Митове и заблуди за металдетекцията

инж. Станислав Стоянов, Стабил Инженеринг, представител на METTLER TOLEDO

Въпреки че през последните години металдетекторите навлязоха масово в производствата на храни в България, тяхната роля и функция все още остава непозната и неразбрана. В представите на много от производителите тези машини са просто едно задължително изискване към тях и единствената причина да ги използват са одитите по един или друг стандарт или завишените изисквания на някой претенциозен клиент.

За съжаление, в много от случаите тези производители са прави. И не защото това, което казват е вярно, а защото колкото и съвременен и скъп да е един такъв уред, той е само кутия с надпис "металдетектор", ако зад него не стои реална програма за металдетекция. Материята е специфична и недостатъчно позната, а в много случаи необходимостта и ползата от металдетекцията са силно подценени. Ето защо ще се опитаме да изясним няколко важни въпроса и да разсеем някои от най-често срещаните заблуди.

Мит № 1: "В нашите продукти няма метал"

Много производители вярват в това и считат, че замърсяването на храните с метал не е нещо, което им се е случвало или може да им се случи.

Всъщност истината е точно обратната. Във всички продукти има метал! Може да е прашинка, парченце или стружка, опасно за поглъщане или микроскопично, но всеки продукт, излязъл от производствената линия, отнася частица от нея.

Нека помислим: производственото оборудване се износва, отчупват се парченца от зъбите на помпите, ножовете се нащърбват, ситата се пробиват, режещите струни се късат, бъркалките остъргват стените на съдовете. Къде отива този метал? Може да прозвучи невероятно, но всяка година човечеството поглъща тонове метал през храните, които консумира, без дори да разбере.

И така… във всички продукти има метал. Въпросът не е дали, а колко.

Мит № 2: "Този металдетектор може да засече замърсител с размер x"

Дали преднамерено или неволно, някои от производителите и доставчиците посочват занижени размери на замърсителите, които могат да бъдат засечени, без да отчитат особеностите на произвеждания продукт.

Ключовата дума тук е "могат" да бъдат засечени. Т.е. могат и да не бъдат.

За да ви убедят, често търговците на металдетектори прибягват до разнообразни трикове – увеличават чувствителността на уреда докрай, пускат конвейера без продукт и слагат тестера с еталонния замърсител направо върху лентата. Така той минава близо до долната страна на апертурата, където металдетекторът е най-чувствителен. Ако продуктът е сух, поставят тестера под него и така демонстрират как металдетекторът открива замърсители с изключително малки размери. Реалността, обаче, е съвсем различна.

Проблемът при металдетекцията е, че освен металния замърсител, годните продукти също имат известни електромагнитни свойства, като така генерират собствен продуктов сигнал. Най-общо казано, това налага чувствителността на металдетектора да се намали, така че годните продукти да не се отчитат, което неминуемо се отразява и на размера на най-малкия откриваем замърсител.

Ето защо сериозните производители и доставчици на металдетектори никога няма да посочат размер на откривания замърсител, преди да са се запознали с продукта, с производствения процес, с мястото на линията и да са извършили реални тестове. Освен това, тестовете се провеждат винаги с продукт и с поставен върху него или в него замърсител, така че той да минава през центъра на апертурата, където чувствителността е най-ниска. По този начин се проиграва най-лошият сценарий, при който замърсителят гарантирано трябва да бъде открит. Едва тогава се счита, че през металдетектора не може да премине замърсител по-голям от тествания.

Мит № 3: "Искаме да откриваме и да отхвърляме възможно най-малките замърсители"

Ако наистина това е целта, решението е лесно – просто ще изхвърлим цялата произведена продукция, тъй като, както вече стана ясно, в повечето продукти има метал. Но едва ли някой иска точно това.

Нека за момент си представим, че разполагаме с уред, който измерва съдържанието на метал и поставя етикет с размера на замърсителя върху всеки продукт. Повечето продукти по линията ще носят етикет със стойност по-голяма от нула. Въпросът е кои продукти считаме за годни и кои ще отхвърлим.

Тук идва ролята на хората от качеството, които казват кое според тях и стандартите на фирмата е годен продукт. Те определят максималния размер на допустимите замърсители посредством анализ на риска, отчитайки технологичните възможности и организацията на производството, или на базата на спецификация на изискванията на даден клиент или регламент.

Например: ако знаем, че в даден продукт има метален замърсител с размер 1,8 mm, а спецификацията за качество не допуска замърсители над 2,0 mm, ще върнем ли този продукт на линията? Колкото и да е странно, отговорът е да. За хората от качеството този продукт е годен, а за производствения директор това е въпрос на повишена производителност.

Като производител, за вас е важно да произвеждате. Не е нужно да увеличавате чувствителността на металдетектора, за да откривате метал с размер по-малък от допустимия. Освен, разбира се, ако не сте в минната индустрия.

Просто спазвайте изискванията за качество и няма ненужно да отхвърляте годна продукция.

Друг е въпросът дали да не промените спецификацията и да завишите изискванията, за да предпазите консуматорите и да защитите доброто име на бранда. Да, това може да стане, но не като увеличите чувствителността на металдетектора, а като направите това след подобряване на технологичния процес, така че да намалите възможността за попадане на замърсители в продукцията. В противен случай, завишените изисквания за качество ще са за сметка на ефективността на линията.

Мит № 4: "Металдетекторите намаляват ефективността на линията"

Това твърдение е вярно, ако става дума за някои марки металдетектори, които променят параметрите си в резултат на стареене, температурни промени, вибрации, смущения в електрическата инсталация или просто са изградени от нискокачествени компоненти или евтини материали. Намаляването на ефективността може да бъде в резултат на фалшиви сработвания, при които се отхвърля годен продукт, както и от чести спирания за тестове и пренастройка.

Добрите металдетектори са устойчиви на външни въздействия и веднъж настроени, запазват параметрите си години наред.

Попитахме една голяма мултинационална компания колко често спират за тест на металдетекторите, които бяха наследили през годините. Отговорът беше – на всеки час. Обясниха ни, че ако тестът е неуспешен, трябва да блокират цялата произведена продукция до последния успешен тест и да я преопаковат, тъй като се счита за потенциално замърсена. Ето защо предпочитат да правят тестове по-често.

Впоследствие тази компания подмени всички металдетектори във фабриката с висококачествени машини от METTLER TOLEDO Safeline, които са изключително стабилни и имат функция за мониторинг на състоянието и система за ранно предупреждение при тенденция за отклонение на някой от критичните параметри. В резултат на това, производителят вече спокойно прави тестове само веднъж - в началото на всяка работна смяна или при планирано спиране за смяна на продукта. По този начин не само че ефективността на линиите се увеличи значително, но и работата на специалистите по качеството се облекчи, благодарение на функциите на машините за планиране на верификационните тестoве и експорт на данни в електронен формат.

Както вече споменахме, металдетекцията е специфична материя. Изборът на консултанти в лицето на доставчици с богат опит и инвестицията в качествена техника винаги се отплащат с висока ефективност на производството, надеждна защита на продукцията и добър имидж на бранда в очите на доволните потребители.

www.stabilengineering.com