Либерализация на европейския енергиен пазар

Начало > Енергетика > Статии > Сп. Инженеринг ревю - брой 4, 2008

 

Структурни проблеми на общоевропейския пазар налагат законодателни промени

 

Първият пакет европейско законодателство по отношение на либерализацията на енергийните пазари е приет още през 90-те години. През 2003г. е приет втори либерализационен пакет, основните документи от който са Директива 2003/54/ЕС и Директива 2003/55/Е, с които се регламентират общите правила относно вътрешните пазари на електроенергия и природен газ. Директивите имат за цел повишаването на икономическата ефективност, намаляване цените в резултат на ефективната конкуренция и подобряване работата на генериращите мощности. В тази връзка двете директиви регламентират общите правила за вътрешните пазари на електроенергия и природен газ, както и изискванията за организационно и юридическо отделяне на операторите на преносни и разпределителни мрежи, транспонирани в българското енергийно законодателство и практически приложени към края на 2006 г.

Поради констатирани на европейско ниво пречки пред ефективното пазарно отваряне и създаването на реална конкуренция, през 2007 г. в рамките на Пролетния европейски съвет на Европейската комисия бе възложено да предложи бъдещи мерки, засягащи ефективното отделяне на дейностите по снабдяване и производство от мрежовите дейности; бъдещото хармонизиране на правомощията и независимостта на националните регулатори; създаване на независим механизъм за координацията между националните системни оператори с оглед повишаване на сигурността на мрежата, разширяване на трансграничната търговия, хармонизиране на оперативната дейност и увеличаване на прозрачността на дейностите на пазарните оператори.

Какво включва третият либерализационен пакет?

В края на миналата година Европейската комисия представи Трети либерализационен пакет със законодателни промени, насочени към разрешаване на установените структурни проблеми на вътрешните европейски пазари на електрическа енергия и природен газ. Сред основните предложения в пакета е изискването операторът на преносната мрежа да притежава и да контролира преносните активи, като същият не може да остане дъщерно дружество или част от група, която същевременно осъществява дейности по снабдяване, производство и добив на енергия. Комисията настоява още за осигуряването на реална независимост на всички регулатори, със засилени правомощия и отговорности и задължение, коопериране на регулаторите на европейско ниво, посредством създаването на Европейска агенция за коопериране на енергийните регулатори. Новите законодателни предложения на Европейската комисия са свързани и с формализиране на кооперирането между операторите на преносни системи, с оглед осигуряването на оптимизирано управление на европейската преносна система. Предвижда се това да стане чрез създаването на Европейска мрежа на преносните системни оператори, която да е ангажирана с разработването на хармонизирани стандарти и правила, координирано опериране на мрежата, с ангажименти за координирано планиране на инвестициите в мрежата и осъществяване на мониторинг върху развитието на капацитета на преносната мрежа.

Големите играчи на европейския енергиен пазар

Най-големите производители на електроенергия в Европа са EDF, RWE, Eo.N, ENEL, Endesa и CEZ, чиито генериращи мощности общо надхвърлят 250 Гвт. Същите, посредством дъщерните си компании, са и основни доставчици и търговци на електрическа енергия в Европейския съюз, с годишно производство от 1150 ТВтч и с общ брой от близо 100 млн. потребители.

Законодателна рамка в областта

Законодателството на Европейския съюз, напълно транспонирано и в националното енергийно законодателство, поставя общи изисквания по отношение вътрешния пазар на електроенергия. Директива 54/2003/ЕС формулира правилата, отнасящи се до организацията и функционирането на електроенергийния сектор, достъпа до пазара, критериите и процедурите, приложими към организирането на търгове и даването на разрешения, както и управлението на мрежите.

Общите правила за организация на сектора обхващат задължения, свързани с обществени услуги и защита на потребителя; наблюдение на сигурността на доставките; технически правила; производството и режима по отношение на нови мощности; управление на преносната мрежа; управление на разпределителната мрежа; счетоводни въпроси; организация на достъп до мрежата; регулаторните власти и органи; мониторинг на вноса на електроенергия; дерогациите и отчитане изпълнението на изискванията на Директивата.

Практиката в ЕС по отношение пазарната организация и търговията с електроенергия е различна, но при всички случаи е съобразена с тези единни правила, на базата на които се вземат и индивидуалните решения от всяка държава-членка.

Регулаторни практики на енергийния пазар

В рамките на разнообразните подходи, които предоставя европейското енергийно законодателство, и задълженията, които се налагат на държавите-членки, са налице широки възможности за вземане на национално решение по отношение на регулирането в енергетиката.

Основен принцип, а и практика, в по-развитите в пазарно отношение държави е запазване на регулирането единствено по отношение на компаниите, които осигуряват мрежови услуги (пренос, разпределение и системно управление), докато сделките, свързани с обмена на енергия, са освободени от регулиране.

В държави като България, в които пълното отваряне на пазара е факт отскоро, се прилага по-обхватно регулиране на сектора, с оглед запазването на баланс на интересите на енергийните компании и на потребителите в условията на развиващ се пазар.

България принципно приема само някои от предложенията на ЕК

Третият либерализационен пакет със законодателни промени, насочени към разрешаване на установените структурни проблеми на европейския енергиен пазар, включва основно предложения за промени в Директивите за вътрешния пазар на електрическа енергия и природен газ в Общността. Предложенията имат за цел създаването на по-големи възможности за достъп до пазара на нови компании и за по-висока конкуренция между участниците. Предложението не е подкрепено еднозначно от всички държави-членки на Съюза. България принципно е съгласна с Клаузите за участие на компании от страни, извън ЕС на европейския енергиен пазар; Засилените правомощия на националните регулатори; Насърчаването на регионалното сътрудничество; Изискванията за поддържане на архив за определен период от време от страна на енергийните компании; Допълнения в Анекс А на Електрическата и Газовата директива с изискване за по-често информиране на потребителите относно тяхната консумация и направените разходи; Регионалната солидарност в областта на газоснабдяването; Регламент, с който се създава Агенция за сътрудничество на енергийните регулатори; Създаването на Европейска мрежа на преносните оператори и вземането на решение за финансиране на дейности по наблюдение на енергийния пазар.

По отношение на мерките за осигуряване на независимост на операторите на преносни системи, България, съвместно с Австрия, Кипър, Германия, Франция, Гърция, Люксембург, Латвия и Словакия, изразява становище, че предложеният от Европейската комисия модел "отделяне по собственост" не следва да се разглежда като изключително и единствено решение, а наред с него следва да бъде предложен от ЕК и друг алтернативен модел. Предложеният от ЕК като алтернативен модел "независим системен оператор" не може да се определи като равностойна възможност на първия модел, тъй като е уреден само като дерогация от първия модел и има случаи, в които е приложим само за определен период от време.

Разработен е модел "Ефективно и ефикасно отделяне"

В тази връзка, в рамките на заседанието на Съвета на 3 декември 2007 г. е взето решение за разработване на трети алтернативен модел, който ЕК следва внимателно да разгледа. Алтернативният модел, с наименование "Ефективно и ефикасно отделяне", е изготвен и представен на вниманието на ЕК на 23 януари 2008 г. Моделът е разработен на основата на следните принципи - да е лесно приложим в практиката; да не е основан на концепцията - мерки, водещи до промени в собствеността; да не е уреден като дерогация, съпътствана със сложни и тромави бюрократични процедури по прегледа и допускането й на национално и общостно ниво, а като равностоен вариант на първия модел.

Алтернативният модел предвижда операторът на преносната система да бъде собственик на преносната мрежа, като същевременно се допуска същия да остане част от вертикално интегрираната компания, при засилване изискванията за неговата независимост, регулаторен контрол, инвестиционна политика и пазарна интеграция.

Създаваме пазарен участник с възможности

България, както в предприсъединителния период, така и в качеството си на пълноправна държава-членка на ЕС стриктно се придържа към европейското енергийно законодателство, в това число - отнасящото се до либерализацията на единните пазари на електрическа енергия и природен газ. От тази гледна точка, провежданата енергийна политика е в унисон с европейските изисквания и тенденции за пълно пазарно отваряне и ефективна интеграция, допълват от ведомството.

Настоящата структура на националния енергиен сектор, а именно - отделни дружества, не предполага адекватно пазарно позициониране в контекста, както на регионалния, така и на европейския пазар. Именно поради отговорното отчитане на динамиката на пазарно развитие в общоевропейски аспект е стартиран проект за преструктуриране и консолидация на държавните енергийни компании в холдингова структура, чиято основна цел е създаване на регионален пазарен участник, с възможности за ефективно пазарно присъствие и конкурентни позиции, адаптивен към новите условия на либерализирания енергиен пазар.

Лицензионен режим за търговци на електроенергия

Съгласно българското законодателство, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране издава лицензия за дейността "търговия с електрическа енергия" при спазване на изискванията, предвидени в Закона за енергетиката и детайлно регламентирани с Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. Българското енергийно законодателство е хармонизирано с европейското и по силата на ЗЕ, производителите, търговците, общественият доставчик, обществените снабдители на електрическа енергия, крайните снабдители на електрическа енергия и привилегированите потребители в страната могат да сключват сделки за електрическа енергия с местни лица в държава-членка на Европейския съюз. Сделки могат да се сключват и с лица, регистрирани в държава, с която Република България има постигната договореност по силата на международен акт за взаимно прилагане на съответното право на Европейските общности. Сключването на договор е възможно в случаите, когато:

l На производителите, търговците на електрическа енергия, обществения доставчик, обществените снабдители на електрическа енергия, крайните снабдители на електрическа енергия и привилегированите потребители е признато правото за свободна търговия с електрическа енергия, съгласно законодателството на другата държава, и при условия на взаимност, законодателството на другата държава предвижда възможност за свободна търговия с електрическа енергия за свои привилегировани потребители;

l При условие, че битовите потребители и предприятията с по-малко от 50 души нает персонал и с годишен оборот до 19,5 млн. лв. са осигурени с необходимата им електрическа енергия с определени качествени показатели при прозрачни и разумни цени.

Списъкът на лицензираните търговци на електроенергия в България е наличен на Интернет страницата на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).


Вижте още от Енергетика



Top