Промишлено аварийно и евакуационно осветление

ОсветлениеСтатииСп. Инженеринг ревю - брой 6, 2014

Изграждането на системи за аварийно и евакуационно осветление е неотменна част от строителството и поддръжката на всички индустриални сгради. Осъществява се на базата на действащите у нас стандарти EN 1838, EN 50171:2001 и EN 60598-2-22:2002, които дефинират типа, размерите, характеристиките, местоположението, захранването и продължителността на светене на осветителите.

Също така при избора на максимално ефективно решение за всеки обект се взимат предвид мащабността на сградата, спецификите на електрическата инсталация и изискванията на клиента към функционалните характеристики на системата. На първо място, специалистите съветват да се изчисли точният брой и видът на аварийните осветителни тела.

Необходимо е да се изясни ще има ли ограничение в максималния брой осветителни тела, свързани към един кръг, или специални изисквания по отношение на групирането на осветителните тела по кръгове в зависимост от местоположението на инсталиране.

От значение при проектирането на инсталацията е и въпросът какво ще бъде времетраенето на захранване на осветителните тела в авариен режим. По отношение на контрола на системата е необходимо да се знае изисква ли се индивидуален контрол за всяко осветително тяло или контрол на целия кръг посредством захранващия модул в системата.

Нормативни изисквания
Важна характеристика на аварийното и евакуационното осветление е продължителността им на светене. Тя е различна в зависимост от конкретното приложение на осветителите. Европейската стандартизационна база дефинира номинално време за светене на аварийния осветител показващ пътя за евакуация от 1 до 3 ч. с индекс на цветопредаване Ra > 40.

При изграждане на евакуационни осветителни системи на основни изходни маршрути с ширина до два метра трябва да има осветеност 1lx на централната ос и 0.5lx на разстояние 50% от ширината. Разликата между най-високата и най-ниската осветеност по-продължение на централната линия на коридора не трябва да превишава 40:1.

Изисква се и достигане на 50% от обявения светлинен поток за 5 сек. след включването на аварийния осветител и 100% от обявения в рамките на 60 сек. Светлинния поток не трябва да пада под 50% от първоначалния, установен 60 сек. след изключване на мрежовото напрежение, в периода от 60 сек. до 1 ч. Също така светлинният поток в зрителното поле трябва да бъде насочен, така че да избягва заслепяване.

Нормативната рамка регламентира и конкретното местоположение на осветителите и големината на пиктограмите върху тях. За целта е разработена строга система от типизирани стандартни символи, общи за всяка от държавите членки на Европейския съюз. Минималното видимо разстояние на изходно означение, регламентирано стандартизационно, е приблизително 200 метра. Съотношението между най-високото и най-ниското ниво на излъчване не трябва да бъде по-голямо от 10:1 за белия цвят, както и за цветната част от пиктограмата.

Захранване на осветителите
Съгласно нормативната база, осветителните тела трябва да се захранват от независим източник на напрежение или да се превключват към него автоматично при внезапно отпадане на основното захранване. Чрез независимите енергийни източници се постига захранване на аварийните осветители в зоната на работното място и/или евакуационните изходи в продължение на определен период от време - 1 или повече часа.

Захранването на аварийните осветителни тела се извършва чрез независими енергийни източници - автономни батерии или централни акумулаторни станции. Осветителите, захранени с автономни батерии, могат да се класифицират в две групи - конвенционални аварийни осветителни тела и по-високотехнологични аварийни осветители с автономни батерии, наричани интелигентни аварийни осветители.

При конвенционалните системи всеки от осветителите е самостоятелен, докато при интелигентните всеки от осветителите е окабелен чрез допълнителен комуникационен кабел до табло за мониторинг на осветителите. При най-модерните вместо комуникационен кабел се използва радиосигнал.

Някои модели се предлагат и с вградена функция за самодиагностика. Характерно за тях е, че в аварийните осветители са монтирани микропроцесори, свързани със светодиодни индикатори, указващи състоянието на осветителите.

Системите за аварийно и евакуационно осветление, захранвани от обща централна акумулаторна станция, осигуряват по-широка функционалност и възможности за интегриране в автоматизирани решения за управление на осветлението. Те имат редица предимства в сравнение с осветителните тела, захранвани с автономни батерии.

Например аварийните и евакуационни осветители, захранени с 220 V, се характеризират с 3 до 5 пъти по-високо светлинно излъчване от осветители с автономни батерии. Следователно, необходимата осветеност би могла да се осигури с по-малък брой осветителни тела.

От друга страна, подмяната на батериите, вградени в осветители с автономно захранване, се налага много по-често, което в определени приложения дава основания да бъдат определени като по-нерентабилен вариант. Батериите, захранващи централните аварийни системи, се отличават с от 10 до 15 години експлоатационен живот.

Също така осветителите с автономно захранване не поддържат възможност за автоматична инспекция на системата по зададен час, на всеки кръг или индивидуално на всяко осветително тяло без участието на оператор, което е във възможностите на интелигентните системи за централно захранване на осветителите.

При тях ежедневното, ежемесечното и ежегодното инспектиране отпада като ангажимент на служителите, тъй като системата е програмируема и автоматично извършва мониторинга на осветителите.

При избора на централна система за аварийно осветление е необходимо предварително да се изяснят някои конкретни технически параметри на системата, като например трябва ли тя да захранва аварийните осветители с 220 V при нормален и авариен режим и изисква ли се комуникацията й с осветителите да е само по силовия кабел или е нужно допълнително окабеляване.

От значение при оразмеряването на батерията са броят и мощността на аварийните осветители, захранвани от системата. По отношение нивото на мониторинг трябва предварително да се изясни необходимо ли е наблюдението на всеки осветител индивидуално (системата следи и алармира, ако има неизправност в някое осветително тяло) или да се мониторира цял кръг чрез захранващия модул в системата.

Също така трябва ли да се извършва мониторинг върху състоянието на други електрически табла, за да се осигури сигнал към системата при отсъствие на захранване от централната акумулаторна станция. Този сигнал би могъл да се използва за включване на определени осветителни тела в районите, в които осветлението се захранва посредством споменатите електрически табла.

Светлинни източници
В последно време като тенденция се очертава използването на светодиодни светлинни източници в аварийните и евакуационни осветителни тела вместо луминесцентни и халогенни. Сред предимствата им са минимална поддръжка, три пъти по-висок светлинен поток на ват в сравнение с луминесцентните лампи и по-продължителното време за светене при използване на един и същ енергоизточник.

Освен това LED се захранват с постоянен ток, не излъчват ефирни смущения за разлика от луминесцентните лампи и могат да се свързват към различни фази без опасност от пробив при пренапрежения. При превключване на луминесцентни лампи може да се получи искрене на изводите им, което при LED не съществува.

Светодиодите не излъчват ултравиолетови лъчи като луминесцентните тръби и са екологично чисти, докато халогенните лампи например съдържат живак. Могат да се рециклират на 100% и не съдържат вредни газове. Светодиодите са и значително по-устойчиви на удари и вибрации, тъй като нямат чуплив стъклен балон, нито тънка нишка, която да се къса.

Същевременно, малкото им нагряване ги прави подходящи за места, където трябва да се поддържа ниска температура. Сред най-големите им предимства е ниската консумация на енергия. Ако в режим на готовност едно LED аварийно осветително тяло консумира средно 1.5 W, то осветително тяло с традиционен луминесцентен източник ще изразходва близо 4.5 W.

Погледнато в годишен план, консумацията е съответно 13,14 kW срещу 39,4 kW за луминесцентните лампи. С LED може да се постигне време на светене над 8 часа. Показват стабилна работа при много ниски температури, като светват безотказно и запазват светлинния поток, докато при ниски температури потокът на луминесцентните намалява допълнително в пъти.

Наред с другите им предимства, характеристиките на светодиодите ги правят подходящи за изработката на компактни аварийни евакуационни осветителни тела с високоефективни оптични системи, благодарение на точковия си и следователно по-контролируем светлинен източник.

Широката функционалност на светодиодните аварийни и евакуационни осветителни тела по отношение на възможностите за диагностика, лесното обслужване, ниските експлоатационни разходи, както и останалите им технически преимущества, ги правят предпочитан вариант при проектирането на аварийно и евакуационно осветление.

Новият Специален брой: Пазарът на металорежещи и металообработващи машини в България/2019

Специален брой: Пазарът на металорежещи и металообработващи машини в България-2019

ВСИЧКИ СТАТИИ | АРХИВ

ЕКСКЛУЗИВНО

Top