Пазарен анализ на машиностроителния бранш в България за 2013 г.

Секторът в икономиката на България
Машиностроенето е основен сектор в българската икономика. Той е предимно експортно ориентиран, а негов най-голям пазар са страните от Европейския съюз (2011 г. 76.4% от износа). Водещите търговски партньори на българските машиностроителни предприятия са фирми от Германия, Италия, Франция. Техническото и технологично развитие и обновяване на бранша, неговото развитие в съответствие със съвременните тенденции в машиностроенето зависят и изключително от възможностите за реализиране на съвместни проекти и производствена дейност с европейски фирми, от стабилността и разширяването на потребностите на европейския пазар.

Според прогнозата на Европейската комисия икономиката ще започне да се възстановява през втората половина на 2013 г. В резултат се очаква българският износ да започне да нараства едва в края на годината и да отбележи годишен ръст от 2%.

Състояние на работната сила в сектора
Проблемът с недостига на висококвалифицирани кадри в машиностроенето вече излезе от своята скрита фаза на развитие и на настоящия етап е очевиден за всички ръководители в машиностроенето. Той има в по-малка степен количествени измерения, а е преди всичко проблем на структурата и качеството (образователната и професионална подготовка) на работната сила в машиностроенето. Той вече има няколко важни негативни характеристики:

1. Възрастовата структура на заетите през последните 5 години остава неизменна и ежегодно се възпроизвежда в едни и същи пропорции. Младите специалисти във възрастова група 15-24 г. през всичките години на периода заемат нисък относителен дял: при аналитичните специалисти – 0,2-0,3%; при техниците и други приложни специалисти – 0,2-0,4%; при квалифицираните работници, машинни оператори и монтажници – 2,7-3,4% от общия брой на заетите. Липсва тенденция на нарастване на броя на тези специалисти, която може да създаде кадрови потенциал за усвояване на нови технологии, продукти и работни места.

2. В представената от БСК годишна анкета сред бизнеса в края на 2012 г. се посочва, че "над половината от работодателите в България (51%) срещат трудности при намирането на персонал за свободни работни места", като сред 10-те най-търсени позиции за 2012 г. са и професии, които формират облика на висококвалифицирания персонал в машиностроенето.

3. Задълбочават се проблемите в образователната подготовка на кадри за машиностроенето. Те се изразяват в намаляване на броя на средните професионални училища и приема на младежи по машиностроителните специалности в т. ч. и във висшето образование, отсъствие на подбор, прием на немотивирани младежи за обучение по машиностроителните специалности, ниско качество на образователна подготовка, дори и от гледна точка на съществуващите технологии и организация на труда в машиностроенето, недостатъчна или никаква изпреварваща образователна подготовка от гледна точка на съвременните тенденции в машиностроителните технологии. Недостатъците в образователната подготовка, приемът на работа на хора с неподходящо образование водят до увеличаване на продължителността и разходите за професионална подготовка на новоприетите в предприятията.

4. Съществуващата система за професионална подготовка, преподготовка и повишаване на квалификацията страда от същите проблеми, свързани преди всичко с качеството на подготовката като образователната система, и като цяло се нуждае от сериозни промени и усъвършенстване в организационно, методическо, материално и кадрово отношение.

5. Липсата на мотивация за обучение в машиностроителните специалности и за работа в машиностроителните предприятия е реален факт, който в голяма степен може да обясни намаления прием и отсъствието на подбор в училищата, липсата на подходящи кандидати за работа дори и сред завършилите машиностроителни специалности. Много фактори, произтичащи от измененията в социално-икономическите условия, състоянието на предприятията от машиностроенето и ценностната система на младите хора, влияят върху процеса на мотивация. В търсенето на решения за намаляване на дефицита от висококвалифицирани кадри в машиностроенето е важно да се анализират и оценят всички фактори, свързани с мотивацията на младите хора. Голяма част от мерките могат да бъдат реализирани от самите предприятия.

6. Промените в социално-икономическата обстановка в България доведоха до проявлението на нови фактори и условия, формиращи миграционно поведение на работната сила. Подобна динамика в движението на работната сила е предпоставка за недостиг на работна сила в едни региони и сектори на икономиката и висока безработица в други райони. Масовото разкриване на нови работни места в новосъздадени малки и средни предприятия с висока обращаемост на вложените средства привлякоха значителна част от работната сила от съществуващите традиционни машиностроителни производства. В рамките на този процес от машиностроенето излязоха голяма част от висококвалифицираните работници и специалисти. Кризата през 2009-2010 г. задълбочи и ускори този процес. Освободени или напуснали по собствено желание са особено ценни за производството специалисти с висше образование – инженер-механик, инженер-конструктор. Висок е броят на напусналите предприятията квалифицирани работници, за подготовката на които обикновено са необходими години – електрозаварчици, заварчици, настройчици на металообработващи машини, машинни оператори, монтьори. Много висок е процентът на напусналите работници от основните машиностроителни професии – стругари, фрезисти, шлайфисти. В тази ситуация машиностроителните предприятия са изправени пред избора да осигуряват висок ръст на разходите за труд или да снижават критериите за подбор на персонала, създавайки по този начин различни възможности за растеж.

След рязкото намаляване на числеността на заетите през най-тежката кризисна година – 2009 г. (спад от 21% на заетостта в сравнение с 2008 г.), последва сравнително по-лек спад през 2010 г. (около 3% в сравнение с 2009 г.), за да се стигне до рязко увеличаване на броя на заетите през 2011 г. (11,5% спрямо 2010 г.). През 2012 г. е налице отново спад в заетостта спрямо предходната 2011 г. (-7,6%). Общата численост на заетите в края на 2012 г. е 31 734 души и остава значително под равнището на заетостта от 2008 г. – 40 089 души (-20,7%).

В резултат на кризата в периода 2008-2012 г. в качествените параметри на работната сила в машиностроителния сектор се наблюдава съществена динамика. Преди всичко налице са някои съществени изменения в професионално-квалификационната структура на заетите, най-общо изразяващи се в следното:

• Увеличаване на относителния дял на квалифицираните специалисти в общата численост на персонала. В сравнение с 2008 г. броят на аналитичните специалисти, техници и други приложни специалисти през 2011 г. се увеличава с един процентен пункт.
• Увеличаване на относителния дял на квалифицираните производствени работници – квалифицирани работници и машинни оператори и монтажници в общата численост на заетите общо с един процентен пункт през 2011 г. спрямо 2008 г.
• Намаляване на относителния дял на нискоквалифицирания персонал в общата численост на заетите през 2011 г. в сравнение с 2008 г. В групата на професиите, неизискващи специална квалификация, намалението е с два процентни пункта, при персонала без професионална група – с 0,5%.

Прогнози за развитие на българското машиностроене
Технологичните изменения под въздействието на научно-техническия прогрес и тенденциите в машиностроителното производство водят не само до изменения в количеството на работните места, но и до изменения в характеристиките на съществуващите позиции и създаване на нови с различни характеристики.
Възможните изменения в параметрите на съществуващите работни места под въздействието на тенденциите в машиностроителното производство, въвеждането на нова техника и технологии, увеличаване на производството и разширяване на продуктовата структура могат да бъдат групирани в две направления:

• Изменения в организационно-техническите параметри на работното място:
        - степен на механизация и автоматизация;
        - ниво на информационна въоръженост;
        - ниво на специализация;
        - количествени характеристики на работното място (например количество обслужвани машини).
• Изменения в компетенциите на съществуващите професии и длъжности.

Технологичното развитие се превръща в реалност не само по себе си, а благодарение на работната сила. Работодателите отдават все по-голямо значение на общите (личностни) компетенции – стремеж към знание, творчество, аналитично мислене, гъвкавост, способност да се вземат решения, готовност да се носи отговорност, които създават възможности не само за по-бързо адаптиране към новото високотехнологично оборудване, но и за по-ефективното му използване. Променя се и функционалното съдържание на съществуващите професии и длъжности на работното място.
Разширява се кръгът от компетенции в рамките на съществуващите професии и длъжности, променя се самото съдържание на труда, на основата на обособени групи от компетенции се формират нови длъжности и професии.

Иновационните стратегии за развитие на машиностроителните предприятия предполагат по-дълбоки и радикални изменения в техниката и преди всичко в използваните технологии. Иновационното развитие е непосредствено свързано с професионалната структура и компетенции на работещите. Водещи акценти в съдържанието на труда в отделните професии и работни места се явяват:

• Стремежът към знание, творчество и гъвкавост. Работникът става участник в иновационните процеси. Той е поставен в работна среда, която го подтиква да се занимава непрекъснато и целенасочено с търсене и реализация на нововъведения, повишаващи ефективността на производството.
• Разширяване на техническата и технологична въоръженост на работника като база за използване на оборудване от по-ново поколение.
• Повишаване на информационната въоръженост на работника – разширяване на знанията за информационните технологии, което позволява дистанционен обмен на резултатите от труда и автоматизирано изпълнение на производствени задачи.

Компетентността на водещите специалисти в иновационно ориентираното производство се основава на нови умения, които създават условия за висока производителност и ефективност:

• способност да откриват иновации в информационното пространство, да различават и идентифицират техните признаци, да отделят информационно съдържание, адекватно на целите и стратегията на предприятието;
• да осъществяват оценка на иновациите, използвайки целия спектър от методи, в т. ч. технически, икономически, финансови, маркетингови;
• да инициират разработването и внедряването на иновации, способстващи за повишаване конкурентоспособността на предприятието;
• да разработват планове за внедряване и реализация на иновации, необходимите изменения в производството и управлението, за преодоляване на препятствията и съпротивата срещу измененията, които носят след себе си иновациите;

систематически да провеждат "рутинизация" (превръщане на иновациите в обичайна дейност с предсказуема структура на поведение на работещите и повтарящи се процеси).
Новите компетенции, подходи и методи са непосредствено свързани с иновационното развитие на машиностроенето. Иновациите най-често са на границите между различни области, знания и умения. На тази основа в машиностроителните предприятия, следвайки опита на водещите страни, постепенно могат да се появят нови професии и специалисти, чиито компетенции съчетават фундаменталните знания на инженер и широка допълнителна подготовка в друга област – инженер-мениджър, инженер по управление на качеството, инженер по управление на иновациите и развитието, инженер по информационни технологии в машиностроенето и др.

Прогнози за развитие на сектора
Пазарната стратегия на много от предприятията износители на машиностроителна продукция, основана на баланса между ниски цени и прилично качество, все повече изчерпва възможностите за увеличаване на приходите и добавената стойност. Възможностите за увеличаване на добавената стойност за сметка на увеличаване на заетостта и работните места в условията на "изобилие" от свободна и евтина работна сила вече са силно ограничени. Все по-често инвестициите в производствен капитал (високопроизводителни машини и оборудване) ще се оказват по-изгодни от инвестициите в традиционните работни места.

В тази ситуация единствен източник на растеж може да бъде производителността на труда. Постигането на значимо нарастване на производителността на труда в средносрочен (5-7 години) и дългосрочен период може да се осигури чрез откъсване на голямата зависимост на машиностроителното производство от заетостта и по-силното му корелиране с иновациите и капитала.

Прогнозираното увеличение на броя на заетите през 2020 г. в сравнение с 2012 г. е с 15%. Очаква се през 2020 г. броят на заетите да достигне 36 606 души, което е съпоставимо с броя на персонала през 2008 г. (37 624 души).

В съответствие с приетите изходни предпоставки, през 2020 г. в сравнение с 2012 г. може да се очаква ръст в оборота от 35,0%. Очакваният ръст в добавената стойност за същия период е 34,4%. Съотношението между квалифициран и неквалифициран персонал се променя от 5:1 на 6:1, т. е. около 83% от заетите са в категорията на квалифицирания персонал.

Увеличаването на дела на висококвалифицирания персонал, задържането (намаляването) на числеността на персонала, увеличаването на индивидуалните разходи за труд създават предпоставки за решаване на задълбочаващия се проблем с квалифицираните кадри. Очакванията за постъпване на достатъчно висококвалифицирани кадри от образователната система и пазара на труда в машиностроителните предприятия трудно могат да се реализират. Системата за професионална квалификация и преквалификация, изградена от машиностроителните предприятия със съдействието на държавните и образователни институции, се превръща в главен фактор за решаване на този проблем.
Ключова тенденция при създаването на съвременните машини става пренасянето на функционалното натоварване на машината от механичните към интелектуалните компоненти. Компютърът съпровожда целия жизнен цикъл на създаване и експлоатация на техническата система. Все повече се използват информационно-комуникационни технологии на базата на автоматизирано оборудване за управление на проектирането, подготовката на производството, изготвянето, маркетинга и реализацията на изделията. В допълнение към това машиностроителното производство следва да бъде преориентирано към използване на по-ниско материалоемки, по-ниско енергоемки и по-ниско трудоемки технологии.

Изходът от кризата в европейската икономика ще наложи един променен пазар с нови изисквания за по-висока конкурентоспособност. Това налага смяна на модела на икономическо, продуктово и пазарно поведение на предприятията от сектора. Преходът към иновативен подход в развитието на предприятията, които желаят да запазят и разширят пазарното си присъствие на европейския пазар, няма алтернатива. Целта за постигане на висока производителност, която лежи в основата на този подход, е от съществено значение не само за икономическите резултати от дейността на предприятията, но и за решаването на съществуващите към момента и задълбочаващи се проблеми, свързани с работната сила.

Тенденциите в машиностроителния сектор на ЕС и в българския машиностроителен сектор показват, че в периода до 2020 г. кадровият дефицит ще се задълбочава както в неговите количествени, така и в качествените му измерения. С излизането на българското машиностроене от кризата дефицитът на квалифицирани кадри ще нараства. Изострянето на този проблем в рамките на ЕС, по-широкото отваряне и либерализиране на пазара на труда в ЕС, разширяването и облекчаването на миграционните процеси в ЕС ще създадат допълнителни условия за движение на квалифицирана работна сила към други страни, които предлагат по-добри условия за живот и работа.

Над половината (51%) от работодателите в България срещат трудности при намирането на персонал за ключови работни места. Според изследване на БСК от края на 2012 г. сред най-дефицитните професии в България през 2011 и 2012 г. са основни професии в машиностроенето – инженери, квалифицирани работници, IT специалисти, мениджъри продажби, оператори в производството.

Все по-трудно предприятията от машиностроенето намират подготвени специалисти за работа с машините със CNC управление. Това се отнася не за обикновени оператори, извършващи рутинни операции на машини със CNC управление, а за специалисти с възможност да работят с програми, да пренастройват машините, да имат подготовката по-бързо да започват да работят с нова техника. Поради своята трудност професията не е привлекателна за младите хора, в резултат на което почти няма паралелки в професионалните гимназии, които да готвят кадри – машинни техници за работа с машини със CNC управление. През последните две години е закрита паралелката и в професионалната гимназия в Габрово, която е сред водещите в България, закрита е изцяло професионалната гимназия по механотехника в София, машиностроителните специалности в гимназиите в Пазарджик, Силистра, Пловдив и др. На редица места работещите на машини със CNC управление са специалисти с висше образование поради това, че няма подготвени кадри със средно образование.

Интересът на младите хора за реализация в машиностроенето катастрофално намалява и фирмите са изправени пред опасността да останат въобще без кадри по основните професии – стругари, шлосери, фрезисти. Освен това ще растат изискванията към тези традиционни професии. За поемане от предприятията на все по-често появяващи се поръчки за по-сложни единици или неголеми серии изделия на тези работници, наред с традиционната им квалификация, ще бъдат необходими и специфични знания.
Традиционно дефицитна за машиностроенето е професията "заварчик". Изискванията към нея постоянно нарастват, въвеждат се нови видове заваряване. Поради срива на вътрешния пазар на машиностроителна продукция след 2009 г. са намалели значително обемът на произвежданите метални конструкции и, съответно, търсенето на заварчици в момента. Самата професия е и непривлекателна. В недалечна перспектива - още след 2013 г. намирането на квалифицирани заварчици за работа във фирмите ще става все по-проблемно.

Конструкторите и технолозите са сред най-важните и дефицитни специалисти с висше образование в предприятията. Освен общата инженерна подготовка, същите трябва добре да познават както производствата във фирмите, така също в детайли и тяхната специфика, за да бъдат в състояние да създават нови, конкурентни на пазара продукти, да усвояват бързо и внедряват новите технологии в производството. Необходима е и допълнителна подготовка в областта на информационните технологии и знание на чужд език.

Част от предприятията, които в момента произвеждат крайни изделия и техника за монтаж (а ще се появят и нови такива в резултат на преструктуриране или създавани "на зелено", за да издържат на конкуренцията на международния пазар), ще се насочват към по-широко внедряване на постиженията на микроелектрониката в изделия от областта на мехaтрониката. Такива специалности вече се разкриват в техническите университети в София и Габрово и още отсега предприятията трябва да установяват контакти с тези висши училища за привличането на млади инженери за работа.

Подготовка на специалисти за бранша
Според изследване на БСК 26% от работодателите считат за подходяща стратегия за набиране на персонал "назначаването на хора, които не притежават необходимите умения в момента, но имат потенциал да се учат и да израстват на работното място". Естествено е, че в условията на високите технологии професионалната подготовка на новоназначени без необходимите знания и умения може да бъде само допълнителен начин за осигуряване на необходимия персонал за определен брой работни места.
Според цитираното изследване голяма част от българските работодатели предпочитат "допълнително обучение и развитие на съществуващия персонал" за работа на новите работни места или за съществуващите работни места, когато се променя функционалното съдържание на труда на работното място и съответно изискванията към уменията и компетентностите. Интегрираният подход за професионална подготовка на кадри за машиностроенето предполага обединение на усилията на машиностроителните предприятия, образователни учредения и центрове за професионално обучение за изпълнение на три взаимосвързани дейности:

• организация на професионалната подготовка – създаване на система за координация и управление на формирането на знания, умения и компетенции;
• технология на професионалната подготовка – създаване на иновационна система за непрекъснато професионално обучение;
• маркетинг на професионалната подготовка – активна реклама и позициониране в общественото пространство на подготовката по машиностроителни професии и работата в машиностроителни предприятия.

Една от възможните организационни форми за практическо реализиране на интегрирания подход са клъстерите. Основни участници в подобен клъстер за професионална подготовка в областта на машиностроенето следва да бъдат:

• водещ (базов) университет (например ТУ в гр. София);
• други университети или техни функционални подразделения (например катедри, които водят машиностроителни специалности), обединени около водещия университет;
• машиностроителни предприятия;
• средни училища, осъществяващи професионална подготовка в областта на машиностроенето.

Образователна система и човешки ресурси
Поради характера на производството постъпващите на работа в машиностроителните предприятия е наложително още в процеса на самото обучение да са придобили не само знания, но и определени практически умения. Преобладаващото мнение на ръководителите на фирми е, че постъпващите на работа при тях след завършването на средно или висше училище са все по-неподготвени както теоретично, така и на практика. Намалява ежегодно и броят на желаещите да започнат работа в машиностроителните предприятия. Сериозни проблеми съществуват практически във всички направления, чрез които се осигуряват необходимите за машиностроенето кадри и тяхната квалификация.
Интересът към обучението за придобиване на професионална квалификация, провеждано в ЦПО, професионални гимназии и професионални колежи е незадоволително. Обучението на работното място е предпочитана форма на професионална подготовка. В редица предприятия, доставили съвременна техника и технологии, има неотложна потребност от обучение на хората, които ще работят с тях. Обучението е специализирано и е за конкретното работно място.

Дори и със съществуващите темпове на растеж през следващите години българското машиностроене ще осигурява около 35 000 работни места в икономиката. В крайна сметка се прави изводът, че задълбоченото анализиране и оценката на текущото състояние на образователната и професионална подготовка на работната сила в машиностроенето трябва да бъдат последвани от трайни и стратегически усилия на държавата, образователните институции (държавни и частни) и предприятията от машиностроителния сектор за осигуряване на необходимото количество и качество работна сила в бранша.

Секторният анализ е подготвен по проект "Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони" (MyCompetence). Той се осъществява в периода 2009-2013 г. от БСК по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2007-2013, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие. Партньори по проекта са Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерация на труда “Подкрепа”.