Милен Колев

Маркетинг директорът на Шнайдер Електрик България е от поколението млади мениджъри, имали шанса и способностите да направят сериозна кариера в рамките на срокове, почти немислими за стационарни пазари с изградени бизнес модели. Интересното и динамично време, в което се наливаха основите на новите бизнес правила в страната, "изстреля" трудолюбиви, гъвкави и високообразовани млади специалисти на ръководни постове в новооткритите офиси на водещи западни компании у нас. Типичен представител на тази група от специалисти е Милен Колев.

Настоящият маркетинг директор на Schneider Electric в България е възпитаник на Великотърновския университет по специалността "Приложна лингвистика". Професионалната подготовка на г-н Колев включва и престижната MBA образователна степен по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление в София. След това завършва Електроенергетика и електрообзавеждане в Русенския университет "Ангел Кънчев".

Възходящата кариера на Милен Колев до момента е неразривно свързана с Шнайдер Електрик България. Първата работа на г-н Колев в компанията е на длъжност стажант в отдел Маркетинг през 1998 г. Влага усилията си в маркетинг проучване на пазара за региона на Черноморието. Продължава с пазарните проучвания, но вече като част от новосформирания екип Строителен пазар към търговския отдел на компанията. Впоследствие е търговец, също в екип Строителен пазар, отговарящ за региона на Източна България. През 2000 г. оглавява новооткрития офис на Schneider Electric във Варна. От 2004 г. до днес е маркетинг директор на Шнайдер Електрик България.

"Привлича ме работата на динамични пазари като източноевропейските, в които тепърва се налагат бизнес правилата и изобретателността и трудолюбието се ценят много. Не съм от кабинетните типове хора, обичам динамиката, движението, контактите с клиентите ни. В Schneider Electric ме привлече културата на компанията. Тя предполага автономност във вземането на решения, както и възможности за развитие на всеки. Това ценя особено много", коментира Милен Колев.

Определям себе си като

щастлив човек.

Кариерата ми е

динамична и може би прекалено бърза. Прилича ми прекалено много на американската мечта, а това едва ли е толкова добре.

Тръните по пътя

са необходимо зло. Иначе успехът не би имал същия вкус.

Истинските неща

остават семейството и приятелите.

Нямам

прекалено големи амбиции. Важно е да бъда удовлетворен от онова, което правя, и, естествено, работата ми да носи нещо на хората, с които и за които работя.

Конкурентността

е адреналин. Поддържа те буден и много изобретателен.

Изисквам

лоялност и разбиране на проблемите на отсрещния - било то клиент или колега.

Толерантен съм към

различните идеи, дори и към най-смелите. Онези, които провокират традициите на вековните компании.

Подбирам екипа си по

професионализъм и най-вече желание и мотивираност. Екипът трябва да работи като едно цяло и да има ясна идея за общите цели.

Истинско управленско умение

е да намериш личния стимул на всеки човек.

Подадената ръка в трудна ситуация

е нещо уникално. Важно е да не подаваш винаги ръка на един и същи човек в идентични ситуации. Тогава по-скоро вредиш на нуждаещия се от помощ.

Удоволствието в работата

идва тогава, когато видиш, че една твоя идея, надградена с усилията на добре работещ екип, носи някаква принадена стойност на партньорите ти в бизнеса.

Личните симпатии в бизнеса са

неразделна част от работата. Бизнесът се гради на дълготрайни отношения. Естествено, симпатиите не бива да влияят на трезвата преценка за ситуацията на пазара.

Доверието -

няма истински екип, без да има доверие. Давам го безусловно първия път. Винаги.

Трудните решения

са всъщност най-лесни, защото обикновено вътрешно си много убеден в тях.

Успешният бизнес модел

е този на твоя партньор и клиент.

Размахът в действията -

оценявам го положително, но внимание с метлата, че понякога се вдига прах.

Отговорността е

нещо, с което се раждаш. Тя не се придобива.

Динамиката -

не мога без нея. Не си представям живота
в мудни пазари с прекалено предвидими
играчи.

Разпускам със

семейството си и класическа музика.

Добрите перспективи -

това е бъдеще време. Живей и гради сега. Утре може да е късно.

Бих си пожелал

само и единствено здраве! Другото, при липса на здраве, няма никакво значение.