Шансът ни е да се кооперираме с чуждестранни производители

инж. Светослав Лазаров,
управител на фирма Лазатек, представител на DOOSAN - Корея
и MIYANO - Япония за България

Господин Лазаров, "много вода изтече" от славните времена на българското машиностроене. Настоящият подем временно явление ли е или ще продължи в дългосрочен план?

Състоянието на машиностроителния бранш е въпрос преди всичко на държавна политика в областта на индустрията и в частност на машиностроенето. Не искам да звучи песимистично, но специалистите от моето поколение никога няма да разберем защо трябваше да се разруши един процъфтяващ бранш. Индустрията е гръбнакът на икономиката - тя „дърпа" напред държавата. Ще ви дам пример - в една държава като Тайван развитието на икономиката се дължи на целенасочена държавна политика в областта на машиностроенето. И не случайно Тайван, този малък остров, е на пето място в света по брой на произведените машини и е един от азиатските икономически "тигри".

Говорите за държавна политика, а тя включва и подготовката на необходимите за развитието на определен бранш специалисти...

Разбира се! Каква е ситуацията в момента - държавата обучава на собствени разноски специалисти, които, веднъж получили дипломите, "хукват" да работят в други страни. Аз съм твърдо убеден, че и държавата, и бизнесът трябва да влагат средства в образованието. Но когато един специалист е завършил на държавни разноски, той би следвало за определен период да е задължен да работи за страната си, вложила пари в него!

През годините, в които машиностроителният сектор бе в колапс, много утвърдени специалисти се деквалифицираха и в момента се чувстват незнаещи и несигурни, за да се върнат към предишната си работа. Още по-сериозен е проблемът с отсъствието на приемственост. Дипломата не превръща един млад човек в специалист - трябва да има кой да го обучи, образно казано, на занаята, ако той желае това.

Говори се усилено за внос на специалисти от други държави.

Проблемът е и общоевропейски. Аз самият съм проучвал възможности да търся специалисти от съседните държави - Сърбия и Македония. Но и там имат същия проблем, успоредно с визовите ограничения. Затова решението е в провеждане на държавна политика за „доставка" на работници, както и в качественото обучение на млади специалисти и оставането им в България.

За момента, голяма част от фирмите от машиностроителния бранш се "прехранват", занимавайки се с реконструкция и модернизация на стари машини. Ще продължи ли да се развива този пазарен сегмент?

Бизнесът с ремонта и модернизацията на стари машини няма да "умре", но пазарната ниша постепенно ще се свие. И причините за това са напълно обективни. От една страна, инвеститорите търсят нови машини, предлагащи съвременни технически характеристики и производителност. Това са както западните инвеститори, с дългогодишни традиции в работата с лизинговани машини, така и българските предприемачи. От друга страна, цената на ремонтите непрекъснато поскъпва - и като цена на човешкия труд - високо квалифициран инженерен и работнически, и като цени на резервни части, а и като невъзможността те да се намират на пазара. Така че, колкото по-напред погледнем във времето, толкова по-икономически неизгодно ще бъде вместо в нова машина да се инвестира в стара, пък макар и осъвременена - това вече е факт. Но ремонти винаги ще има.

Споменахте българските предприемачи. Бихте ли изброили няколко добре работещи български завода?

Най-общо това са фирми, успели да намерят пазари в държави от Европейския съюз. Примерите са много - и ще стават все повече. Десетки са. Някои са истински лидери дори и според европейските мащаби.

На българския пазар вече са представени сериозни производители от цял свят. Ще продължат ли да навлизат други чуждестранни компании?

Определено ще навлизат все повече производители на машини и в това няма нищо лошо - вакуумът трябва да се запълва. Според мен верният път е да търсим коопериране с тези компании. От разговорите ми с производители от Корея и Тайван съдя, че те имат интерес да навлязат в България и през нас да атакуват пазарите в други държави от Европейския съюз. Аз съм разговарял с DOOSAN относно интереса им да построят завод в Източна Европа - а защо не у нас. Илюзия е да мислим, че ние сами можем да произвеждаме високотехнологични машини. Не можем да се конкурираме с водещите компании в областта, шансът ни е да се кооперираме с тях.

Какво е най-важното условие едно представителство да извършва успешен бизнес с металообработващи машини в България?

Всеки инвеститор, наред с необходимото му качество, търси и кратък срок на доставка. И ако този срок е шест месеца и повече, инвеститорът трудно би се съгласил на подобна сделка. Следователно, от първостепенно значение за представителствата е да поддържат необходимите машини на склад. Тук ние имаме своя шанс - зад нас са големите безмитни складове на DOOSAN и MIYANO в Германия. Другото са - добър сервиз, професионализъм, коректност и ангажираност към клиента.