Обем на пазара на слънчеви колектори

Да се прави бизнес със слънчеви колектори в областта на индустрията е много трудно. Когато инвеститорът е чуждестранен, енергийните обследвания и проучвания, потвърждаващи икономическите ползи от използването на слънчеви колектори за производство на гореща вода, се вземат много сериозно. За разлика от тях, при българските инвеститори преговорите за закупуване и инсталиране на слънчева колекторна система са истинско ходене по мъките. Важно е да се знае, че периодът на изплащане на една такава система в областта на индустрията никак не е дълъг - от 1.5 до 5 години в зависимост от конкретните потребности от топла вода и вида на енергийния източник за производството й, използван преди слънчевите колектори.

Въпреки трудностите, които срещаме в работата си, смятам, че съществуващата тенденция е благоприятна. Икономическите условия в страната и света, свързани с непрекъснато повишаващата се цена на първичните енергийни източници, неминуемо ще доведат до повишаване на интереса на българските и чуждестранните инвеститори към възобновяемите енергийни източници. Така че, всичко е въпрос на време.

Правя този анализ на публикуваните данни с презумпцията, че официалната информация от Националния статистически институт на България би трябвало да бъде третирана с изключителна сериозност, тъй като тя представя страната ни не само на вътрешния пазар, но и пред икономическите ни партньори в целия свят. Несъмнено, през последните пет години пазарът на слънчеви колектори в България претърпя значително развитие. Това е логично, като се има предвид технико-икономическата характеристика на възобновяемите енергийни ресурси (ВЕР).

Моите наблюдения показват, че публикуваната информация нито отговаря на специфичните особености на пазара на слънчеви колектори, нито съответства на реалните параметри, които трябва да бъдат следени статистически. Когато се говори за слънчева енергия, трябва да се прави категорична разлика между самостоятелен слънчев колектор като съоръжение и слънчева система. Известно е, че много фирми внасят заедно с колектора и акумулатор (бойлер), и конструктивна стомана за стойката, както и рамки, болтове, тръби, арматура... Така под общото наименование "слънчева система" се внасят безсмислено тонове стоманени и пластични изделия, които в България са достъпни и в пъти по-евтини.

Абсолютно недопустимо е под един общ знаменател да се оценяват статистически различните типове слънчеви колектори - плоски термични колектори от цветни метали; плоски термични колектори от поцинкована стомана; вакуумни силфонни колектори; вакуумни колектори с топлинна тръба. Между тези технически обособени групи от изделия съществува разлика колкото от сърпа до автоматичния комбайн. И тази разлика задължително трябва да бъде отчетена.

Меко казано, неточно е да се отчита само вноса и износа, без да се прави статистическа оценка на българското производство на колектори. Един неспециалист по тази данни би направил заключението, че ние в България се занимаваме главно с реекспорт. От друга страна, статистиката на производството би позволила да се направи реална оценка на вноса и износа. Така логично възниква и другият въпрос - каква е причината в България да се говори основно за внос и износ на слънчеви колектори, без да се обръща нужното внимание на българското производство.

Защо считам, че таблиците не отразяват реалното състояние на пазара? Тези отчети са изградени по митнически документи, което за мен категорично означава, че те не съответстват на реалния пазар. Като първо доказателство ще приведа относителните цифри от самите статистически таблици. Те сочат, че България е внасяла слънчеви колектори на цена от 7,20 лв./kg (2003 г.) до 10 лв./kg (през 2006 г.). В същия период е изнасяла слънчеви колектори за 2,70 лв./kg (2003 г.) до 5 лв./kg (през 2006 г.). За сравнение, реалната сума при плоските колектори от цветни метали е приблизително 15 лв./kg, а при вакуумните - силфонни, които се внасят основно в България - 30 лв./kg. След като сме внасяли средно за 9 лв./kg, а сме изнасяли средно за 4 лв./kg, как не сме фалирали? Вторият пример е с избрания показател. Обикновено, световната статистическа отчетност на слънчеви колектори се води или на квадратен метър площ на колектора, или на бройки при избран типоразмер. Въз основа на изложеното по-горе, аз твърдя, че информацията от НИС е нереална.