Минната индустрия се стабилизира, очаквайки успешна година за дейността си

Преглед на дейността и технологичното настояще на ключови предприятия от българската минна и добивна индустрия

Инженеринг ревю - списанието на българската индустрия, инициира и реализира в два последователни броя мащабен преглед на минната и добивна промишленост в България. Настоящият преглед, който публикуваме в рамките на рубриката “Във фокус”, обхваща презентация на някои от водещите компании в областта. Очаквайте в следващия брой на сп. Инженеринг ревю – първи за 2011 г., втората част на прегледа, който ще посветим на най-добрите продукти, технологии и решения за минната и добивната индустрия в България. Като част от инициативата, през месеците януари и февруари 2011 г. съдържанието на INDUSTRYINFO.BG – портала на българската индустрия, ще бъде посветено на минната и добивната индустрия.
Използваме случая да отправим благодарностите на редакцията на списанието на българската индустрия – Инженеринг ревю, към целия екип на БМГК, както и към отговорните екипи на предприятията от минната и добивна индустрия в България, с които работихме по материала, за желанието и професионализма, заради които успяхме да реализираме този преглед.

Добивната промишленост формира 5% от БВП на България
Независимо от процесите на преструктуриране на минния сектор и икономическата криза, той продължава да играе решаваща роля за България. Минната промишленост е основополагащ елемент от икономиката на страната, а стойността на произведената продукция в рамките на трудната 2009 г. е 2 млрд. лева. По данни на Българска минно-геоложка камара (БМГК) установените находища в страната са 595, от които най-голям е броят на металните полезни изкопаеми - 206, 115 - на неметални полезни изкопаеми, 3 - на нефт и природен газ, 51 - на скално-облицовъчни материали, 151 - на строителни материали и 69 - на участъци на твърди горива. Това на практика означава над 18% спад спрямо предходната 2008 година, като основен дял в производството на бранша държат въглищата - 37%. Данните от 2010 г. сочат, че секторът бавно, но сигурно се възстановява. Пред индустрията предстои година на стабилизиране, нормативни промени и практическо приложение на приетия в края на 2010 г. Закон за подземните богатства.
“2010 г. беше по-добра година за минната индустрия, а и за цялата икономика, в сравнение с 2009 г. Макар че никой още не смее да обяви със сигурност, че кризата е свършила, на този етап бих казал, че се чувстваме по-спокойни и по-уверени в прогнозите си за бъдещето. Но съществуват и негативни сценарии. И за съжаление, видяхме колко бързо се случват те и колко бързо негативните новини обхващат борсите и влияят на националните икономики по света”, убеден е изпълнителният директор на Българска минно-геоложка камара инж. Иван Андреев.
“Специално за отделните подотрасли на минната индустрия, представени в Българската минно-геоложка камара, наблюдаваме много добър период за рудодобива
защото цените на металите се покачиха през 2010 г. и наваксаха спада, достигайки нива, близки до тези от 2008 г. преди кризата. Златото достигна 1400 USD за унция, което е исторически връх”, съобщава инж. Андреев и продължава: "В областта на въгледобива също има оживление. Мини Марица Изток преизпълняват производствения си план, като са добити повече въглища спрямо предходната година, а частните мини отбелязаха по-добра реализация на продукцията си спрямо 2009 г., когато имаше сериозен спад на консумацията на електроенергия.”
По негови думи обаче, не толкова добри са новините за скалнооблицовъчните и инертните материали. За скалнооблицовъчните материали спадът е с около 10% спрямо 2009 г., а спрямо 2008 г. отделните предприятия отчитат между 30 и 80%. За инертните материали спадът е продължил и през 2010 г., не само поради действието на кризата, но и заради незаконния добив. Нерегламентираният добив е проблем и за скалнооблицовъчните материали, като например за гнайси и шисти той достига до 90%.

Предстои ключова година за отрасъла
“Преди всичко искам да отбележа, че през 2011 г. БМГК отбелязва 20-годишнината от своето създаване”, заявява изпълнителният директор на камарата. “Започвам именно с този факт, тъй като ние смятаме, че сме изминали дълъг път, натрупали сме опит, като през годините Камарата остана единна и не се разцепи като множество други организации. Затова се надяваме да отпразнуваме заедно с нашите членове и партньори успехите си през годините. Това ще се случи в рамките на националното честване на Деня на миньора - на 18.08.2011 г. За нас освен че следващата година е празнична, тя е в известен смисъл и ключова за отрасъла заради очакваните сериозни промени в нормативната рамка и амбициозните цели, които ние сме си поставили. Относно законодателството се очаква да се изработи и приеме национална стратегия за подземните богатства. Освен това трябва да заработи и единният орган за управление на подземните богатства, конституиран с промените в Закона за подземните богатства в края на 2010 година.”
В допълнение инж. Иван Андреев обяснява, че целта на стратегията е да гарантира ефективно, комплексно и дългосрочно оползотворяване на подземните богатства в страната, в съответствие с изискванията за устойчиво развитие, екологосъобразно, безопасно за живота и здравето и в хармония с останалите стопански дейности, минно-добивно производство. Достъпът до минерални суровини е жизненоважен за икономиката и бита, защото те са в основата на повечето индустрии. Според него, затова е необходимо да има ясна политика по отношение на подземните богатства, която стимулира повишаването на извличането на полезни компоненти и намаляване на загубите при добива, комплексното оползотворяване на подземните природни богатства и получените твърди отпадъци при добива и преработката им и ефективното събиране и рециклиране на отпадъците по цялата технологична верига на преработката на метални, петролни и други продукти във всички индустрии. Инж. Андреев е убеден, че по този начин се защитава правилното функциониране на икономиката и социалното развитие, защото минният отрасъл формира 5% от БВП в страната и осигурява директна заетост на 30 000 души, а чрез свързани отрасли на 120 000.
Като също много важна за сектора, изпълнителният директор на БМГК посочва и инициативата Устойчива минна индустрия чието начало като концепция започва през тази година. “Това е една дългосрочна програма на БМГК, която ние стартирахме сравнително отскоро официално, но върху нея е мислено много отдавна. Конкретните дейности, които сме предвидили в нейните рамки, през следващите 1-2 години, са: създаване на Стандарт за устойчиво развитие на минната индустрия, създаване на Кодекс за устойчиво развитие на членовете на БМГК, провеждане на международна конференция и създаване на сайт с материали по темата и популяризиране на добри практики, обучения за членовете на БМГК, съвместна работа с максимален брой представители на заинтересованите страни, по-специално с работещите в областта на околната среда НПО.
Целта ни в най-общ план е да покажем, че минната индустрия може да се развива устойчиво и да започнем един по-активен диалог с хората от минните региони, представителите на НПО, институциите, обществото. Мисля, че един от сериозните проблеми на бранша е, че през годините остана някак си затворен и не можа да покаже колко много се е модернизирал и каква добавена стойност носи в икономически и социален аспект. Стремежът ни е да увеличим приноса си за обществото и развитието на страната, като непрекъснато намаляваме въздействието си върху околната среда”, уверен е инж. Иван Андреев.
БМГК ще се опита да подпомогне своите членове да положат повече усилия именно в тази посока и да работят съвместно с така нар. заинтересовани страни. По отношение на предстоящите инициативи на камарата, изпълнителният й директор посочва срещите с експерти - икономисти, учени, природозащитници, представители на местните общности, на които да бъдат договорени параметрите на сътрудничеството и общата подкрепа на този процес.

Традиционно изложение ИНТЕРМИН ЕКСПО
“Част от нашите дейности през следващата година е и провеждането на второто издание на Международното минно изложение ИНТЕРМИН ЕКСПО в рамките на Международния технически панаир, където се надяваме да привлечем много повече участници от страната и чужбина”, информира инж. Андреев. “Знаете, че през настоящата година изложението влезе в календара на Международния панаир - Пловдив, поради значението на суровините за икономиката на цяла Европа. Участието ни, както и това на фирми-производители и търговци показа, че има интерес към такова мероприятие както от страна на фирмите в бранша, така и от широката публика”, разказва инж. Андреев.