Предприятията в България трябва да създадат култура на непрекъснато подобрение
Начало > Българската индустрия > Във Фокус > Сп. Инженеринг ревю - брой 3/2021 > 01.06.2021

Тодор Тодоров, управител на НПС Академия, пред сп. Инженеринг ревю
Доколко се прилагат иновативни решения за ефективно управление на производството в България? Посочете най-интересните реализации у нас. Къде ще е България в това отношение след 5 години?
Преди години попаднах на един семинар, където бяха обяснени и разграничени много практично понятията подобрение, нововъведение и изобретение. Подобрение е едно и също нещо да изпълни своята функция по по-добър или по-ефективен начин. Нововъведение е да приложим съществуващо изобретение или идея по нов начин и да извлечем полза от това. Изобретение е да измислим и реализираме нещо несъществуващо до този момент.
Всяка една от тези дейности трябва да разрешава конкретен проблем и да носи добавена стойност на едно предприятие. По този начин те могат да повишат конкурентоспособността на предприятието. Ако те биват извършвани от множество предприятия от различни браншове в държавата, тогава икономиката като цяло би увеличила своята конкурентоспособност. За тази цел създаването на култура на непрекъснато подобрение и стремеж да надскочим очакванията на клиента играе съществена роля.
Предприятията в България трябва да създадат именно такава култура чрез изграждане на цялостна система на управление. Един доказал се пример за това е Системата на управление на производството на Тойота Мотор Корпорейшън (TPS), разработвана над 100 години и станала известна в света през 1978 г. Създаването на тази система способства за създаването на култура в Тойота на непрекъснато подобрение, което е основният фактор, довел до развитието и успеха на компанията в цял свят.
Кои индустриални сектори у нас ще имат най-голяма полза от прилагането на съвременните практики и инструменти и защо?
През годините виждаме засилен интерес от български индустриални предприятия към изграждане на такава собствена система на управление. Успехът на едно такова начинание зависи от това, доколко правилно и в дълбочина висшето ръководството разбира мащаба и елементите в организацията, които биват засегнати при изграждането на системата.
Българската икономика тепърва ще развива своя потенциал. Нейното стабилно и дългосрочно развитие зависи до голяма степен както от правилното ръководство и сътрудничество на предприятията, така и от тяхното партньорство с научната общност и държавната администрация. Това е един от уроците, който съм научил от Япония с развитието на тяхната икономика след Втората световна война. След края на войната ген. Дъглас МакАртър, водещ американските окупационни сили в Япония, организира департамент за подпомагане на икономическото развитие на страната. От 1947 до 1950 г. Хомер Сарасон, Чарлз Протцман, д-р Едуард Деминг, а по-късно през 50-те години и д-р Джоузеф Джуран, провеждат редица занятия и обучения на висшестоящи ръководители, научни работници и инженери в Япония. Това полага основата на правилното изграждане и развитие на предприятията за десетилетия напред. Качеството на японските продукти и производителността на техните предприятия надминава западните през 60-те и 70-те години.
5 – 10 години са напълно достатъчни за всяко едно предприятие в България да повтори опита на Япония. Налични са примери за предприятия, поели по този път, и резултатите от тяхното развитие.
Към статията "Ефективни подходи и инструменти в управлението на производства"
Вижте още от Българската индустрия
Ключови думи: НПС Академия, NPS Akademy