Шум при климатици

Нивото на шума се оценява на базата на два параметъра. Първият параметър е мощността на шума, която именно се използва за оценка на шумовото въздействие на климатиците и се нарича ниво на звуковата мощност на шума. Измерва се в dBA. Буквата А показва, че се отчитат особеностите на човешкото ухо при възприемането на шума. В каталозите на различните производители на климатици нивото на звукова мощност на шума се отбелязва с Lw или SPL. Известно е, че най-слабият звук, който може да бъде чут, има мощност 0 dBA и се нарича праг на чуваемост.

По принцип всеки звук или шум предизвиква промяна на атмосферното налягане, а чуването им представлява реакцията на човешкото ухо на тази промяна. Поради това някои производители на климатици използват като мярка за шума нивото на звуковото налягане Lp, измервано в dB, което е различно от това на мощността.

Допустимите нива на шума се определят в зависимост от вида на помещението, например конкретния производствен цех, както и часовете на денонощието. Като правило, въздействието на шума върху човека зависи не само от звуковата мощност, а и от естеството му. Допустимите нива според хигиенните норми се дават за равномерен шум, без резки промени на силата му и без отчетливо наличие на някакви тонове.

В държавите от Европейския съюз, част от които сме от началото на тази година, отношението към генерирания шум не само от различни производства, но и като резултат от интензивния автомобилен трафик, например, е много сериозно. Като резултат от синхронизацията на българската нормативна база в областта на шумовото въздействие с европейската, пазарната ниша на решения, минимизиращи отрицателното влияние на шума, вероятно ще се разшири значително през следващите години.

Нивото на шума при климатиците се определя на разстояние 1 метър пред тях и трябва да фигурира в каталога с техническата им спецификация. Зависи от няколко фактора - вида на климатика, неговата мощност, начина на монтаж, техническото му състояние. Но дори различните модели от един и същи тип и с еднаква мощност могат да генерират различни нива на шум. Нерядко той е тонален, което означава, че в него преобладават един или няколко тона с определена честота, и обикновено такъв вид шум звучи като бръмчене или виене. Въздействието му върху човека е по-неприятно и затова при наличието на тонален шум се препоръчва съществуващите нормативни изисквания да бъдат намалени с 5 dBA.

Преносимите климатици са предназначени за поддържане параметрите на микроклимата в едно помещение. При консумирана мощност от електрическата мрежа между 900 и 1400 W този вид климатици създават шум между 46 и 60 dBA. Ниските нива на шума, характерен за преносимите климатици, обясняват факта, че те не подлежат на проверка от контролните органи.

Друг вид са прозоречните климатици. Те също имат едно тяло, но тъй като то частично е изнесено навън, съпътстващият работата на климатика шум би могъл да достигне съседни сгради. В каталозите на прозоречните климатици обикновено се дават две стойности на шума - създаваният в помещението и излъчваният навън, като последният е с 6-7 dBA по-силен. При монтирането им на прозорец към улица или градинка реално проблем със създавания навън шум няма. Нивото на шумовото въздействие следва да се изчислява и съответно изборът на климатик да се съобразява с този параметър, само когато в близост до прозореца има друга сграда или разположена под ъгъл стена на същата сграда. Прозоречните климатици могат да създадат един допълнителен проблем - при спиране през отвора им в помещението прониква външният шум.

Характерно за най-масово използваните сплит-климатици, които имат две тела, е че външното създава шум със звуково налягане между 50 и 60 dB, а вътрешното - с шум със звуково налягане между 35 и 45 dB.

Инсталациите за централна климатизация се проектират като част от сградата и се изпълняват при нейния строеж. Поради голямата мощност на техните компресори, външните им блокове обикновено се монтират на покрива, като лицето им трябва да бъде насочено нагоре, а не към съседни сгради.

Оптималното местоположение на вътрешните и външните тела е задача на проектантите на сградата, но контрол от страна инвеститорите още при изготвяне на плановете съвсем не е излишен. Както е добре известно, всеки звук отслабва с отдалечаване от източника му. Това е в сила и за шума от климатиците. Поради това допустимите нива задължително се изчисляват в местата, където достига шумът, например най-близката работна зона, а не непосредствено пред климатика. При своето разпространение шумът повече или по-малко се поглъща от изпречили се на пътя му прегради, а част от него се отразява от гладки стени. Поради това точното определяне на нивото в дадена точка далеч не е лесно. Разработени са различни методики за изчисляване на шумовите нива. Възможни са два случая - определяне на шума, създаван от даден климатик в точка на фиксирано разстояние от него, или избор на климатик така, че в дадена точка да създава определено шумово въздействие.

Най-елементарно е изчисляването на максимално допустимата звукова мощност на климатика, когато между климатика и изчислителната точка не съществуват никакви прегради, а около него няма отразяващи повърхности.

По-сложно е да се намери тази мощност при наличие на прегради. Най-напред се определя мощността, ако не съществуваха прегради. Изчислената стойност е валидна и когато преградите са храсти, дървета, оградна мрежа, дървена ограда с разстояние между дъските и дори тухлена решетка. При плътна дъсчена ограда, която частично задържа шума, към стойността без преграда се прибавя 5 dBA. Например, при максимално допустим шум на климатика 53 dBA без преграда, с такава ограда той може да е 58 dBA. Прибавяните dBA са 10, когато оградата е плътна тухлена стена, започваща от земята.

Когато на разстояние до три метра от лицевата страна на външното тяло на климатика има отразяваща повърхност, към характерния за него шум се прибавя и отразеният, т.е. шумът в мястото пред климатика се увеличава. Това се отчита, като от изчислената без отражение звукова мощност се извадят 3 dBA при една отразяваща повърхност и 6 dBA при две повърхности. Например, на покрива на двуетажна сграда е поставен климатик, а тя е прилепена до калкана на значително по-висока друга сграда. Когато климатикът е достатъчно близо до калкана, той трябва да е с 3 dBA по-малка звукова мощност, отколкото ако високата сграда я нямаше.

Звуковата мощност на климатика, която производителите предоставят в проспектите с техническа информация, се отнася за нов и монтиран съгласно изискванията климатик. Също така, напълно естествено е, че при равни други характеристики по-тихите климатици са по-скъпи. Освен това при избора не трябва да се забравя, че дори и най-обикновените мерки за обезшумяване на вече закупен климатик правят цената му по-висока от тази на по-безшумни модели.

Като правило, непрофесионалното монтиране на климатика увеличава шумността му. Външните тела трябва да са доколкото е възможно отдалечени от прозорци. При монтаж на климатика на покрива е добре да се поставят гумени подложки за намаляване на вибрациите. Това е особено важно за големите компресори на общата за една сграда климатична инсталация, тъй като вибрациите не само могат да доведат до дискомфорт, но и до отслабване на конструкцията на сградата. С течение на времето качествата на еластичните елементи неизбежно се влошават и могат да се появят вибрации. При наличие на въздухопроводи, те трябва да са здраво закрепени за стената, тъй като в противен случай могат да станат източник на допълнителен шум. Препоръчително е, преди поставянето на климатик да се осигури топлинна изолация на сградата.Тогава избраният модел ще бъде с по-малка мощност и съответно с по-нисък генериран шум.

С течение на времето шумът на климатика неизбежно нараства поради износване на лагерите на компресора и вентилатора му, както и заради разхлабени неподвижни връзки. Затова периодичната проверка на състоянието им, например веднъж годишно, е наложителна. Част от нея следва да включва почистване на перките на вентилатора, тъй като натрупаните по тях замърсявания нарушават баланса му и шумът нараства.