Консумативи за маркиране на електрооборудване

• Огромният брой на елементите в промишлените електроинсталации налага адекватното им маркиране
  
  
• Освен за първоначално обозначаване, това се прави и с цел улесняване на инспекцията, идентифицирането и отстраняването на проблеми, подмяната на компоненти и др.
  
  
• Маркировките е необходимо да бъдат високоиздръжливи и лесно четими, включително при оскъдно осветление, влошена видимост и дори на тъмно

Огромният брой на елементите в промишлените електроинсталации – устройства, кабели, накрайници, проводници, клеми, автоматични предпазители, бутони, релета, прекъсвачи, тръбни профили и т. н. – налага адекватното им маркиране и/или етикетиране. Освен за първоначално обозначаване при следване на инсталационните диаграми, това се прави и с цел улесняване на инспекцията, идентифицирането и отстраняването на проблеми, подмяната на компоненти при ремонти и модернизации и други ключови задачи.

Списание Инженеринг ревю многократно е посвещавало детайлни статии на оборудването и системите за маркиране и етикетиране на електроапаратура, като в предишния си брой 9/2023 постави фокус върху индустриалните принтери за обозначаване на електрически компоненти, кабели и проводници. В настоящия материал ще обърнем по-специално внимание на използваните в процеса консумативи.

Специфики на приложенията и основни методи

Електрическите табла, шкафове и инсталации в промишлеността е необходимо да издържат на дългогодишна експлоатация при неблагоприятни условия, включващи запрашаване, екстремни температури, атмосферни влияния, ултравиолетова светлина, замърсявания, влага, наличие на масла, химикали и други агресивни агенти в близост. Ето защо използваните за обозначаване на отделните компоненти маркировки е необходимо да бъдат високоустойчиви на различни негативни въздействия от механичен, термичен и химичен произход в работната среда. Сред най-разпространените в сектора средства за маркиране са етикетите и различни техни разновидности – стикери, табелки, тагове, флагчета и т. н.

На тези средства се отпечатва или надписва ръчно от страна на електротехника, проектанта или инсталатора съответният уникален идентификатор, който може да включва номер, цифрово-буквен код, баркод, графично изображение или друг символ, указващ наименованието или предназначението на съответния ел. компонент.

Етикетите в разнообразните им варианти са сравнително гъвкав, евтин и лесен за прилагане метод за отбелязване на маркировки, а прилагането им върху съответните повърхности става чрез адхезив (най-често предварително нанесен на гърба на самозалепващия се стикер), допълнително монтажно приспособление, като кабелна връзка или скоба, или чрез прилагане на топлина при термосвиваемите маркировки и шлаухи.

Освен високоиздръжливи, маркировките е необходимо да бъдат и лесно четими, включително при оскъдно осветление, влошена видимост и дори на тъмно. Ето защо за изработката на маркировки за кабели, проводници, компоненти и устройства в редица приложения се използват и специални луминесцентни и фосфоресциращи материали.

Водещ в практиката метод за маркиране на електрокомпоненти е термопечатът, който осигурява високо качество, устойчивост и прецизни контури на символиките, кодовете и изображенията с цел лесното им и бързо машинно или конвенционално разчитане от страна на електротехника. Двете разновидности на технологията – термотрансферният и термодиректният печат, предлагат различни предимства. Добре е те да се проучат предварително при планиране на инвестиция в маркираща система, тъй като по-голяма част от принтерите на пазара работят само с единия от двата метода.

Основен консуматив както при преносимите, така и при настолните промишлени принтери за електроапаратура е печатащата глава. Тя подлежи на изхабяване, което налага периодичната й подмяна. За почистването и поддръжката на главата и ролките се използват специални карти и стикове/тампони, предназначени за достигане на труднодостъпните места. Един от най-важните елементи при термотрансферния печат е термотрансферната лента, която може да бъде восъчна, резинова или комбинация от двете. Отделните варианти се различават не само по цената, но и по изискванията си за температура на нагряване.

Друг важен консуматив при различните принтерни системи са мастилата – органични, синтетични, пигментни, солвентни, сублимационни и др. Популярните в съвременната практика мастила са плод на дългогодишни проучвания, разработки и тестове, за да се идентифицират оптималните им възможности за трайно, устойчиво и качествено маркиране на кабели, проводници и компоненти.

Популярни средства за етикетиране

Използваните при обозначаването на електроапаратура консумативи за етикетиране се различават помежду си основно по материала – хартия, винил, полиестер, фолио, пластмаса, метал и т. н., по размера и цвета/цветовата схема, по метода на прикрепяне, както и по устойчивостта си на различни условия.

Един от най-употребяваните като количество консумативи при индиректното маркиране на кабели и компоненти са именно етикетите – печатният носител на информацията за обозначаване на компонентите. Те могат да бъдат самозалепващи се или да се прикрепят чрез друго монтажно приспособление, както и да се прилагат ръчно или чрез специализиран инструмент, като маркиращи клещи, пистолети и др. Самолепящите се стикери се подават към системата на ролки или листове, което улеснява бързото отпечатване на голям брой баркодове или маркировки. Лесното поставяне/прилагане на дадено средство за обозначаване обаче често е свързано с по-ниската му издръжливост или пък по-трудната му подмяна в бъдеще.

Изключително важен при етикетирането е изборът на достатъчно устойчив материал, който е издръжлив на късане, износване, избледняване, пожълтяване, набръчкване, изронване или друго влошаване на състоянието. При термопечат се използват специални етикети, които се различават от обикновените хартиени стикери по допълнителния тънък горен слой, съдържащ активиращи се при нагряване багрила и химикали. На пазара се предлагат и варианти с още едно допълнително покритие върху термоактивния слой, което осигурява допълнителна устойчивост на влага, масла, абразиви и други негативни фактори.

Хартиените самозалепващи се стикери са удобно и бързо за прилагане решение за обозначаване на компоненти, които се инсталират в сравнително защитена среда, например в уплътнени шкафове и табла. Директното им премахване обикновено не е предвидено, но при промяна на идентификатора или информацията върху съществуващия етикет лесно може да бъде залепен друг.

По-издръжливи решения

В широката практика пред хартиените етикети често се предпочитат по-издръжливи методи за обозначаване, като самоламиниращите се етикети, таговете и табелките, както и термосвиваемите шлаухи. За тяхното персонализиране се използва надписване или отпечатване на идентификатора посредством принтер. Някои от тези средства се отличават с конкретни специфики относно това на кой етап от експлоатацията на компонента или инсталацията могат да бъдат поставяни, други пък са свързани със стриктни изисквания относно безопасността при прикрепянето или монтажа. Термосвиваемите маркировки например могат да бъдат поставени само предварително – преди кабелът или проводникът да бъде терминиран със съответния накрайник. Тези средства гарантират устойчиво перманентно решение за маркиране, издръжливо на редица агресивни условия. Важно условие е при използването на пистолет с горещ въздух да се пазят кабелните изолации и пластмасовите части на електрокомпонентите.

Предлагат се и тагове, предвидени за лесно и удобно прикачане към вече свързани кабели в съществуващи инсталации, без да е необходимо тяхното изваждане. Популярни са т. нар. самоламиниращи се табелки или етикети, подходящи за поставяне и върху терминирани проводници, като идентификаторите могат да бъдат надписвани ръчно или отпечатани с принтер. Тези системи са доста по-защитени от повреждане или избледняване поради “ламиниращия” горен слой, който се поставя върху етикета при закачане.

Тагове за маркиране на електроапаратура се предлагат във всякакви размери, но се използват предимно при кабели, проводници, снопове и тръбни профили с по-голям диаметър. Моделите за по-малки диаметри пък обикновено разполагат с два отвора, през които минава кабелът. Тук отново е налице изискване той да не е терминиран преди монтажа. Недостатък е рискът от плъзгане на идентификатора по дължината му.

По-големите тагове традиционно се прикрепят с отделни кабелни връзки, които могат да бъдат плътно затегнати, за да не се изместват. Удобство е възможността за маркиране и на съществуващи системи и инсталации.

Редица производители на електроапаратура включват в каталозите си и предварително напечатани табелки за обозначаване на различни ключови компоненти, като клеми, прекъсвачи, релета и превключватели. Тези идентификатори не са универсални – при маркирането е необходимо да се открие конкретната табелка, съответстваща на серийния номер, модела или типа на дадено устройство. Предимство на метода е, че консумативът се закупува еднократно и е достатъчно траен, за да издържи безпроблемно целия експлоатационен период на инсталацията.

Когато става въпрос за селектиране на конкретна високоиздръжлива система за етикетиране, първият избор на техниците и инсталаторите обикновено се свежда до това пластмасови или метални да са носителите. Виниловите и полиестерните етикети са добър вариант за маркиране, тъй като са електронепроводими и се отличават с голяма устойчивост и четливост. Метални табелки се избират предимно за приложения, при които се изисква значително по-висока от стандартната издръжливост.

Един от най-устойчивите налични на пазара материали е фоточувствителният анодизиран алуминий, който се използва за табелки и тагове със заложен експлоатационен срок от над 20 години дори при най-тежки условия.