захранващо напрежение и IDD е консумираният ток при дадена Е. Пример за ИС с изход напрежение е ISL76671 на Intersil, която има обхват 0,01-100 lx и lp=550 nm при работен температурен обхват от -40 °С до +105 °С. Изходното напрежение е 1,85 V при 100 lx, а захранващото напрежение е 1,8-3 V при консумация 23 mA. Ъгълът j е със стойност ±50°.

Примери за цифрови сензори са дадени в табл. 6. С S е отбелязана чувствителността с измерение Lux/LSB, която показва колко lx промяна на осветеността води до изменение на двоичното число с 1, а n е разредността на числото. Също специфичен параметър е грешката при измерването ТЕ (Total Error), която отчита влиянието на всички блокове на ИС.

Сензори за магнитно поле
Основават се на ефекта на Хол и принципът им на действие заедно с основните разновидности са разгледани в статията “Интегрални схеми със сензори на Хол” в брой 8/2009 г. на Инженеринг ревю. Работата на голяма част от приборите, независимо от начина на действие и предназначението, се свежда до промяна на изходното напрежение UOUT в зависимост от магнитната индукция В на полето предвид, че последната се измерва в тесла (Т) или гаус (G), като връзката между двете е 1T=104G.

Пропорционални сензори (Radiometric Linear Hall Sensor, Magnetometer). Първата и по-малка група са аналоговите сензори с изходна величина UOUT. Типичен пример е А1324 на Alegro MicroSystems, която при В=0 има UOUT=+2,5 V и то се променя с S=5 mV/G (това е чувствителността) – увеличаването или намаляването му зависи от посоката на магнитното поле. Максималната стойност Bmax на В, която може да бъде измерена, е ±440 G, а грешката на измерването поради промяна на температурата е типично ±5%. Измерват се постоянни и променливи магнитни полета с максимална честота (Internal Bandwidth) 17 kHz. Друг пример е SS39ET на Honeywell със същото UOUT при В=0, S=1,4 mV/G, Bmax=±1000 G и максимална грешка 0,15%/°С в температурен обхват -40ё+100 °С. И двете ИС регистрират само магнитни полета перпендикулярни на повърхността на корпуса им.

Цифровият сензор MAG3110 на Freescale Semiconductor реагира на магнитни полета по 3 взаимно перпендикулярни оси, едната от които е перпендикулярна на повърхността му. Той е с обхват ±1 mT и S=0,1 mT/LSB, т. е. за промяна на 15-разредното двоично число с 1 трябва изменение на В с 1mT. Работният температурен обхват е от -40 °С до +85 °С, а изходното число се извежда чрез интерфейса I2C. Компанията Micronas произвежда сензора HAL2833A с 16-разредно двоично число, чийто обхват може да се програмира между ±20 и ±160 mT със стъпка 20 mT. Например при обхват ±60 mT чувствителността е S = 120 mT/216 = 1,83 mT/LSB.

И двата типа сензори могат да се използват не само за непосредствено измерване на В, но и на линейни премествания, на ъгъл на завъртане, на ток и други физични величини.

Магнитни сензорни ключове. В съответствие с наименованието си те са ИС, чието изходно напрежение има определена стойност VОL при магнитно поле под определена стойност BON (или BOP) и второ изходно напрежение VOH при друга, по-малка стойност BOFF (или BRP), като разликата BHYS=BON-BOFF е хистерезисът на ключа. Двете напрежения чрез допълнителна електронна схема или реле служат за включване и изключване на товар. Еднополярните ключове са две разновидности. Първата (Unipolar Switching Sensor) условно означена в табл. 7 с Т1, се задейства само от единия полюс на магнита (обикновено южния), а при втората (означение Т2) с наименование Hall Effect Latch трябва BON да има определена стойност от единия полюс, а BOFF – същата или друга стойност от другия полюс. Двуполярните ключове (Omnipolar Digital Hall Effect Sensor) се задействат както разновидността Т1, но независимо с кой полюс.

За безконтактно измерване на обороти на зъбни колела (Gear Tooth Sensor IC) се използва фактът, че при преминаване на зъб покрай неподвижен постоянен магнит се получава по-голяма В отколкото при преминаване на отвора между два зъба. Пример е ATS667LSG на Allegro Microsystems, която изисква разстояние между зъба и магнита между 0,5 и 2,5 mm, при което В е над 70% от максимално възможната стойност, а при преминаване на отвор – до 30% от максималната. Измерваните обороти са от 0 до 12 000, захранващото напрежение е 4-24 V при консумиран ток 7 mA.

Комбинирани сензорни ИС
Те измерват две или повече физични величини чрез вградените си сензори. Първият тип са за измерване на влажност и температура (Humidity and Temperature IC Sensor) с типичен представител SHT21 на Sensirion. Изходните сигнали и за двете величини са двоично число (12 b за влажност и 14 b за температура), като извеждането на данните става чрез I2C интерфейс. Обхватът на относителната влажност е 0-100% с разделителна способност 0,04%, а на температурата - от -40 до +125 °С с разделителна способност 0,01 °С. От същия тип е Si7005 на Silicon Labs с аналогичен обхват на влажността при грешка ±4,5%, температурен обхват -40ё+85 °С при грешка ±0,5% и същите разредности на двоичните числа на двете величини, както и използването на I2C.

Друг тип са сензорите за следене на околната светлина и наличието на близки обекти (Proximity and Ambient Light Sensor), чието присъствие се разпознава и по движенията им. Съдържат инфрачервен светодиод, чиято светлина се отразява от близък обект и приема от инфрачервен фотодиод. Сред приложенията на сензорите е включване подсветката на дисплеи и автоматичното й регулиране. Изходните им величини се предават чрез I2C. Така например VCNL4000 на Vishay Semiconductor измерва осветеност между 0,25 и 16000 lx, като я превръща в 16 b двоично число, а наличието на обекти се разпознава на разстояние между 1 и 200 mm. При сензора NOA3301 на ON Semiconductor тези величини са между 0,0125 и 52000 lx (21-битово число) и максимално разстояние до 106 mm.

Пример за комбинацията на магнитометър и акселерометър с действие в 3 взаимно перпендикулярни оси е LSM303DLH на STMicroelectronics с изходни величини 16 b двоични числа, предавани чрез I2C. За ускорението обхватите са ±2 g, ±4 g и ±8 g, а за магнитното поле те са 7 между ±1,3 G и ±8,1 G, като и в двата случая изборът се прави програмно.

В ИС МАХ44006 на Maxim Integrated са вградени 6 сензора – за трите основни цвята (RGB), за околната видима светлина, за инфрачервена светлина и за температура, като данни от всеки от тях се преобразуват в 14 b двоично число и се предават чрез I2C. Приложенията включват TV приемници, компютърни устройства, индустриални системи. Подобна е интегралната схема МАХ44005, но тя разполага допълнително и със сензор за присъствие.

Обработка на сигнали от сензори
Независимо от все по-масовото разпространение на описаните тук ИС, самостоятелните сензори продължават масово да се използват и съответно да се свързват към подходящи ИС за обработка на сигналите им. На последните бе посветен материалът “Обработка на сигнали от сензори”, публикуван в брой 3/2011 г. на сп. Инженеринг ревю. След излизането й се появиха немалко нови ИС за обработка, сред които могат да бъдат отбелязани ZSC31150 на компанията ZMDI за усилване и корекция на сигналите от сензори, свързани с Уитстонов мост и ZSSC3016 за обработка на диференциални сигнали.