NearSoft, Владимир Филипов: Дигитализацията на българската индустрия върви трудно и хаотично

Владимир Филипов, управител на NearSoft, пред сп. Инженеринг ревю

Бихте ли очертали накратко технологичната еволюция при MES (Manufacturing Execution Systems) и съвременните приложения на тези системи в индустриалния сектор?

С нарастващия обем данни от системите за автоматизация и навлизането на ИТ решенията през 90-те години на миналия век, се появи необходимостта от съхранение и анализ на информацията, тясно свързана с производствените процеси. Докато бизнес приложенията (ERP) навлязоха значително в административната част на предприятията, разнообразието на производствени операции не позволяваше подобна стандартизация и ползване на унифициран софтуер в производствения процес.

За отделните предприятия и дори за отделни функции в рамките на едно предприятие, често са използваха Excel таблици, саморъчно направени приложения или самостоятелен софтуер за мониторинг, записване, показване и анализ на резултатите. Така се създаваха несвързани помежду си "информационни острови". Това резултира в необходимостта от непрекъснато обслужване на софтуера и доведе до безкраен процес по внедряването му.

Поради тези и други причини, ранните MES системи си спечелиха репутацията на скъпо и рисковано начинание, което често не отговаря на първоначалните цели за възвращаемост на инвестициите. Въпреки това, производствените компании все повече осъзнаваха, че не могат да продължат да работят с частична поддръжка и минимална отчетност там, където се генерира печалбата – в производството. Разнообразието на възможни решения, предлагани от доставчиците на системи за управление (Siemens, ABB, SAP, Microsoft, и др.), и свързаните с тях инвестиции доведоха до необходимостта от разработване на общи стандарти.

Като MES Product Manager в централата на ABB имах възможността да участвам в разработването на тези международни стандарти. През 2000 г. беше публикувана първата от петте части на стандарта ANSI/ISA -95, върху който е базиран IEC 62264:2003, а оттам - и БДС EN 62264-1:2008 – "Интегриране на система за управление на предприятие".

Последната част БДС EN 62264-5:2017 е от 2017 г. В тези стандарти терминът Оперативно управление на производството (MOM) е изложен посредством подробно дефиниране на дейностите и бизнес процесите в следните области: Производство, Качество, Поддръжка и Складово стопанство. От 2018 г. тези стандарти са неразделна част от Reference Architectural Model for Industry 4.0 (RAMI 4.0). Те очертаха ясно функционалните границите между ERP, MOM/MES и системите за автоматизация (CNC, SCADA, PLC), или така наречените информационни (IT) и оперативни (ОТ) технологии.

Какви са предимствата на решенията за оперативно управление на производството, които предлагате? Как едно традиционно производство се превръща в интегрирана екосистема?

Навлизането на стандарти като IEC 62264, Ethernet, Open Platform Communications (OPC), Business To Manufacturing Markup Language (B2MML), даде възможност на по-малки, независими разработчици на софтуер да навлязат на пазара на MOM/MES решения. Създадох NearSoft с целта да разработим софтуерна платформа, която улеснява дигитализацията на производствените дейности и тези свързани с поддръжка и ремонти.

Това е платформа от ново поколение, изцяло разработена според RAMI 4.0, която замества традиционните системи от тип: APS, MES, PIMS, QMS, CMMS, EAM и др. Нашата платформа , МОМ4 е включена за поредна път в авторитетното глобално проучване MES Product Survey на CGI като единствен производител от Централна и Източна Европа и получи наградата IoT Adventure Forum2018 в категорията Бизнес.

Платформата притежава различен набор от инструменти за решаване на следните задачи:

• Планиране и изготвяне на производствени/ремонтни графици, както и тяхното проследяване в реално време. Маршрутни карти, настройки на машините и инструкции.
• Оптимизация и баланс на ресурсите – материали, машини и хора.
• Управление на изпълнението на задачи по работни места, събиране на информация (ръчно или директно от машините (ОРС)) и агрегиране по обекти.
• Управление и анализ на престоите и авариите.
• Отчети и анализи по смяна, партида, настройки, и др. Статистически инструменти и оперативни KPI (ОЕЕ, ..)
• Управление на дейностите по качествен контрол и интегриране с производствения процес.
• Управление на дейностите по поддръжка – планирана, инцидентна и в зависимост от състоянието. Обходи, генериране на заявки, планиране и изпълнение. Складове за резервни части.
• Стандартна комуникация с ERP, SCADA, PLC, DCS и др.

МОМ4 е разработена на основата на Content Management System (CMS) за Intranet, което позволява лесна конфигурация и показване на екраните на всякакъв вид устройство с браузер – РС, таблет, телефон и т. н. МОМ4 е напълно конфигурируема и дава възможности за постоянно развитие и подобрение.

По Ваше мнение, как протича процесът на дигитализация на българската индустрия? Какви предизвикателства най-често срещат предприятията и каква е формулата за преодоляването им?

Процесът на дигитализация на българската индустрия върви трудно и хаотично. Липсата на държавна политика в областта на Индустрия 4.0 и на големи български интернационални компании, които да създадат знание и опит във въвеждане на модерните философии за управление, е между основните проблеми. Дигитализацията не трябва да е самоцел, а средство за практическо прилагане на инициативи за постигане на добри производствени практики (GMP) и ефикасно производство (Lean Six Sigma, JIT, Kanban и т.н.).

За съжаление, липсата на опит и непознаването на модерните стандарти в университетите, консултантските и софтуерни фирми, води до грешни очаквания сред производителите, че въвеждането на ERP ще реши всички техни проблеми, свързани с дигитализация в предприятието.

В същото време, забелязвам нарастващ интерес към MOM/MES решения, обоснован от неуспешни опити на ERP доставчици да решат проблеми, свързани с оперативното управление на производството.

За съжаление, наблюдавам и засилваща се тенденция за представяне на морално остарели или откровено фалшиви MOM/MES решения от некоректни доставчици, нямащи нищо общо със съществуващите стандарти. Най-важният критерий при избор на доставчик са познаването на приложимите стандарти, опитът във внедряване на подобни комплексни проекти и способността да помогне на клиентите в приспособяване на техните бизнес процеси към новите изисквания за свързаност на Индустрия 4.0.