Изграждане на вятърни централи у нас

Общоевропейска нормативна рамка, дългосрочни национални цели и проблеми пред развитието на сектора

  рез последните години инвестиционният интерес към вятърната енергетика у нас непрекъснато нараства. Принос към развитието на сектора оказват редица фактори, сред които политиката на ЕС за увеличаване дела на електрическата енергия от възобновяеми енергийни източници и съпътстващите я програми за субсидиране на ВЕИ проекти. Отношение има и действащата в България нормативна база в областта, осигуряваща редица дългосрочни икономически преференции и стимули за обектите, оползотворяващи ВЕИ.
Основание за повишения интерес към съоръженията, оползотворяващи ветроенергийния потенциал, е и непрекъснатото увеличаване на енергийното потребление в условията на нарастващи цени на конвенционалните горива. Сериозно предизвикателство за Европейския съюз е и увеличаването на зависимостта от вноса на енергийни ресурси от други държави.

Общоевропейската политика в областта на ВЕИ
През 1997 г. Европейският съюз насочи усилията си към постигане на 12% дял на възобновяемата енергия в брутното вътрешно потребление на общността до 2010 г. Съюзът се обединява около необходимостта от подкрепа за оползотворяването на ВЕИ като приоритетна мярка. Съществува консенсус по становището, че използването им допринася за опазване на околната среда и за постигане целите на устойчиво развитие.
Приети са и редица основни документи, като Зелената книга за сигурност на доставките, Бялата книга за възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и др. Целта им е да бъде достигнато балансирано развитие на общия енергиен пазар и свеждане до минимум на рисковете, свързани със сигурността на енергийните доставки, при спазване на изискванията за намаляване на вредното въздействие върху околната среда и измененията в климата.
С въвеждане на Директива 2001/77/ЕС за насърчаване на електроенергията, произведена от ВЕИ във вътрешния пазар на електроенергия, Европейската комисия цели увеличаване на използването им и създаването на подходящи стимули за развитие на този вид източници, съобщават от МИЕ. Директивата определя национални индикативни цели за всяка държава-членка с оглед изпълнение на глобалната индикативна цел от 12 % дял в брутното енергопотребление. Индикативният дял на електроенергията, произвеждана от ВЕИ, от общото потребление на електрическа енергия до 2010 г. на съюза е 22,1%.

Националната ни индикативна цел - 11% до 2010 г.
С техническите адаптации към Договора за присъединяване на България към ЕС (част “A. General”, ADD 13 – Адаптации, необходими поради присъединяването, приети с Директива 2006/108/ЕС) са направени допълнения в Директива 2001/77/ЕС за насърчаване на електроенергията, произведена от ВЕИ във вътрешния пазар на електроенергия.
С тях за България е определена национална индикатива цел от 11 % дял на електроенергията, произведена от ВЕИ, в брутното вътрешно потребление на електроенергия до 2010 г. Разбира се, съществува условието, че за изпълнението на целта е необходимо климатичните фактори да са благоприятни. Необходимо е те да позволяват постигането на тази цел и да отчитат наличието на ограничения за използване на водните ресурси, произтичащи от екологичното законодателство на ЕС.

20% енергийно потребление от ВЕИ за ЕС до 2020 г
На проведена среща на Европейския съвет през миналата година са приети нови и още по-амбициозни цели, свързани с развитието на бъдещата европейска политика в областта на изменението на климата и енергетиката. Една от тези цели е свързана с достигане на 20% дял на възобновяемата енергия в общото енергийно потребление на ЕС до 2020г.
В началото на 2008 г. ЕК представи пакет от законодателни мерки „Енергетика – климат”, като част от него е проект на Директива за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Проектът на Директивата установява обща обвързваща цел от 20 % дял на възобновяемата енергия (ВЕИ) в крайното потребление за всяка държава-членка.
Те следва да разработят Национални планове за действие, в които да се определят секторни цели, съответно за дял на електроенергията от ВЕИ, дял на енергията за отопление и охлаждане и дял на биогоривата. Необходимо е да се разработят и мероприятия, които ще се предприемат за тяхното достигане. Проектът на Директивата предвижда създаването на система за издаване и търговия с „гаранции за произход” за произведените от ВЕИ електроенергия и енергия за отопление и охлаждане.
Определянето на националните задължителни цели за държавите-членки се извършва на база фиксирана за всяка от тях ставка от 5,5 % и допълнителна ставка, отчитаща БВП на глава от населението за съответната държава. За България е определена цел от 16 % дял на енергията от възобновяема енергия в крайното енергийно потребление към 2020 г. Тя би следвало да бъде постигната чрез усвояване на потенциала от биомаса, вятърна, слънчева и геотермална енергия.

Законодателна рамка за вятърни централи
Законовата рамка, която има пряко отношение към изграждането на вятърни централи, включва следните закони - Закон за устройство на територията, Закон за енергетиката и Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. В тези закони са посочени основните стъпки, които трябва да се спазват от инвеститорите при изграждането на ВЕЦ.
Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (б.ред. документът бе приет през юни 2007 г.) напълно съответства с изискванията на Директива 2001/77/ЕС за насърчаване на електроенергията, произведена от ВЕИ, във вътрешния пазар на електроенергия и Директива 2003/30/ЕО относно използването на биогорива или други възобновяеми горива в транспортния сектор, уверяват от МИЕ.
В документа са регламентирани обществените отношения, свързани с насърчаване производството и потреблението на електрическа, топлинна и/или енергия за охлаждане от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници и производството и потреблението на биогорива.
За увеличаване използването на ВЕИ за производство на електрическа енергия са предвидени следните насърчителни механизми:
l приоритетно присъединяване на производителите на електрическа енергия от ВЕИ от преносното или разпределителното предприятие;
l издаване на сертификати за произход на електрическата енергия, произведена от ВЕИ от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР);
l изкупуване на цялото количество електрическа енергия, произведена от ВЕИ, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МW;
l определяне от ДКЕВР на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от ВЕИ, с изключение на водноелектрически централи с инсталирана мощност над 10 МW.
Основни нормативни документи, свързани с изграждането и присъединяването на вятърни централи за производство на електрическа енергия от ВЕИ, са Наредба 16 - 27 (за условията и реда за извършване на оценка за наличния и прогнозния потенциал на ресурса за производство на енергия от възобновяеми и/или алтернативни енергийни източници), Наредба 14 (за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия) и Наредба 6 (за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи).

Интерес към изграждане на вятърни паркове
У нас е налице инвестиционен интерес към реализацията на проекти за изграждане на вятърни електрически централи, коментират от Министерството на икономиката и енергетиката. Доказателство за това са и увеличаващите се изградени и присъединени към електроенергийната система на страната вятърни генератори. Към края на 2007 г. инсталираната мощност на вятърните електроцентрали (ВтЕЦ) възлиза на 41 МW, а реализираното производство от тях е в размер на 46,9 GWh. В сравнение с 2006 г. производството се е увеличило повече от два пъти. В същото време в НЕК са подадени искания за присъединяване на повече от 2200 МW нови ВтЕЦ. Представените данни показват, че в страната съществува добра бизнес среда и изграждането на ВтЕЦ е атрактивен и печеливш бизнес, коментират от МИЕ.
Целият инвестиционен процес при изграждане на вятърни централи и въобще на централи, използващи ВЕИ, обхваща широк кръг от обществени отношения, регламентирани в отделни закони и подзаконови нормативни актове по прилагането им.

Техническият парк - основно втора употреба
Значителна част от изградените ВтЕЦ в страната са демонтирани вятърни генератори от страни в ЕС, т.е. това са остарели от технологична гледна точка мощности, твърдят от Министерството на икономиката и енергетиката. Този избор от страна на инвеститорите се прави от гледна точка на по-ниските първоначални инвестиции и по-бързата възвращаемост на вложените средства. Използваните генератори са с по-кратък експлоатационен живот и занижени технически характеристики.
Друг проблем е уреждането на въпросите, свързани с правото на собственост, респективно с учредяването на вещно право на строеж върху терени, на които се предвижда да бъдат изградени такива централи. Голяма част от тях попадат в приложното поле на Закона за защитените територии или пък са публична собственост, което автоматично означава забрана за извършване на разпоредителни сделки с тях.
Задълженията на България по редица международни споразумения, като Бернската конвенция за опазване местообитанията на прелетните птици и общоевропейската мрежа от защитени територии - Натура 2000, обуславят необходимостта от внимателна оценка при подбора на терени, върху които да се изграждат мощностите за производство на електрическа енергия от вятърни централи, заявяват в заключение от МИЕ.