Мотото ни е индивидуален подход, повече прозрачност и активизиране на маркетинга
Начало > Интервю > Сп. Инженеринг ревю - брой 6, 2009

Инж. Теодор Маринов, ръководител направление
„Индустриална автоматизация и задвижвания",
сектор Индустрия, Сименс ЕООД
Господин Маринов, бихте ли се представили на читателите на сп. Инженеринг ревю?
Машинен инженер съм. Имам магистърска степен от Машиностроителен факултет на ТУ-София. Впоследствие специализирах Мениджмънт в Икономически университет, Варна. Реализацията и опита си в сферата на управлението дължа до голяма степен на обучението си по Програми за изграждане на мениджърски кадри към Роберт Бош, където заемах ръководна позиция през последните години.
Приличат ли си като фирмен климат и стратегия за развитие Бош и Сименс?
Сферите на дейност на двете компании в България са много различни, мащабите им - също. Разбира се, като се има предвид, че те работят в еднакви икономически и политически условия, на един и същ пазар на труда, определено могат да се намерят паралели. Прилики има във фирмената култура и климата на работа, които до голяма степен са резултат от историческия път на двете компании, развили се от традиционни немски фирми до международни концерни. И в двете компании се наблюдава голямо разбиране и толерантност по отношение на представителите на различни култури. И Бош, и Сименс инвестират в програми за интегриране, изграждане и развитие на служителите си.
Как оценявате риска от смяната на един бранш с друг, и то по време на криза?
При генерални промени, риск винаги съществува. Важното е той да бъде реалистично оценен и правилно управляван. Когато новият бранш е в криза, трудностите са по-големи, но и предизвикателството е по-голямо. Освен това кризата поставя бизнеса в крайни състояния, правят се генерални равносметки и оценки, които помагат за по-добро ориентиране в текущата ситуация. Кризата, също така, е и време за оптимизация на процеси и на структури, на подготовка за времето на подем, което неминуемо ще дойде. В този смисъл, смяната на позиция и бранш по време на криза създава повече възможности за един мениджър.
В търговската си дейност залагате на дистрибуторска мрежа, инженерингови партньори и корпоративни клиенти. Какви са плановете за развитие на отношенията ви с тях?
Партньорските фирми заемат специално място в нашата дистрибутивна структура, и това е сфера, в която планираме оптимизация. Работата на един пазар през три различни дистрибутивни канали изисква балансиран подход, за да се запазят интересите на всички нива. Целта ни е да сме по-близо до нашите партньори. Някои от мерките, които ще въведем, са индивидуален подход към всеки от партньорите, повече прозрачност и активизиране на маркетинга.
Това означава ли, че се налага реорганизация на отдела?
Да, известно преразпределение на задълженията ще има. Преосмислянето и пренареждането на приоритетите ни и индивидуалният подход, за който споменах, изискват реорганизация. За щастие, в направлението работят млади, мотивирани специалисти, за които съм сигурен, че ще се справят безпроблемно с промените, които ни предстоят. В този смисъл, в центъра на реорганизацията поставяме клиента.
Актуален ли е интересът на Сименс да закупи българска инженерингова фирма?
За да се вземе подобно сериозно решение са нужни определени пазарни предпоставки, сериозно проучване и организационна работа. Евентуална инвестиция в инженерингова дейност предполага активизиране на чуждестранните инвестиции в страната, стартиране на значими проекти в краткосрочен и средносрочен план. Компанията има интерес към подобна крачка. Надяваме се един ден условията в страната да благоприятстват вземането на решение за присъединяване.
И накрая, как се отразява кризата на компанията на глобално ниво и в България - в частност?
Без изключение, общата икономическа криза се отразява зле на всички. Сименс не прави изключение. Важното е, че като организация компанията не е в криза. Ние имаме ресурса, опита и необходимите вътрешнофирмени предпоставки, за да устоим на несгодите на кризата. Българската част от компанията представлява умалена проекция на Сименс като цяло и за нас важат същите процеси и формули за преодоляване на кризисната ситуация.
Кога ще видим "светлина в тунела" тук, в България?
Нашият тунел е по-различен от чуждите. Тъмнината му е свързана не само с икономическата криза, но и със собствените ни вътрешни проблеми. Ние дори, образно казано, не познаваме "тунела" си добре. Едни казват, че е къс и дори сравнително светъл "тунел", други, че е дълъг, крив и безкрайно тъмен.
Смятам обаче, че какъвто и да е нашият тунел, екстремните състояния, в които ни постави кризата, ще помогнат и за разрешаването на много проблеми, натрупани през годините. С други думи - ще се полутаме, може би по-дълго от други, но светлина ще има. Важното е да вървим напред.