Пловдивският панаир на 2005 година

Начало > Събития > Сп. Инженеринг ревю - брой 7, 2005

Форумът показа реализъм в очакванията, техника на световно ниво и по-висока бизнес култура

Между 26 септември и 1 октомври т.г. градът под тепетата по традиция бе домакин на най-мащабното техническо изложение в страната - Международния технически панаир, Есен 2005. Тазгодишното, 61-во поред, издание на форума събра представителна част от българския бизнес, предлагащ стоки и услуги с индустриално приложение, производство на родни и чуждестранни фирми. Гости на форума бяха и редица чуждестранни компании, все още непредставени директно на българския пазар, но търсещи бизнес контакти в страната ни. По традиция, част от форума бе и радващият се на силен посетителски интерес Автомобилен салон. Участниците в тазгодишния форум - според статистиката - представители на 3170 фирми от 47 държави - ще запомнят панаира и с непознатите до момента мерки за сигурност, съпътстващи първия панаирен ден.

Несъмнено по-мащабен

Специфика на тазгодишния форум бе несъмнено по-голямата му мащабност в сравнение с предходни години (обща изложбена площ от 94 668 кв. метра, според организаторите). Нарастването на броя на изложителите беше очевидно за преминаващия през плътно запълнените изложбени площи междупалатни пространства. Свидетелство за увеличеното участие на изложители, в сравнение с досегашните издания на панаира, бяха и максимално уплътнените с щандове пространства вътре в палатите, което бе особено ясно изразено в повечето от тях. Например, в традиционно атрактивни като изложителски интерес палати, сред които 10 и 11, дори "топлата връзка" между халетата бе максимално запълнена с изложбени щандове. Мащабността на форума роди и своеобразни панаирни слухове, според които немалко кандидат-изложители са били върнати, поради невъзможност да се намери подходящо свободно място за участието им.

Добър пример за развитието на панаира бе специализираната изложба Машиностроене, която в продължение на години бе обозримо западнала в съответствие с общото състояние на бранша в страната. През тази година изложбата бе структурирана в две палати - традиционната 13, и 14, която до миналогодишното изложение, включително, бе "запазена" за изложбата Елтех. За съжаление, изводът, че по-големият изложителски интерес от страна на фирми, работещи в сферата на машиностроенето, е знак за възхода на този производствен сектор в страната би бил погрешен. Българските производители на металообработващи машини, успели да намерят верния път към пазарен просперитет, се броят на пръсти, което бе потвърдено и от наскоро завършилия панаир. Значителната част от представените в палати 13 и 14 експонати на металообработващи машини бяха чуждестранно производство. По-мащабното участие на фирми от бранша бе в синхрон със засиленото пазарно присъствие на редица чуждестранни компании, основно азиатски и американски, предлагащи сравнително евтини металорежещи машини на добро техническо ниво.

Реорганизация на палатите

Продължаващите от няколко години усилия на организаторите да оптимизират структурата на форума доведе до преместване на изложбата Елтех от 14 палата, където от дълги години бе концентрирана панаирната изява на български и чуждестранни фирми от областта на електротехниката и електрониката, в 8 палата. Съществуващите традиции в провеждането на Елтех в 14 палата се отразиха неблагоприятно върху посетителската активност, по мнението на представителна част от фирмите-изложители от тази сфера.

Друг интересен акцент на панаира бе добре организираната изложба за технологии и управление на водите АКВАТЕХ, в която се включиха 47 фирми от 14 държави, според данни на организаторите. Провеждането на АКВАТЕХ несъмнено е положително явление в живота на панаира и свидетелства за добър бизнес нюх от страна на организаторите, предвид сериозните инвестиции, които предстои да се усвоят в технологии за пречистване на битови и промишлени отпадни води по линия на присъединяването ни към Европейския съюз. Положителен е също така и фактът, че провеждането на изложбата възроди понижения от известно време "бизнес дух" в палата 12.

Традиционно силно бе участието на български производители от областта на хранително-вкусовата индустрия, с което се потвърждава изразяваното от участници на панаира мнение, че в този сектор "има много хляб". Развитието на фирмите от областта бе съпроводено с положителни очаквания за съвместен бизнес от страна на колегите им, предлагащи технически продукти и оборудване, необходими за производството на машините и поточните линии.

Европейски стил в палатите

Ретроспекцията на панаира през последните десет години показва и друга тенденция - към обновяване и модернизиране на все по-значителен брой от палатите в панаирното градче. През настоящата година панаирната изява на всички фирми от 13 и 6 палата се благоприятстваше от направените основни ремонти в халетата и най-вече от работещите климатични инсталации.

Широкият спектър на представените технически решения затруднява изработването на еднакво достоверен за всички специализирани изложби в рамките на панаира посетителски профил. Нивото на удовлетвореност от посетителската активност също е в голяма степен специфично, зависещо основно от предмета на дейност и съществуващите очаквания и нагласи у изложителите. Несъмнен обаче е фактът, че наред със специалистите, интерес към панаира по традиция прояви и множеството на т.нар. зяпачи, които нищо не може да възпре, включително и цената на входния билет от 5 лв. за възрастни и 3 лв. за ученици.

Продукти, отличени със "златен медал и диплом" на Международния технически панаир 2005

Машиностроене