PARAi, Кристиян Михайлов: Индустрията започва да търси партньори, а не само доставчици

Кристиян Михайлов, съосновател и член на УС на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi), пред сп. Инженеринг ревю

Кои са 2 – 3 конкретни индикатора, които най-точно отразяват развитието на сектора?

Най-ясният индикатор е промяната в типа проекти, които производствените компании обсъждат. Преди темата често започваше с единична машина или роботизирана клетка. Днес разговорът все по-често е за цялостна производствена система – автоматизация, данни от машините, проследимост, качество и енергийна ефективност. Вторият индикатор е търсенето на инженери с комбинирани умения – механика, електроника, софтуер, PLC, машинно зрение и разбиране на производствения процес. Третият е по-високото ниво на управленско внимание. Автоматизацията вече не е само технически проект на поддръжката, а решение, свързано с производителност, разходи, устойчивост и конкурентоспособност.

Кои са до три технологични тенденции с реално приложение в индустрията?

Първата е машинното зрение – за инспекция, измерване и контрол на качеството. Втората е свързването на производственото оборудване със софтуерни системи – MES, SCADA, ERP и системи за енергиен мониторинг, което позволява по-добро планиране, по-малко престои и по-точна картина за себестойността. Третата тенденция е прилагането на изкуствен интелект в конкретни задачи: анализ на изображения, прогнозна поддръжка, обработка на производствени данни и подпомагане на инженерни екипи при диагностика и оптимизация.

Можете ли да дадете конкретен пример за тази промяна?

Добър пример са срещите между членове на PARAi и производствени предприятия, при които разговорът вече не е за доставка на оборудване, а за решаване на конкретни производствени проблеми. Наскоро организирахме ден на отворените врати в Монбат Груп, където 15 компании разгледаха производството в детайли и влязоха в активна дискусия за колаборация. В един такъв формат технологични компании представят решения за роботизация, визуална инспекция, автоматизация, индустриален софтуер и компоненти директно пред екипите, които отговарят за производството. Това показва важна промяна: индустрията търси партньори, а не само доставчици. Реалната стойност идва, когато интеграторът разбере процеса, ограниченията, хората на линия и икономиката на внедряването.

Кой е най-сериозният проблем пред сектора и какво е работещото решение?

Най-сериозният проблем е недостигът на подготвени инженерни кадри – усеща се при производители, интегратори, сервизни екипи и компании, които разработват собствени продукти. Работещото решение е система от мерки: практически обучения, стажове, по-тясна връзка между професионални гимназии, университети и фирми, както и ранно включване на ученици в проекти по роботика, електроника и автоматизация. България има добри инженери, но системата трябва да произвежда повече хора с практически опит. Отделен проблем са високите цени на електроенергията, което засилва търсенето на решения за енергийна ефективност и управление на енергийните източници.

Какво е едно конкретно действие, което следва да се реализира в рамките на следващите 1 – 2 години?

Трудно бих определил едно конкретно действие, което да доведе до краткосрочни резултати. Нужно е да съобразим, че всяка компания сама определя целите си в индустрията. С практическа приложимост считам, че колаборацията между няколко компании в обучението на кадри спомага за повече индустриални внедрявания на роботи и софтуер. Условието трябва да бъде проектите да имат измерими резултати. Ако искаме да бъдем инженерна държава, трябва да показваме работещи примери, които индустрията може да последва.