Пазарът на биогорива у нас

Златната треска, обхванала земите около канадската река Юкон в края на деветнадесети век, превръща за броени седмици района на Клондайк в сборно място на авантюристи от цял свят. Ролята, която горивата играят в днешната икономика, накара някои пазарни анализатори да наредят инвестициите в технологии за производство на биогорива сред най-перспективните бизнес начинания. “Златната треска” не подмина и България в индустрията с биогорива, макар този бизнес да е със скромна история у нас, датираща от едва няколко години.

В този и следващи броеве на сп. Инженеринг ревю ще ви запознаем с мнения, коментари, данни за пазара, наложили се производствени технологии в индустрията с биогорива. Ако сте съпричастни към темата, разполагате с информация за този пазарен сектор или просто сте застъпник на определена теза, касаеща биогоривата, не се колебайте да ни пишете.

В инсталации за производство на биогорива бяха вложени милиони

Наред с производството на електроенергия от слънцето и вятъра, през последните няколко години у нас упорито се заговори за възникването на цял нов бранш, включващ изграждането на рафинерии за биогорива в страната. Очаквайки приемането ни в Европейския съюз и вървящите с него реални ангажименти относно използването на биодизел и биоетанол в транспорта, редица инвеститори “наляха” милиони в инсталации за производството им. И така до днес, когато, според представители на новосформирания бранш на производителите на биогорива в страната, рафинериите с по-сериозни производствени капацитети са около петнадесет, а в процес на изграждане са поне още десет инсталации. Иначе, пак според производители, малките инсталации за производство на биодизел са стотици. Официална информация за сумарните производствени капацитети обаче все още няма, въпреки че по думите на производители, ако вече изградените мощности се натоварят на 100% и всички търговци на минерални горива изрично спазват нормативните изисквания, заложените цели ще се прехвърлят и то значително.

Общият брой на инсталациите за биогорива в страната е стотици

Причините за инвестиционния интерес към рафинериите за биогорива са комплексни. На първо място, според представители на бранша, е очакваното раздвижване на пазара във връзка с влязлото от началото на настоящата година изискване 5% от цялото количество реализирани горива в сферата на транспорта в страната да се формира от биогорива. Изискването е част от общоевропейската политиката за противодействие с глобалното затопляне и измененията на климата.

Влияние върху пазара на биогорива и свързаните с тях инвестиции в изграждането на рафинерии оказва и индикативната цел от 10% минимален дял на биогоривата в общата консумация на течни горива за транспорта за всички държави от Европейската общност до 2020 г. Не бива да се забравя и оптимистично звучащата законова рамка, поощряваща използването на възобновяеми и алтернативни енергийни източници у нас, съобразена, разбира се, със стратегическите цели на ЕС. Нито отправилите се към поредния борсов връх цени на петрола.

5% от количествата реализирани горива на българския пазар би следвало да се формират от биогорива. 10% е минималният дял, който консумацията на биогорива в транспорта би следвало да достигне до 2020 г. в ЕС.

Какво обаче стои зад “розовата фасада” на тези оптимистични данни? Според председателя на Националната асоциация по биогорива и възобновяеми енергийни източници - Димитър Замфиров, към настоящия момент (8 февруари 2008 г.) изградените мощности на практика не работят. Причините, по думите му, са изцяло икономически. Сред тях се нареждат последните изменения в нормативната рамка, според които сместа от минерално гориво и биогориво се облага с акциз в размер на 3%, което не компенсира изискването за постигане на 5% дял на биогоривата. Отношение имат и чисто пазарни причини, свързани с естествената конкуренция между доставчиците на минерални и биогорива, както и обективното обстоятелство, че собственици на бензиностанциите са именно компаниите за минерални горива. Ако се “нагази” по-дълбоко в темата, несъмнено ще се стигне и до цената на основните видове суровини, които се използват у нас за производството на биогорива, а именно слънчоглед и рапица, както и до необходимостта от отглеждането на специални енергийни култури.

Пазарът на биогорива у нас е изправен пред сериозни икономически проблеми, твърдят производители

Без да навлизаме в “дебрите” на ценообразуването на биогоривата, което не е обект на настоящата статия, ще се спрем на няколко обективни факта. И у нас, както и в други държави от Европейската общност, производството и използването на биогорива като екологичен заместител на минералните горива има и привърженици, и противници. За всички е ясно, че при настоящите цени на нискоолеиновите сортове слънчоглед цената на биодизела не би могла да бъде конкурентна. Следователно, за да се “отпуши”, пазарът на биогорива се нуждае от целенасочена, подкрепена от държавата политика, стимулираща отглеждането на специални високоолеинови сортове култури. Според редица пазарни анализатори, обаче, това би следвало да се направи много внимателно, защото прекомерното стимулиране на пазара на биогорива би могло да се отрази негативно на някои жизненоважни селскостопански сектори, свързани с изхранването на населението.

От друга страна, не бива да се забравя, нито спекулира с факта, че както всяка индустриална дейност, така и рафинериите за биогорива са източник на замърсяване на околната среда. Това също не е нерешим проблем, информират от бранша на фирмите, доставчици на оборудване за рафинериите, тъй като съществуват технически решения, изпълняващи и най-строгите европейски норми.

Българският биодизел трябва да достигне норма на йодно число
120 g I/100 g до 2010 г.

Когато става въпрос за биогорива, обикновено се разбира биодизел като заместител на дизеловото гориво и биоетанол като заместител на бензина. Терминът биогориво обаче включва широко разнообразие от горива, някои от които все още на експериментален производствен етап.

Към биодизела, предлаган на европейските пазари, обаче, съществуват редица стандартизационни изисквания, например норма на йодно число 120 g I/100 g, което с използваните за момента у нас нискоолеинови сортове култури е непостижимо. Според договорените гратисни срокове, изпълнението на европейските стандарти следва да се постигне до 2010 г.

На следващите страници ви представяме официалната държавна гледна точка към пазара на биогорива и индустрията за добиването им, изразена от Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ). В следващия брой на сп. Инженеринг ревю очаквайте вижданията на производители на биогорива за състоянието на този сектор и необходимите мерки, които би следвало да се предприемат, с цел превръщането му в инвестиционно атрактивен, работещ и екологичен.

Законова и нормативна рамка в областта

Изискванията за производството и потреблението на биогорива, което би довело до намаляване на вредните емисии от транспортния сектор и използването на конвенционални горива, са регламентирани с разпоредбите на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ - обн., ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г.). Съгласно разпоредбите на ЗВАЕИБ, производителите и вносителите на течни горива за нуждите на транспорта са длъжни да предлагат на пазара горива от нефтен произход, смесени с биогорива, в процентно съотношение, определено с наредбата по чл. 8, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ). Биогоривата могат да се употребяват в транспортния сектор в чист вид или под формата на смеси, като съставна част на течните горива от нефтен произход за двигатели с вътрешно горене. Смесването на биогоривата с течни горива от нефтен произход се осъществява при влагането на максимален процент на биогоривото, разрешен по стандарта за съответното гориво.

Законова рамка в областта на биогорива се формира и от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), който въвежда облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз. “В ЗАДС е регламентирана акцизна ставка за биодизела и биоетанола в размер на 0 лева на 1000 литра, което ще позволи по-мащабно използване на биогоривата. С последното изменение на ЗАДС беше прието прилагането на намалена акцизна ставка върху смесите на биогорива с течни горива и към настоящия момент предстои нотификацията на този вид държавна помощ пред Европейската комисия”, коментират от МИЕ.

Отношение към пазара на биогорива в страната има и Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (изм. и доп., ДВ бр. 76 от 21.09.2007 г.). Тя урежда условията, реда и начина за контрол на качеството на течните горива след производството им, при внос, в процеса на разпространението им, включително на бензиностанции и в резервоари на горивни инсталации. “Наредбата регламентира изискванията за качеството на биодизела, съгласно БДС 14214 и във връзка с характеристиките на масово използваните в България нискоолеинови сортове слънчоглед е предложен преходен период до 31.12.2010 г., позволяващ преминаване от норма на йодното число 140 g I/100 g към нормата по стандарт - 120 g I/100 g”, уверяват от МИЕ.

Очаква се производствените мощности да достигнат 500 хил. тона

В отговор на въпроса “Каква е политиката на България по отношение изграждането на рафинерии за биогорива в страната”, от МИЕ заявяват: “С въвеждането на задължението към производителите и вносителите на течни горива да осъществяват смесване с биогорива за нуждите на транспорта, се стимулира изграждането на производствени мощности за биогорива”.

“Събирането на информация за производството на биогорива в страната стартира от 2008 г. и МИЕ не разполага с данни за броя на действащите към днешна дата рафинерии и общата им производствена мощност. По данни на Националния статистически институт през 2006 г. са произведени 5 хил. тона (хиляди тона нефтен еквивалент) биогорива. Съгласно данни от Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008-2020 г., към 2010 г. се очаква производствената мощност на инсталациите за биогорива - биодизел и биоетанол, да възлиза на около 500 хил. т.”, коментират темата за броя на действащите към днешна дата рафинерии и общата им производствена мощност от Министерството на икономиката и енергетиката.

Разполагаме с необходимите площи, твърдят от МИЕ

“Според направени проучвания, България разполага с достатъчно площи, които да обезпечат производството на биогорива с необходимите за тази цел суровини, без хранително-вкусовата промишленост да бъде засегната неблагоприятно”, заявяват от МИЕ, допълвайки: “През 2007 г. беше разработена Национална дългосрочна програма за насърчаване на потреблението на биогорива в транспортния сектор 2008 - 2020 г., приета на заседание на Министерския съвет, проведено на 15 ноември 2007 г. Програмата е разработена съгласно изискванията на чл. 5, ал. 1, т. 5 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (обн., ДВ, бр.49 от 19.06.2007 г.). от Министерство на икономиката и енергетиката съвместно с Министерство на транспорта”.

Програмата за насърчаване потреблението на биогорива е разработена и съобразена с Директива 2003/30/ЕО относно насърчаване използването на биогорива или други възобновяеми горива в транспортния сектор. “Тя определя национални индикативни цели за дял на биогоривата в потреблението на течни горива в транспортния сектор. Тези цели имат препоръчителен характер и са съответно: 2% за 2005 г. и 5,75% за 2010 г. Страните-членки трябва да гарантират, че минимална част от биогоривата и другите възобновяеми горива се предлагат на техните пазари, и да определят национални индикативни цели. Директивата определя и достъпните форми, под които могат да бъдат използвани биогоривата за транспортни цели”, коментират от МИЕ.

Европейска политика по отношение на биогоривата

“На 8 и 9 март 2007 г. в Брюксел се проведе среща на високо равнище на правителствени представители от 27-те държави-членки на ЕС. Тя отчете нарастващата потребност и увеличаващите се цени на енергията, както и нуждата от решителни и своевременни общи международни действия във връзка с изменението на климата. Беше потвърдено, че значителното развитие на енергийната ефективност и ВЕИ ще подобри сигурността на енергийните доставки, ще ограничи очакваното увеличение на цените на енергията и ще намали емисиите на парникови газове в съответствие с целите на ЕС за периода след 2012 г.”, заявяват от Министерството на икономиката и енергетиката.

“Европейският съвет потвърди дългосрочния ангажимент на Общността за развитие на ВЕИ в целия ЕС след 2010 г. и вземайки предвид различните индивидуални условия, изходни точки и потенциал на държавите-членки, обявявайки няколко основни цели”, допълват от МИЕ.

Приета е задължителна цел за увеличаване до 20% на дела на ВЕИ в общото енергийно потребление на ЕС до 2020 г. Постигната е и договореност минималния дял на биогоривата в цялостното потребление на бензин и дизелово гориво за транспорта в ЕС до 2020 г. да достигне 10%, който да бъде постигнат по икономически ефективен начин.