Млечната промишленост в България направи голяма крачка напред
Начало > Във Фокус > Сп. Инженеринг ревю - брой 4, 2011
В настоящия брой, в рубриката си „Във фокус” списанието на българската индустрия - Инженеринг ревю, представя млекопреработвателната промишленост в България. Темата е с продължение и за следващото свое издание - пето за 2011 година, Инженеринг ревю подготвя преглед на бранша чрез презентации на някои от водещите компании в областта.
За съвременното състояние на сектора разказва д-р Асен Желязков, изпълнителен директор на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
Д-р Желязков, отскоро сте изпълнителен директор на Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ). Разкажете малко повече за себе си на читателите на сп. Инженеринг ревю.
След заседание на УС на АМБ на 4 май т. г. бях избран за изпълнителен директор. На 38 години съм, завършил съм ветеринарна медицина в Стара Загора през 1997 г. Работил съм като участъков ветеринарен лекар, като главен лекар в свинекомплекс, след което започнах работа като инспектор в Столична дирекция Държавен ветеринарно-санитарен контрол (ДВСК). Пътят ми продължава с работа към Национална ветеринарномедицинска служба, дирекция ДВСК и дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” в Министерството на земеделието и храните (МЗХ), където бях до избора ми за настоящия пост. Mногократно съм участвал в работни групи на ГД "САНКО" на ЕК. Участвал съм при договаряне удължаване на гратисния период за неотговарящо сурово мляко.
Имам поглед върху работата на други европейски асоциации, с което свързвам и моите амбиции за разширяване влиянието на АМБ и модернизиране на подходите на млечния сектор, при формиране на единни подходи и ефективна защита на интересите на млекопреработвателния бранш, на свързаните с него структури от сродни браншове и организации, законодателна и изпълнителна власт.
Как се отрази икономическата криза на млекопреработвателната промишленост в България? Каква бе отминалата 2010-а година за нея?
Както и при другите браншове от хранително-вкусовата промишленост, и в млекопреработвателния икономическата и финансова криза дадоха своето отражение. Консумацията на натурални млечни продукти у нас е понижена, заради затруднената платежоспособност на населението. Тяхната цена не е ниска, тъй като са произведени от сурово мляко, чиято изкупна цена през последните две години се повиши. Влияние върху това оказват и повишените цени на енергийните източници и други фактори, които са известни на цялото ни общество. Цената на фуражите също се повиши, което даде своето отражение. Положението на нашите предприятия никак не е завидно, те са поставени между производителите на суровина и търговците, в които взаимоотношения има проблеми.
През миналата година се въведе БДС за млечни продукти, който, както знаем не е задължителен. Все повече млекопреработвателни предприятия работят по стандарта, за да отговарят на исканията на потребителите, които търсят не само безопасни, но и качествени млечни продукти. Така че в кризата млекопреработвателният бранш намира сили за оцеляване и да произвежда нови продукти.
Кои са основните посоки, в които ще насочите дейността на АМБ?
Стратегията на АМБ ще бъде насочена към единна политика на бранша. Приоритетите ще бъдат определени от нуждите на млекопреработвателните предприятия и защита на техните интереси. Всички в бранша трябва да спазват правилата и нормите, които са определени в европейското, съответно, българско законодателство. АМБ е сдружение на онези фирми, които искат и се стремят да работят на светло, да държат на марката си и на качеството на своите продукти. Ще направя необходимото АМБ да се превърне в активен фактор, а не функция.
Насоките за работа са представени на членовете на АМБ и са предложени нови идеи за осъществяване. Ще се стремим като екип да разширим маркетинга и да популяризираме млечните продукти както у нас, така и в чужбина. Възможност за това дава промоционалният проект, по който АМБ работи вече две години „Европейско сирене, моля”, предназначен за популяризиране на българските сирена и кашкавали в Русия и Украйна. Подготвяме и нов промоционален проект „Европейско сирене всеки ден”, но предстои ЕК да го одобри. Предвидени са и ред други мероприятия, но засега няма да ги споделям.
Как оценявате технологичното развитие на българските млекопреработватели? Има ли регламентирани правила, на които е необходимо да отговарят те в тази насока?
Всички български млекопреработвателни предприятия са одобрени и отговарят на европейските изисквания. Това означава, че те са покрили всички изисквания за сграден фонд и оборудване, дори бих споделил, че нивото им е по-високо от някои предприятия в развитите европейски страни. Техническите документации на всички са добре подготвени и отговарят на европейските регламенти. Проверявани са многократно от европейски мисии и им бяха дадени високи оценки. Дванадесет млекопреработвателни предприятия бяха одобрени от руски ветеринарни специалисти и са сертифицирани за износ в Русия.
Оборудването и апаратурата в млекопреработвателните предприятия са на водещи световни компании. Част от технологичните процеси са автоматизирани и компютъризирани. Анализите, които извършват лабораториите в млекопреработвателните ни предприятия, са на много високо ниво и се осъществяват с най-новите и съвременни методи и апарати.
Това показва, че правилата, които са поставени в изискванията на българското и европейско законодателство, са изпълнени. Нашата млечна промишленост е направила голяма крачка и това се отчита в ЕС и света.
Кои според Вас са основните проблеми пред сектора?
Основният проблем, пред който са изправени българските млекопреработвателни предприятия, е ниското качество на суровото мляко, което е следствие от лошата политика, провеждана с години. Близо 70 000 животновъдни ферми трябва да се прекатегоризират. Това трябва да се случи до края на т. г., за да може тяхното мляко да отговаря на европейските норми и да може българските млекопреработвателни предприятия да го преработват. МЗХ има амбиции да помогне и провежда кампания, като прави съответните стъпки за прекатегоризация на малките млечни ферми. Немалко средства са предвидени и се реализират в тази насока. Проблемът в случая е може би в механизма на предоставяне на средства, за да могат все повече фермери да се възползват от възможностите по Програмата за развитие на селските райони. От страна на млекопреработвателните предприятия също се търси решение, като отделни предприятия субсидират ферми и им помагат да покрият изисквания. АМБ направи стъпка в посока възможности за преразпределяне на средствата, като неоползотворените средства за прекатегоризиране на ферми втора и трета категория да могат да се ползват от ферми първа категория и новоизграждащи се, в което смятаме, че има голям потенциал за излизане от кризата с липсата на отговаряща суровина.
Трябва да отбележим, че в някои региони собствениците на млекопреработвателни предприятия направиха собствени ферми. Пример в това отношение е Никола Ангелов, който е затворил цикъла на производство. Последваха го и други.
Какви са очакванията Ви за настоящата 2011 година? В каква посока виждате развитие и възможности за българските млекопреработвателни предприятия?
Годината започна трудно, все още сме в тежка икономическата криза, която се пренесе в хранително-вкусовата промишленост. Цените на суровото мляко и млечните продукти в цяла Европа се увеличиха. В същото време, потребителите у нас са с все по-ниски възможности за консумация на качествени млечни продукти, което води до завишена консумация на стоки от Европа и България, които са с ниски цени и ниско качество. Това допълнително и много сериозно затруднява работата на българския производител, който се стреми да работи качествено и да предлага на пазара не само безопасни, но и здравословни „истински” продукти. В това отношение членовете на АМБ търсят възможности за експорт, с който да компенсират свитото потребление в България. Това не означава, че не работим по въпроса за повишаване на доверието на българските потребители към качествените млечни продукти, произведени тук. Това е една от насоките, в която смятаме да вложим усилия и занапред.
Друг проект, по който смятаме да работим активно, е изграждането на хранителните банки в България. Те могат да окажат изключително важен социален ефект, да намерят естествен начин за оползотворяване на нереализираните в търговската мрежа и предприятията произведени храни. Имаме и други проекти, които ще коментираме в най-близко бъдеще.
Асоциацията на млекопреработвателите в България (АМБ) съществува от 20 години и през м. март т. г. бе честван нейният юбилей. През този период тя е утвърдена като неправителствена организация, защитаваща интересите на бранша и играеща съществена роля при формиране политиката на млечния сектор. АМБ оказва влияние върху политиката на държавните институции. Тя е сдружение на конкуренти, които отстояват единни позиции и имат еднакви виждания за развитие на млечната промишленост в България, еднакви критерии за качество и др.
Фирмите, членуващи в АМБ, са едни от най-големите млекопреработвателни предприятия, произвеждащи над 50% от българските млечни продукти - "Данон Сердика", Обединена млечна компания, "Мегле България", "Пършевица", "Жоси", "Чех 99", "Елви", "Медея", "Елит 95", "Би Си Си Хандел", "Сакарела", "Маджарови" и още много други. В нея членуват и компании, които предлагат машини и оборудване - известни мултинационални като "Мултивак България", "Донидо", "Сторм С", известната фирма-производителка на закваски – "Генезис". Член на АМБ са лабораторията и учебният център "ЕлБи Лакт", чиито ръководител е чл. кор. проф. д-р т.н. инж. Мария Балтаджиева.
Новият брой 1/2025
