Новата индустриална революция в България под знака на 5.0

Макар да изглежда, че четвъртата индустриална революция все още не е под път и над път в България, и у нас все по-активно се говори вече за Индустрия 5.0. Зад тази трансформация стои промяната на разбирането за ролята на човека в работните процеси и потреблението.

Понятието Индустрия 5.0 идва като реакция на шумно рекламираната (и в България, и навсякъде по света) Индустрия 4.0 – технологична революция, при която доминираща роля имат дигитализацията на всички сектори, автоматизацията, големите масиви от данни и въвеждането на изкуствен интелект в бизнеса от всички сфери.

Какви са причините за навлизането на Индустрия 5.0?

Силният акцент върху технологичното усъвършенстване безспорно е воден от изначалната цел на бизнеса – да намалява разходите и да максимизира печалбите. Принос има и дефицитът на кадри, засягащ почти всички области – дефицит, особено отчетлив в България.

Макар скептиците да са склонни да вярват, че и в тази област България изостава от световните тенденции, реалността показва друго. Например, един бърз поглед към агроземеделската общност разкрива, че "умните", автономно движещи се трактори не са новост и в България. Снабдени с механизми за прецизна локация и самоуправление, тези машини вече кръстосват полята и спестяват на земеделците и време, и човешки труд.

Креативността ще се търси все повече

Индустрия 5.0 всъщност е естествено продължение на вече осъществените промени в посока дигитализация и автоматизация. Сега, когато роботизираните механизми снемат от плещите на хората рутинните, механични дейности, ролята на човека се завръща в нова светлина. В концепцията за Индустрия 5.0 работещият е овластен да взема решения, да бъде креативен.

С две думи, ако Индустрия 4.0 е "студена" – фокусирана върху технологии, иновации, данни, машини, алгоритми, технологии и новости в методологиите – то Индустрия 5.0 е "топла" – тя набляга на човешкото, социалното, а също така и екологичното измерение на промишлеността.

Показателен за тази тенденция е огромният интерес в глобален мащаб и в България към т. нар. коботи – роботи, които функционират съвместно с хора – в множество сектори. Ако вземем за пример т. нар. бързо хранене, сценарият предполага кобот да извършва всички рутинни дейности, например термичната обработка на храната, докато хората имат грижа за "човешкия облик" на дейността – общуването с крайните клиенти, вежливото обслужване, персонализирането на всяка заявка.

Фокус към човека

Революцията на Индустрия 5.0 е персонализацията. Отношението, индивидуалният подход, съобразяването с изискванията на всеки различен клиент са във фокуса на тази нова философия за новата промишленост и модерните услуги. Докато Индустрия 4.0 набляга на автоматизацията на всяко производство и плаши работниците с мисълта, че те скоро ще станат ненужни, Индустрия 5.0 поставя работещия човек в светлината на прожектора като овластен и стойностен индивид с висока стойност в дейността на организацията.

"Поставяйки човека обратно в центъра на индустриалната революция, Индустрия 5.0 дава на потребителите продуктите, които те желаят, а на работниците осигурява заетост, която е много по-значима и стойностна", пише в свой анализ Международното общество за автоматизация (ISA). Следователно най-новата индустриална революция Индустрия 5.0 въвежда на сцената "човешкия" фактор – но не като елемент на слабост, а напротив, като ценност – налагайки и преход към няколко нови фокусни области.

Социалната страна на нещатаЕдна от тях е устойчивостта, разбирана като способност на организацията да устои на сътресения от всякакъв характер – пазарни колебания, икономически кризи, социални катаклизми, природни стихии. Друга е екологичната устойчивост – отговорността към околната среда, кръговата икономика. Не по-малко значима в идеята за Индустрия 5.0 става и социалната стабилност: откликването на човешките ценности, етиката, справедливостта, равенството по пол, раса и възраст.

Призивите за по-голямо внимание към обществото и благоденствието не са нови – те са стари колкото бизнеса и са приемали всякакви дефиниции – "корпоративна социална отговорност", "екология, социална грижа и добро управление" и т.н. Но поставянето на човека на преден план дори пред приходите и печалбите е действително революция.

Хората ще са мозъкът и душата, а не средство за производство

Фокусът върху човека засилва вниманието към стойността на таланта, разнообразието и овластяването на хората, като тази тенденция се проявява дори и в България. Така например инспекциите на отдалечено разположените вятърни турбини могат да се извършват чрез дронове и роботи с вградени камери и скенери, но важните оценки и нуждата от ремонти ще се определят от опитни наземни инженери. Специалистите няма да губят време в инспектиране на всеки ветрогенератор поотделно. Ще са много по-ефективни в рамките на наличното време.

Бъдещата революция предполага да спрем да разглеждаме хората като средство ("човешки ресурс") и да започнем да ги виждаме като изпълнители на водещи роли. Сега не човекът служи на организацията, а напротив – организацията служи на човека.
Хората са на първо място и това означава, че кадърните и талантливите са най-ценното. А когато те се радват на удовлетворение и благополучие, печелят крайните клиенти. Това в крайна сметка е ползата за организацията. Това е концептуално новото, революцията.