Новата вълна от индустриални инвестиции в България

• България постепенно се утвърждава като една от най-конкурентните дестинации за индустриални инвестиции в Югоизточна Европа
  
  
• Наред с традиционните производства все по-голям дял заемат високотехнологичните и специализираните индустрии
  
  
• Инвестициите в автоматизация, енергийна ефективност, дигитализация и увеличаване на производствения капацитет показват, че редица компании разглеждат българските си бази като стратегически центрове за дългосрочно развитие

България постепенно се утвърждава като една от най-конкурентните дестинации за индустриални инвестиции в Югоизточна Европа. Страната съчетава сравнително ниски производствени разходи, стратегическо географско положение и достъп до европейския пазар, което я прави привлекателна за компании от автомобилната индустрия, електрониката, машиностроенето, логистиката и високотехнологичното производство. Присъединяването към Шенген и към еврозоната дадоха допълнителен тласък на тази тенденция.

Едно от най-силните конкурентни предимства на България е данъчната среда. Страната поддържа плосък корпоративен данък от 10%, както и 10% данък върху доходите на физическите лица — едни от най-ниските нива в Европейския съюз. Това съществено намалява разходите за индустриалните предприятия и увеличава възвръщаемостта на капитала.

Към преимуществата се добавят и относително ниските оперативни разходи. Разходите за труд и индустриални площи остават по-ниски в сравнение с Централна Европа, като в същото време България предлага достъп до квалифицирана работна сила. Особено силни са инженерните и техническите кадри, формирани от традициите на страната в машиностроенето, електрониката и информационните технологии.

Географското положение на България също играе важна роля. Страната е разположена на кръстопът между Европа, Близкия изток и Азия и осигурява достъп както до пазара на Европейския съюз, така и до важни транспортни коридори. Пристанищата на Черно море, Дунавският транспортен коридор и връзките с Турция, Гърция, Румъния и Сърбия улесняват логистиката и доставките за производствените компании. Това предимство придоби още по-голямо значение след промените във веригите за доставки след пандемията и тенденцията към ниършоринг.

Членството в Шенген по суша и приемането на еврото вече се отразяват конкретно в инвестиционните данни. В първите два месеца след присъединяването на България към еврозоната преките чуждестранни инвестиции нарастват с 87% на годишна база, достигайки над 809 млн. евро, а само през февруари ръстът е близо двоен. Основният принос идва от реинвестираната печалба на вече установени чуждестранни компании – знак за повишено доверие след въвеждането на еврото. Инвеститорите вече възприемат страната като същинска част от еврозоната, а не като периферен пазар – промяна, която води до по-голяма видимост и ясно подобрение в пазарните нагласи.

През последните години България инвестира и в развитието на индустриални паркове и инфраструктура. Националната концепция за развитие на индустриалните паркове за периода 2024 – 2028 г. поставя акцент върху привличането на стратегически инвеститори чрез регионално специализирани индустриални зони и подобряване на транспортната и енергийната инфраструктура. Паралелно с това европейското финансиране и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост подпомагат модернизацията на транспортната, цифровата и енергийната свързаност.

Въпреки положителните тенденции, съществуват и предизвикателства. Демографският спад, недостигът на кадри, административната тежест и цикличната политическа нестабилност продължават да се посочват като рискови фактори, особено при инвестиции с дългосрочен хоризонт. Показателно е, че новите вложения под формата на дялов капитал все още остават относително слаби – увеличението се дължи повече на разширяване на съществуващи бизнеси, отколкото на навлизане на нови инвеститори. Преодоляването на тези структурни ограничения ще е ключово за превръщането на сегашната вълна в трайна тенденция.

Нови и планирани заводи

През последната година България затвърди позицията си като привлекателна дестинация за индустриални инвестиции, като интересът на международни и български компании обхвана широк спектър от производства – от авиационна поддръжка и автомобилни компоненти до високотехнологична медицина, агротехника, опаковъчни решения и стратегически индустрии, свързани с енергетиката и отбраната. Новите проекти показват не само нарастващото доверие към българската икономика, но и тенденция към изграждане на производства с висока добавена стойност, автоматизация и ориентация към европейските вериги за доставки.

Сред значимите български инвестиции се откроява проектът на Аеро Техник БГ, специализирана в поддръжката и ремонта на авиационна техника. Компанията реализира проект за изграждане на високотехнологично хале за ремонт на самолети в София, като планираната инвестиция надхвърля 15,85 млн. евро, а общият обем на капиталовложенията, включително строителство, оборудване и придобиване на земя, достига над 50 млн. евро. Новото съоръжение ще увеличи значително капацитета на компанията чрез добавянето на между 5 и 8 нови линии за техническо обслужване според типа на летателните апарати. Очаква се реализацията на проекта да доведе до разкриването на 120 нови висококвалифицирани работни места.

Индустриалната активност около Пловдив също продължава да се разширява. В края на януари 2026 г. Три-Уол България, част от базираната в Хонконг Tri-Wall Group, направи първа копка на нов завод за хартиени продукти в Тракия икономическа зона. Инвестицията надхвърля 30 млн. евро и ще осигури 150 нови работни места. Предприятието ще произвежда велпапе и опаковки и ще включва производствени помещения, складови бази и административна част. Особено важен акцент в проекта е ориентацията към зелено производство и прилагането на европейски екологични стандарти. Решението на компанията да избере България пред Турция за реализацията на проекта се разглежда като силен сигнал за конкурентоспособността на българската индустриална среда.

В Североизточна България се подготвя една от най-интересните инвестиции в сферата на специализираните индустриални материали. Турската компания ENPAY планира вложение от близо 70 млн. евро за производство на трафоборд в Шумен. Това е високоспециализиран материал, използван в производството на трансформатори и електропреносни системи, като подобни мощности съществуват само в ограничен брой държави по света. Новият завод ще бъде изграден в индустриалния парк в Шумен и ще има капацитет от 10 000 тона годишно. Производството няма да използва химически компоненти и няма да генерира отпадъци, което го позиционира сред модерните индустриални проекти с нисък екологичен отпечатък. Според инвеститора нарастващото търсене на трафоборд е свързано с развитието на високотехнологични индустрии и инфраструктурата за изкуствен интелект, където трансформаторите играят ключова роля. Изборът на България е мотивиран и от желанието за по-кратки и сигурни вериги за доставки в рамките на Европа.

Автомобилната индустрия също продължава да разширява присъствието си в страната. В края на октомври 2025 г. ЗиЕс Юръп, част от китайската група Shanghai Unison Aluminium Products, откри нов завод за алуминиеви автомобилни компоненти в Радиново, в рамките на Тракия икономическа зона. Предприятието ще развива както производство, така и научноизследователска и развойна дейност. Заводът е изграден за по-малко от година и вече създава 100 нови работни места. В непосредствена близост се очаква да бъде въведена в експлоатация и втора производствена база. Компанията работи с глобални автомобилни производители като Tesla, Volvo и Fiat, което поставя България в мрежата на международната автомобилна индустрия и производството на компоненти с висока технологична стойност.

Сред най-мащабните проекти през последната година е стратегическото партньорство между България и германския технологичен концерн Rheinmetall. На 28 октомври 2025 г. беше подписан договор за изграждане на завод за барут и боеприпаси чрез съвместно дружество между Rheinmetall и ВМЗ – Сопот. Общата инвестиция е на стойност близо 500 млн. евро, а проектът предвижда производството на барут, 155-милиметрови артилерийски снаряди и модулни зарядни системи по съвременни технологични стандарти. Очаква се новият завод да бъде изграден в рамките на 14 месеца и да осигури около 1000 нови работни места. Проектът има не само икономическо, но и стратегическо значение, тъй като засилва индустриалния капацитет на България в отбранителния сектор.

Високотехнологичното производство и медицинските иновации също намират място сред новите инвестиции. Американската биотехнологична компания Intuitive Surgical официално откри производствената си база в Първомай. Новият завод произвежда микрооптични компоненти и 3D ендоскопи за роботизираната хирургична платформа Da Vinci. Инвестицията създава 300 нови работни места, включително за високоспециализирани инженери и техници. Производствената база е изградена с фокус върху енергийната ефективност и устойчивостта и представлява част от европейската стратегия за разширяване на компанията.

Паралелно с високотехнологичните проекти се развиват и инвестиции в индустриалното машиностроене и агротехниката. Турската компания Unlu Agrigroup започна изграждането на завод за агротехника в Стара Загора на стойност над 10 млн. евро. Това ще бъде първата производствена база на компанията извън Турция. Заводът ще разполага с висока степен на автоматизация и ще включва производствени цехове, линии за сглобяване и боядисване на готовата продукция. Част от по-тежките индустриални процеси ще продължат да се извършват в Турция, но производственият цикъл ще се финализира в България. След пълното разгръщане на дейността във фабриката ще работят между 40 и 50 души.

Съвкупността от тези проекти показва ясно очертаваща се трансформация на българската индустрия. Наред с традиционните производства все по-голям дял заемат високотехнологичните и специализираните индустрии, свързани с автоматизация, иновации, устойчиво производство и интеграция в глобалните вериги за доставки. Инвестициите през последната година демонстрират, че България постепенно се позиционира не само като място за производство с по-ниски разходи, а като индустриален център с растящ технологичен капацитет и стратегическо значение за европейската икономика.

Разширения и модернизации

Освен изграждането на нови производствени мощности, през последната година в България ясно се откроява и друга важна тенденция – мащабното разширяване и модернизация на вече съществуващи предприятия. Инвестициите в автоматизация, енергийна ефективност, дигитализация и увеличаване на производствения капацитет показват, че редица компании разглеждат българските си бази не просто като производствени площадки, а като стратегически центрове за дългосрочно развитие.

Особено показателна за нарастващото значение на България като индустриален и технологичен център е мащабната инвестиция на Liebherr в Тракия икономическа зона.

Компанията обяви вложение от 90 млн. евро в нова производствена и складова база, която след достигане на пълен капацитет ще осигури над 600 нови работни места.

Инвестицията е пряко свързана с придобиването през април 2025 г. на новоизграден, но неизползван завод за велосипеди в подзона Марица на ТИЗ срещу 35 млн. евро. В момента се извършва мащабно преустройство и разширяване на производствените площи, които ще поемат дейността на две компании от групата – Liebherr-Transportation Systems Marica и Liebherr-Concrete Technology Marica. В предприятието ще се произвеждат компоненти за авиацията, включително части за колесници, климатични системи и системи за управление на полета, предназначени за световни самолетостроители като Airbus и Embraer. Освен това в базата ще се изработват отоплителни, вентилационни и охладителни системи за релсов транспорт, охлаждащи агрегати за хладилни полуремаркета, както и бетонна техника. По-голямата част от оборудването е изцяло ново, а производственият капацитет се очаква да бъде достигнат към средата на 2027 г.

Промени и модернизации се извършват и в Захарни заводи. Компанията обяви мащабна инвестиционна програма, съпроводена с преструктуриране на производствените дейности в две самостоятелни бизнес единици. Инвестициите са насочени към производството на захар, етанол и енергийна инфраструктура, като вече са реализирани първите етапи от програмата. Сред тях са изграждането на ново газово парно стопанство с инвестиция от 2,5 млн. евро. и подмяната на филтър пресите във фабриката за още 2 млн. евро.

Значително разширение реализира и Нестле България в София. Компанията инвестира 44,2 млн. евро в нови производствени мощности, като фабриката в столицата се превръща в единствения производствен център за Европа за KitКat, сега и като шоколад. Новата производствена линия е оборудвана с машини от последно поколение, способни да произвеждат 420 шоколада в минута. Инвестицията включва и сериозни мерки за устойчивост – намаляване на консумацията на газ с до 30%, редуциране на разхода на вода с 67% и ограничаване на въглеродния отпечатък с 30%. От София продукцията се изнася за 17 международни пазара, включително Великобритания, Франция, Италия и Канада.

Една от най-значимите индустриални инвестиции през последната година е разширяването на производствените мощности на BTL Industries в Пловдив. Компанията официално откри нова високотехнологична база с инвестиция от близо 50 млн. евро, която е най-голямото производствено съоръжение на BTL в света. Новият завод разполага с автоматизирани и роботизирани производствени и складови системи, модерни офис пространства и инфраструктура, насочена към устойчиво развитие и енергийна ефективност.

Производственият капацитет вече позволява изработката на над 40 000 медицински апарата годишно, а през второто тримесечие на 2025 г. компанията отчете 30% увеличение на производството. Освен това BTL навлиза и в сегмента на роботизираната медицина, като планира допълнително разширяване на производството и екипа си.

В центъра на индустриалната трансформация остава и Aurubis Bulgaria. През юли 2025 г. компанията съобщи за успешното приключване на най-големия капитален ремонт на медодобивния си завод за последните три години. В рамките на приблизително два месеца са реализирани 120 координирани проекта с общ бюджет от близо 115 млн. евро.

Благодарение на инвестициите в съвременни технологии, автоматизация и дигитализация Aurubis постига по-висока ефективност и стабилност на производството, като вече може да удължи интервалите между плановите ремонти от 2 на 3 години. Проектът е част от мащабната програма “Инвестиции за прогрес. България 2027”, чиято обща стойност надхвърля 400 млн. евро. Като част от нея компанията планира и увеличение на капацитета за производство на рафинирана мед с приблизително 50% до 340 000 тона годишно. Допълнително Aurubis подписа споразумение с Европейската инвестиционна банка за заем от 200 млн. евро, който ще подпомогне разширяването на производствения и рециклиращия капацитет на компанията в България и Германия.

Air Liquide пък подготвя изграждането на нова инсталация за разделяне на въздух, която ще гарантира доставките на кислород и азот за производството на мед и други метали на Aurubis. Новото съоръжение ще замени по-стара инсталация и ще произвежда и аргон за индустриални клиенти в Европа. Освен модернизация на производствените мощности, проектът има и силен екологичен акцент, тъй като се очаква да намали въглеродните емисии с 33% и енергопотреблението със 7%. Това е поредна стъпка в развитието на компанията в България, където тя вече оперира три производствени единици и обслужва над 600 индустриални клиенти.

В Плевен стъкларският завод Рубин приключи ключов етап от инвестиционната си програма с изграждането на нова модерна ванна пещ за стъкло. Инвестицията надхвърля 70 млн. евро и води до разкриването на 150 нови работни места. Реализираният проект е сред най-значимите в българската стъкларска индустрия през последните години и е част от дългосрочната модернизация на производството.

В Русе Септона България реализира проект за нова производствена линия за памучна лента с общ размер на инвестицията над 10,7 млн. евро. Проектът включва изграждане на нова производствена сграда, оборудване на складови площи и закупуване на нови машини за производство на памучни тампони. Очакванията са инвестицията да доведе до увеличаване на производствения капацитет и създаване на 50 нови работни места.

Villeroy & Boch Group също реализира инвестиции в модерни технологии и устойчиво производство. Компанията обяви многомилионна инвестиция в съвременна PVD технология в завода си в Севлиево. С внедряването на безотпадната технология с нулеви емисии компанията увеличава производствения капацитет и разширява продуктовото си портфолио в сегмента на смесителите и душовете. Новата инвестиция затвърждава ролята на българския завод като глобален център за компетентност и производство в рамките на групата.

Всички тези проекти показват, че модернизацията и разширяването на индустриалните мощности в България вече са неразделна част от икономическото развитие на страната. Компаниите инвестират не само в увеличаване на производствения капацитет, но и в автоматизация, устойчивост, енергийна ефективност и високотехнологични решения. Това постепенно превръща българската индустрия в по-конкурентоспособна, по-иновативна и по-добре интегрирана в глобалните производствени и логистични вериги.