Проблемни моменти в законовата база за опазване на водите

Механичната синхронизация с европейските изисквания води до проблеми, твърдят експерти

Eдин от важните въпроси, който държавата следва да реши в хода на приемането ни в Европейския съюз (ЕС), е свързан с всички аспекти по опазването на водите - законови, регулаторни, технологични. Възприемайки законодателството на ЕС в областта на третирането на промишлените отпадни води, често се недооценява фактът, че европейските норми имат за цел да създадат рамката, която всяка страна следва да развие, съобразно природните специфики и стратегията си за развитие. Редица законови и нормативни положения следва да се решат на местно равнище така, че от една страна да се опази качеството на водите, а от друга, да се създадат предпоставки за развитие и дори съществуване на българския бизнес. Защото най-ефективна е балансираната стратегия по опазване на водите, която е разработена и с участието на индустрията. Промишлеността е източник на замърсявания в природата, в това число и на водите, но е секторът, имащ най-голямо отношение към формирането на брутния вътрешен продукт на една държава. От друга страна, опазването на водите следва да е приоритет в политиката на всяка страна, включително и на нашата. В тази връзка, експерти от регулаторните органи заявяват, че основният проблем се състои в разработването на механизъм, чрез който регламентираните норми да се спазват. Образно казано, коментират експерти, едно предприятие не може финансово да надскочи себе си. Ако заложените норми са прекалено строги и за постигането им е необходимо влагането на непосилен за определено предприятие финансов ресурс, изходите са два - заводът се закрива или държавата си "затваря очите".

Сред основанията за спорове между контролните органи и промишлените обекти е залегналото в нормативната ни база изискване за прилагане на най-добрите налични техники за пречистване. Разрешителният режим за заустване на отпадъчните води във водни басейни е регламентиран от Закона за водите (глава четвърта "Разрешителен режим"), Наредба 6 (определя емисионните норми за вредни и опасни вещества в отпадъчните води), Наредба 10 (дефинира механизма за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води), както и Наредбата за издаване на комплексни разрешителни. Сред основните изисквания, залегнали именно в тази наредба, е клаузата за използване на най-добрите налични техники. Тя следва да се прилага както по отношение на производствената, така и спрямо пречиствателната технология. Въпросът кои са най-добрите методи и технически решения за пречистване на промишлените отпадъчни води е доста дискусионен. В областта на техниката не съществува панацея, твърдят специалисти, ефективността на всяко решение зависи от конкретното приложение. Следователно, на дневен ред стои въпросът кой ще определи коя е най-добрата налична техника за определения завод. И също така, понятието налична предполага ли включването на първоначалната цена на инвестицията и финансовия ресурс на предприятието сред определящите фактори на най-добрата техника.

Разрешителният режим въвежда образно казано двама играчи - индустриалния обект и компетентния орган. Специалисти от държавните органи по опазване на водите и промишлени предприятия са единодушни, че кандидатстването за разрешително е свързано с тежка и тромава процедура. Базов елемент от процеса е коректно определяне на заданието - т.е. индивидуалните емисионни норми, които съответното предприятие трябва да постигне. Както бе посочено, емисионните норми в отпадъчните води от определени производствени сектори са регламентирани в Наредба 6. От своя страна, екологичните норми за качеството на водите са регламентирани в Наредба 7 (въвежда показатели и норми за определяне на повърхностни води), Наредба 8 (регламентира изискванията по отношение качеството на крайбрежните морски води) и Наредба 1 (отнася се до проучването, използването и опазването на подземните води).

Практика е, твърдят експерти, при липса на достатъчно достоверни данни от мониторинга контролните органи да се презастраховат и като индивидуални емисионни норми да определят по-високите изисквания към съответната категория водни басейни, в които отпадъчните води се заустват. Сред причините за това е и високата цена, която предприятието следва да плати за извършване на подобно проучване. По принцип, индивидуалните емисионни ограничения (ИЕО) се дефинират на базата на т.нар. комбиниран подход (Наредба 10), въвеждащ едновременно прилагане на емисионните норми при източника на отпадъчните води и екологичните норми на водните обекти, приемници на отпадъчните води. За да се достигнат екологичните норми на водните обекти, регламентира наредбата, ИЕО могат да бъдат по-строги, но не и по-либерални от емисионните норми, въведени с Наредба 6. По отношение на промишлени предприятия, както и за вещества и показатели на отпадъчните води, които не са включени в цитираната наредба, ИЕО се определят от компетентния орган в разрешителното за заустване. Според експерти, основание за включването на клаузата е, че в редица приложения, дори и прилагането на най-добрите техники не може да доведе до спазване на изискванията.

Сред "подводните камъни", които среща процесът на синхронизиране на българското с европейското законодателство в областта на опазването на водите, е уеднаквяването на терминологията. Буквално хиляди са английските термини, които трябва да възприемем след приемането ни в структурите на Европейския съюз. За съжаление, обаче, често тези термини се превеждат буквално и на български звучат доста нелепо, подчертават специалисти. Добър пример в това отношение е английският термин "water body", който в българската нормативна база е залегнал като "водно тяло", представляващо основна единица за управление на качеството. Разбира се, сериозни са аргументите и на експерти, според които, за да използваме ефективно и лесно английската терминология, трябва да приемем логични български съответствия. Друг аспект от хармонизиране на терминологията в областта на опазването на водите е свързан с промяна на смисъла на наложени в българската практика понятия. Според специалисти, пример в това отношение е терминът "воден обект".