Металорежещи и металообработващи машини в България

МашиниТенденцииСпециален брой: Пазарът на металорежещи и металообработващи машини в България • 15.07.2019

Металорежещи и металообработващи машини в България

Производството на металорежещи и металообработващи машини е традиционен сектор с важно значение за българската икономика и със значителен потенциал за технологично развитие. Налице са добри перспективи за пазарна реализация на продукцията на българските производствени предприятия в отрасъла на множество международни пазари в условията на нарастваща глобализация. Експортната ориентираност на сектора се запазва през годините, като основната част от износа е насочена към страните от Европейския съюз.

Членството на България в ЕС и достъпът до европейския пазар имат ключово значение за формиране на производствената и продуктова структура и пазарната политика на родните машиностроителни предприятия. Важна част от експортната им дейност е поддържането на стабилно присъствие на пазарите на индустриално развити държави като Германия и Италия.

Вносът на металообработващи машини и оборудване също е от важно значение за икономическото развитие на страната и нарастването на нейния икономически потенциал. Ускореният внос на инвестиционни стоки дава възможност да се стимулира икономическият растеж, да се повиши степента на конкурентоспособност на българската икономика, да се разкрият нови работни места и да се повиши жизненото равнище на населението.

Икономическите фактори не са единствените условия за развитие в производството на металорежещи и металообработващи машини. Иновациите, инвестициите в развитие на техническия, технологичен и човешки потенциал са други ключови двигатели на напредък. Сред водещите проблеми в сектора през годините остава подготовката на нови квалифицирани работници и повишаването на квалификацията на заетите в бранша.

 

Общи данни за сектора

Производството на металообработващи машини и инструменти е сред водещите производствени отрасли в страната. Те се числят към преработващата промишленост, в която, съгласно справка на НСИ (Инфостат), през 2017 г. общият брой на предприятията е 31 272, а заетите в тях лица са 556 138.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) пък изчислява, че към януари 2018 г. производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение бележи ръст в произведената продукция спрямо януари 2000 г. от 284,8%. "Сред растящите отрасли е индустрията, която от 2000 г. насам се развива с добри темпове и с изключение на кризисния период (2009-2010 г.) увеличава брутната си добавена стойност, т.е. произвежда все повече.

Делът й в икономиката също се увеличава от началото на хилядолетието – от 21% в брутната добавена стойност през 2000 г., индустрията през 2017 г. вече отчита дял от 24%", гласи докладът на ИПИ. В документа се отбелязва още, че машините са сред "под–отраслите на преработващата промишленост, които се развиват най-силно от 2000 г. насам".

В сектора нарастването на продукцията от началото на 2000 г. до януари 2018 г. е далеч над средното за преработващата промишленост, допълват от ИПИ, а като причина за тази експанзия посочват “висока конкурентност на външните пазари и значителен износ на продукцията, което се потвърждава и от данните за износа”.
Основните видове металорежещи машини, произвеждани в България в момента (съгласно “Секторен анализ на сектор С 28 - Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение”, изготвен от БСК), са: широка гама универсални стругове, стругове с ЦПУ, машинни центри, фрезови машини, шлайфмашини, отрезни машини, пробивни машини, щосмашини и специални машини. Страната ни продължава да е сред основните производители на универсални стругове в света.

Те се отличават с добри технически характеристики и добро съотношение качество-цена, което ги прави конкурентни на международния пазар. Същевременно се разширява гамата на произвежданите металорежещи машини и се усвояват нови, включително машини с ЦПУ.
Сред основните цели на машиностроителния бранш към момента са стабилизирането, задържането и разширяването на позициите на европейския пазар, разширяването на пазарите извън ЕС, както и повишаването на ефективността на цялостната дейност на предприятията.
Водещи проблеми в сектора са нуждата от инвестиции и дефицитът на квалифицирани кадри. Наред с това е необходимо значително разширяване на дейностите за проучване и търсене на нови пазари.

БСК публикува набор от препоръки към предприятията в отрасъла с цел подобряване на производствената им ефективност и конкурентоспособност и успешната реализация на продукцията им на международните пазари. Камарата препоръчва насочване вниманието на фирмите, произвеждащи металорежещи машини, към усъвършенстване на изделията, включително на тези с ЦПУ, усвояване на нови изделия и завоюване на ниша за тях на международния пазар. При възможност трябва да се търси коопериране с водещи производители на машини с ЦПУ от страни на ЕС и Източна Азия. Препоръчително е още държавата приоритетно да стимулира развитие в производството на обработващи центри и други машини с ЦПУ, тъй като добавената стойност при тях е от най-високите в промишлеността, гласят насоките на БСК.

 

Кратка ретроспекция

Преди 1989 г. производството на металорежещи машини е сред приоритетните за развитието на машиностроенето и икономиката на страната ни. В резултат на това в отрасъла са реализирани значителни инвестиции за доставка на модерна техника и други материални активи и дейности. Създават се отделно стопанско обединение и институт за научноизследователска и развойна дейност, налице са условия за производството на машини с ЦПУ с високо качество, съизмеримо с това на моделите на водещи международни компании в бранша.

Периодът след 1989 г. води до състояние на тежка рецесия при машиностроителните предприятия у нас. Голяма част от традиционните пазари отпадат, паралелно с това биват закрити научноизследователските институти и развойните звена в сектора. Много производства биват ликвидирани, други претърпяват смяна на номенклатурите. Въпреки това в отрасъла се съхранява ядро от специалисти и управленски кадри, които успяват да продължат да развиват производството на металорежещи и металообработващи машини и в новата пазарна среда.

С годините възникват нови предприятия и производства, а голяма част от основните поддоставчици запазват предмета си на дейност, макар и с редуцирани обеми.
По данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани в сборника издания “Социално-икономическо развитие на България”, в периода 1991-1995 г. вносът на изделия на машиностроителната и електротехническата промишленост се увеличава над два пъти. На първите места в структурата на вноса са минералните продукти, машините и съоръженията. Относителният дял на машините и оборудването нараства от 13,3% през 1991 г. на 27,8% през 2001 г. Определящо значение в износа на страната в периода 1996-2000 г. заемат нефтопродуктите, въглищата, цветните и черните метали, химическите торове, металообработващите машини, дрехите и мебелите.

 

Икономически анализ

След смяната на собствеността и преструктурирането на предприятията след 1989 г. експортният характер на производството продължава да бъде отличителна особеност на машиностроенето. Нарастването на износа за страните от ЕС дава основание да се предполага, че машиностроителните предприятия, макар и бавно, са поели път към преодоляване на кризата с пазарите на произвежданата продукция, отбелязват от Българска браншова камара - машиностроене (ББКМ).

Предприятията, произвеждащи металорежещи и металообработващи машини, са част от преработващата промишленост и се отнасят към сектор “Производство на машини и оборудване, с общо и специално предназначение”, подсектор “Производство на обработващи машини” – “Производство на машини за обработка на метал”.
За периода 2010-2013 г. над 80% от машиностроителната продукция се реализира на европейския пазар, сочат данни на Българската стопанска камара (БСК).

Съгласно справка на Националния статистически институт (НСИ) чрез системата Инфостат (включваща данни по продуктови подкатегории на Класификацията на продуктите по икономически дейности) в сектор 28.41 – “Производство на машини за обработка на метал” през 2014 г. са произведени общо 1611 машини, части и принадлежности.

През същата година са регистрирани продажби на 1791 артикула в тази категория на обща стойност (без ДДС и акцизи) 132,775 млн. лв. През 2015 г. произведените машини, части и принадлежности са 1667, продадени са общо 1815 артикула на стойност 138,068 млн. лв. (без ДДС и акцизи). През 2016 г. българските машиностроителни предприятия са произвели общо 1632 машини, части и принадлежности за обработка на метал, от които са продадени 1621 артикула на стойност 121,496 млн. лв. (без ДДС и акцизи). Общата стойност на продажбите в сектора за периода 2014-2016 г. възлиза на 392,339 млн. лв., а данните от статистиката говорят за устойчива графика на производството и стабилен пазар на родната продукция.

 

Традиционни и перспективни пазари

В годините след 2000 г. се осъществява сериозно технологично преструктуриране на производството на металорежещи и металообработващи машини у нас. Секторът развива успешно своя експертно-ориентиран производствен потенциал, в резултат на което се съхраняват традиционните пазари и се разработват успешно пазари с потенциал за развитие (нови пазарни ниши), гласи докладът на ББКМ “Тенденции в българския износ на машиностроителна продукция”. Според данните, публикувани в документа, перспективните пазари за българското машиностроене днес са най-много – 89, традиционните са 39, а тези с потенциал - 62. “Като се има предвид, че на практика това са традиционни и динамични пазари, може да се заключи, че за голяма част от изделията на българското машиностроене пазарните ниши са намерени”, се казва още в анализа.

Балканските страни се срещат само при традиционните и перспективни пазари. Авторите обясняват това като естествено явление, тъй като при търговията с близките в териториално отношение страни, която се развива от години, потребностите са известни.

Водещи традиционни пазари за българската машиностроителна продукция са: Германия, Италия, Франция, Русия, САЩ, Холандия, Сърбия и Черна гора, Румъния, Великобритания, Турция, Украйна. Германия е единственият пазар, на който се реализират изделия от всички групи машини. Тук следва да се отбележи присъствието на Свободните безмитни зони, които активно се използват за износ на машиностроителна продукция.

Водещи перспективни пазари за българската машиностроителна продукция са Полша, Словакия, Словения, Дания, Панама, Сен-Винсент и Гренадир, Унгария, Чехия, Малта, Албания, Индия, Китай, ЮАР.
Водещи пазари с потенциал за българската машиностроителна продукция са Ирак, Кувейт, Либерия, Финландия, Бахрейн, Бразилия, Гана, Индия, Индонезия, Иран и др.

 

Страната ни успява да поддържа водещи конкурентни позиции на международните пазари на обработващи машини с отнемане на метал. Продукцията е ориентирана главно към европейските пазари, които са едновременно основни конкуренти и традиционни пазари на родните производствени предприятия, показват проучванията на ББКМ. Отново се налага изводът за нуждата от агресивна инвестиционна, технологична и иновационна политика в българското машиностроене.

“Новите или усъвършенствани продукти, които българските фирми реализират на международните пазари, са преди всичко резултат от собствени разработки (73%). Продукцията се реализира на взискателни пазари, изискващи постоянни технологични и иновационни решения. Преобладаващата част от машиностроителните фирми задоволяват своите потребности от суровини и материали чрез внос от страните членки на ЕС и тези от ОНД. Основната форма на дистрибуция на фирмите от бранша е директната продажба”, се казва още в доклада.

 

Тенденции във вноса и износа

По данни от справка на НСИ в страната ни към момента се произвеждат следните типове машини за обработка на метал:

  • Обработващи машини, работещи чрез лазерни или други светлинни или фотонни лъчи, чрез ултразвук, електроерозия, електрохимични методи, електронни лъчи, йонни лъчи или плазмена дъга;
  • Машини за водоструйно рязане;
  • Вертикални и хоризонтални обработващи центри;
  • Едно- и многопозиционни машини агрегати за обработка на метали;
  • Автоматични стругове и стругови центри с ЦПУ;
  • Конзолни и инструментални и други фрезови машини с ЦПУ;
  • Машини с управление на обработващите инструменти за пробиване, разстъргване, фрезоване, нарязване на външна или вътрешна резба;
  • Отрезни, заточващи, шлифовъчни, притриващи, полиращи машини и машини за други довършителни операции за обработка на метал;
  • Протяжни машини, работещи чрез отнемане на метал или на металокерамика;
  • Зъбонарезни или зъбошевинговъчни машини, работещи чрез отнемане на метал или на металокерамика (без шепинги, машини дълбачни или протяжни);
  • Изрязващи и отрезни машини, работещи чрез отнемане на метал или на металокерамика;
  • Стъргателни (хобел) машини;
  • Машини (вкл. преси) за навиване, огъване, прегъване или изправяне на плоски и други изделия, със или без ЦПУ;
  • Машини (вкл. преси) за пробиване или назъбване, вкл. комбинирани машини за пробиване и рязане, със или без ЦПУ;
  • Машини (вкл. преси) за рязане;
  • Ковашки или щамповъчни машини и чукове, падащи или хидравлични, със или без ЦПУ;
  • Хидравлични и нехидравлични преси за обработка на метал;
  • Стендове за изтегляне на пръти, тръби, профили, тел или подобни, работещи без отнемане на материал;
  • Резбонакатни или резбовалцуващи машини, работещи без отнемане на материал
  • Машини за изработване на изделия от тел;
  • Машини за студено набиване, стругове за щанцоване, работещи чрез деформация на метала, машини за производство на гъвкави тръби от спираловидни ленти, машини за формоване на метали чрез електромагнитни импулси и други машини за обработка на метал или металокерамика, работещи без отнемане на материал и др.

Според данни на НСИ, стойността на износа на металообработващи машини по Стандартна международна външнотърговска класификация (SITC) е както следва: през 2000 г. - 107 221 897 лв., през 2005 г. - 121 793 585 лв., през 2010 г. - 91 166 860 лв., през 2015 г. - 133 862 228 лв., а през 2018 г. - 153 323 643 лв. Статистическата информация говори за значително повишаване стойността на износа в сегмента от началото към края на периода на проучване.
По данни на Министерство на икономиката, през 2016 г. производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение участва с 6,4% в добавената стойност, създадена от преработващата промишленост, като увеличава дела си с 0,1 процентни пункта спрямо 2005 г. Производството се състои от производство на турбини и двигатели, хидравлични помпи, компресори, арматурни изделия, лагери, предавки, пещи и горелки, подемно-транспортни машини, офис техника, инструменти, хладилно и вентилационно оборудване, селскостопанска техника, металообработващи машини, оборудване за металургията и леярството и други индустриални машини.

През 2016 г. производството на машини и оборудване с общо и специално предназначение отбелязва ръст с 2,2%, а през следващата 2017 г. е отчетен 14,8% ръст на производството. Износът на машини и оборудване с общо и специално предназначение бележи тенденция на растеж, като най-висок е ръстът през 2011 г. – 52%. Общото нарастване на износа в сектора през периода 2008-2017 г. е 97%.

Съгласно данни на НСИ за износа, вноса и търговското салдо на България по сектори на Стандартната външнотърговска класификация (SITC) през периода януари-март 2018 и 2019 г., износът на упоменатите стоки нараства от 2,99 млрд. лв. през 2018 г. до 3,37 млрд. лв. през 2019 г., което представлява 12% изменение. Вносът на машини, оборудване и превозни средства също бележи ръст – от 4,2 на 4,3 млрд. лв. съответно за първото тримесечие на 2018 и 2019 г. Изложените данни говорят за положителни тенденции и благоприятна динамика на развитие на пазара на металорежещи и металообработващи машини у нас и добри възможности за устойчива бъдеща реализация на продукцията на родните машиностроителни предприятия на традиционните, перспективни и потенциални международни пазари.

ЕКСКЛУЗИВНО

Top