Машиностроенето у нас

ПОДОБНИ СТАТИИ

Siemens продаде Innomotics на KPS Capital Partners

Codkey Technologies участва в годишната среща на потребителите на Meusburger и Hermle

Microchip пуска 20 авангардни Wi-Fi продукта за търговски и индустриални приложения

Arthur Klink се включва с щанд на MachTech&InnoTech

Mazak с европейска премиера на OPTIPLEX 3015 Ez по време на EuroBLECH 2024

Приоритетно ли е мястото на сектора в съвременната национална икономика?

     Машиностроенето бе сред гордостите на развитата социалистическа икономика у нас. В превратните години, последвали края на социалистическия лагер, секторът загуби доста от блясъка и славата си. Повече от десетилетие машиностроенето едва креташе - допреди няколко години, когато икономическият подем провокира търсене на нови и рехабилитирани машини у нас. Виждайки отворената пазарна ниша, в страната навлязоха водещи чуждестранни производители, предлагащи хай технологиите в отрасъла. В момента отново се говори за промяна в икономическата конюнктура. Отговори на многобройните въпроси, свързани с бъдещето на машиностроенето у нас, потърсихме с един от най-авторитетните представители на бранша - инж. Георги Добрев, изпълнителен директор на ЗММ - Сливен, част от структурата на ЗММ - България холдинг. За позицията на Българска стопанска камара се обърнахме към д-р инж. Кирил Желязков, директор програма "Браншови организации" в Българска стопанска камара.

Броят на продадените машини за 2007 г. е малко над 300
За развитието на заводите за металообработващи машини у нас през последните години, инж. Добрев е красноречив: “Както повечето от отраслите на икономиката, производството и продажбите на металообработващи машини преминаха през сложни и динамични процеси. Значителната преоразмереност и насищане на промишлените предприятия в страната и свиването на производството в началото на прехода сведоха почти до нула продажбите на нови машини. В следващия момент настъпи известен подем в търговията с употребявани машини както вътре в страната, така и на пазарите в Турция, Гърция и Близкия Изток”, заяви той. “С нарастване на инвестициите, в това число и на чуждестранните, се възобновиха продажбите на нови металообработващи машини, при това с променен профил на търсенето. От една страна, се засили тенденцията за покупка на машини с цифрово-програмно управление (CNC), от друга, клиентите поставяха специфични и най-често допълнителни изисквания към поръчваните продукти. Можем определено да кажем, че настъпи краят на масовото серийно производство и производителите трябваше да се адаптират към изискванията на пазара”, допълни Георги Добрев.
В отговор на въпроса какъв е приблизителният брой на реализираните металообработващи машини у нас за миналата година, той заяви: “Без да разполагам с данни за целия отрасъл, бих могъл да посоча, че ЗММ - България холдинг АД, един от основните производители на металорежещи машини, е реализирал на вътрешния пазар за 2007 г. 37 машини от различен тип и клас, в т.ч. универсални и с ЦПУ стругове. Това е едва около 2 - 3% от продажбите ни, като същевременно, по моя оценка, общият брой на новите металообработващи машини, продадени в България, в т.ч. обработващи центри, лентоотрезни и плазмени машини, е малко над 300”.

Делът на българските машини е около 30%
Според г-н Добрев, по груби разчети, делът на българските машини от общия мащаб на пазара е около 30% и това има своето логично обяснение. “Машиностроителният бранш в България, поради заложената исторически специализация, е ограничен до голяма степен в производството на конвенционални стругове, стругове с ЦПУ, лентоотрезни машини, пробивни машини, фрезови машини и многооперационни дървообработващи машини. Това е един от структурните фактори, определящ пазарния дял, тъй като голяма част от другите машини се предлагат само от чужди производители. За съжаление, този факт се отнася до високотехнологичните продукти и тези от ново поколение, подчерта изпълнителният директор на ЗММ - Сливен. Вторият основен фактор, според него, е, че в повечето случаи производствените мощности се развиват на базата на вече съществуващите, а там има големи наличности от горепосочените машини. “За пълнота бих искал да спомена още един фактор - новите машини осигуряват по-голяма производителност, което от своя страна намалява необходимия брой и съответно покупките”, допълва той.

Налагане на нови търговски марки и силна конкуренция
В отговор на въпроса къде са основните пазари на българските машини г-н Добрев заявява: “Традиционните и до-голяма степен гарантирани пазари на Източна и Централна Европа и бившия СССР преживяха колапс и почти изчезнаха за определен период. На западните и световни пазари запазването на позиции беше свързано с налагането на нови търговски марки и засилена конкуренция”, като допълва: “За да бъда конкретен, отново ще дам пример със ЗММ - България холдинг АД. Производство през последните седем години варира от 1600 до 2000 броя годишно, като не само броят е от значение. Определящи за количеството произведени машини са тяхната големина, сложност, трудоемкост и допълнителни изисквания, както и оборудване. Освен това, те трябва да отговарят и на специфичните критерии за качество, безопасност и др., характерни за различните държави, в които се изнасят. На практика, ние започнахме да работим в голяма степен по общоевропейските стандарти доста преди приемането на България в Европейския съюз”.
Разпределението на пазарния дял на ЗММ - България холдинг по държави е, както следва - 64% от износа е за Европа, в т.ч. Италия, Германия и др., както и съседни страни като Турция. На второ място се нарежда Северна Америка с около 22%, като основната част е за САЩ. Азиатският пазар заема 6%, Южна Америка - 4,2% и Африка - 1,8%. “Като допълнение към горе казаното, можем да добавим, че ЗММ - България холдинг АД реализира продукцията си в 52 държави в света”, подчертава Георги Добрев.

Важно е подобряване на инвестиционния климат
За или против е държавната намеса в сектора на машиностроенето, попитахме г-н Добрев. “В условията на общ европейски пазар и хармонизирано законодателство не могат да се искат преференции или протекционистични мерки за българското машиностроене. По-скоро е важно въздействието на косвени фактори, като подобряване на инвестиционния климат чрез намаляване на данъците и привличане на нови инвеститори и дейности, стимулиращи вътрешните продажби”, категоричен е той. “Както се вижда от структурата на нашите пазари, продукцията ни има важно значение за експорта на страната и търговското салдо. В този смисъл, мерките за подпомагане на конкурентноспособността по правителствени и европейски програми са добре дошли за отрасъла”, допълва той.
От ЗММ - България холдинг са убедени, че законите и за енергетиката и енергийната ефективност са от важно значение, тъй като отрасълът е енергоемък и поощряването на дружествата от бранша може да доведе до определени пазарни предимства. “Машиностроенето, освен това, е и материалоемко, а голяма част от суровините са от внос и икономичното им използване е от особена важност. Искам да отбележа само един проблем в тази сфера, който изисква сериозна държавна намеса и контрол - търговията с метален скрап. Виждаме, че в условията на световна финансова и икономическа криза някои държави предприемат доста радикални мерки, включително намаляване на размера на ДДС, подпомагане на финансово-кредитната система и др.”, коментира Георги Добрев.

Освен трудности пред заводите, има и възможности
Положително звучат думите на Георги Добрев в отговор на въпроса какво е бъдещето на българското машиностроене, предвид днешното му състояние и инвестиционната политика в страната:”В реалностите на пазарната икономика и с отпадането на държавната намеса и регулиране, фирмите от българското машиностроене до голяма степен сами чертаят своето бъдеще. Пред тях, освен трудности, има и предизвикателства, и възможности. “Теже