Инженер! Това звучи гордо!
Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 4, 2007
Човек! Това е великолепно! Това звучи гордо!, крещи с цяло гърло героят на Максим Горки от "На дъното". Същите думи, макар и леко перeфразирани използва мой приятел, когато го попитат за професията му. "Инженер, това звучи гордо", не крие професионално самочувствие, подкрепено от успешна кариера в известна компания той.
Наскоро, обаче, по време на тържествената вечеря на един от големите семинари в бранша, седяхме на една маса с колеги - инженери от различни поколения и нива в служебната йерархия. В един момент разговорът се завъртя около престижа на инженерната професия днес. И тогава, напълно спонтанно, хората споделиха, че въпреки добрите перспективи и доходи в сравнение с общата ситуация, да си инженер в родния им град се счита за доста непрестижно. И как иначе, разпалено заяви млад колега, когато голяма част от съгражданите ни въобще не се и замислят за благата, които заводът носи на града. "Пък и по цял ден, а понякога и през нощта, сме в завода, а това често означава да газим в масло до колене или да се катерим по високи десетки метри комини и съоръжения с мисълта, че дори и при малка грешка процесът би могъл да излезе извън параметри, а това да е фатално за много хора", допълни го друг колега.
Докато обсъждахме темата, обаче, моите събеседници се обръщаха един към друг с "инженер" и фамилията си. С уважение, самочувствие, респект. И споделена гордост. Което си е постижение, като се има предвид, че години наред събратята ни по образование и професионална квалификация следваха принципа "От един инженер става всичко" и масово упражняваха други професии. Ситуацията беше такава, ще кажат някои. И ще бъдат прави.
Днес, обаче, търсенето на инженерни специалисти е голямо. А цената на знаещите и можещите инженери - все по-сериозна. Дори и само заради този факт, основания за съсловна гордост има. Общественият престиж е друга тема. Всъщност, нуждаем ли се от него? Блясъкът и славата в инженерната общност имат измерения, различни от общоприетите.
инж. Амелия Стоименова,
главен редактор