Системи за управление на енергията в производството

• В своята същност индустриалният енергиен мениджмънт включва непрекъснати мониторинг, анализ и подобряване на енергопотреблението на производството
  
  
• Целта не е просто безразборно понижаване на енергопотреблението, а вземането на информирани решения, съгласуващи енергийната ефективност с производствените цели
  
  
• ISO 50001 подпомага предприятията в оценяването и приоритизирането на внедряване на нови енергийноефективни технологии и в подобряването на енергийната ефективност и потреблението на енергия

Енергията е жизненоважна за всички съвременни компании, особено днес, когато геополитическите събития могат бързо да нарушат енергийните доставки, застрашавайки непрекъснатостта на дейностите и повишавайки разходите. В допълнение, енергопотреблението в световен мащаб продължава да нараства – през последните 40 години то се увеличило повече от два пъти, а прогнозите са за ръст с още 30% до 2040 г. Същевременно нарастват и изискванията на обществото за редуциране на емисиите, водещи до климатични промени, като тук ключов аспект е ограничената употреба на изкопаеми горива.

На този фон управлението на енергопотреблението се превърна във важна цел за бизнеса и организациите. За щастие има отговор – стандарт ISO 50001 е стратегически инструмент, който подпомага внедряването на системи за управление на енергията и гарантира по-ефективна консумация на енергия.
ISO 50001 дава на организациите установена рамка за разработване на ефективна система за енергиен мениджмънт с цел подобряване на енергийните показатели.

Като всички други ISO стандарти за системи за управление, той следва процеса “планирай, направи, провери, действай” за непрекъснато подобрение и е приложим за организации от всякакъв вид и мащаб.

В своята същност индустриалният енергиен мениджмънт включва непрекъснати мониторинг, анализ и подобряване на енергопотреблението на производството. Това обхваща всичкo – от работата на машини и оборудване до системите за отопление, вентилация, климатизация, осветление и др. Целта на предприятията тук не е просто безразборно понижаване на енергопотреблението, а вземането на информирани решения, съгласуващи енергийната ефективност с производствените цели. По този начин се гарантира, че консумацията на енергия е оптимизирана, без да се прави компромис с качеството или обема на продукцията.

Пазарни тенденции

Пазарът на системи за управление на енергията се оценява на 63,64 млрд. щатски долара през 2025 г., като се очаква стойността му да достигне 131,67 млрд. щатски долара до 2030 г. със среден годишен темп на растеж от 15,65% за прогнозния период. Индустриалните системи за енергиен мениджмънт продължават да доминират пазара, като държат дял от приблизително 47% през 2024 г. Тази значителна пазарна позиция се обуславя от повишеното внедряване на интелигентни решения за управление на енергията в производствените предприятия, даващи възможност на компаниите за реализиране на енергийни спестявания от 10 – 20%. Значимостта на сегмента се подсилва и от нарастващото внедряване на практики в подкрепа на Индустрия 4.0, позволяващи мониторинг на потребяващото енергия оборудване в реално време.

Европа поддържа силна позиция на глобалния пазар за системи за енергиен мениджмънт в резултат на строгите регулации за енергийна ефективност и амбициозните цели за устойчивост. Страни като Обединеното кралство, Германия, Франция и Испания са водещи във внедряването на решения за енергиен мениджмънт, особено в индустриалния и търговския сектор.

Какви ползи могат да се очакват

Системите за енергиен мениджмънт помагат на организациите да управляват по-добре енергопотреблението си, като по този начин оптимизират и производителността си. Те включват разработване и внедряване на енергийна политика, задаване на постижими цели за консумация на енергия и проектиране на планове за действие за постигането им и измерване на напредъка. Това може да обхваща внедряване на нови енергийноефективни технологии, редуциране на енергийните загуби или подобряване на настоящите процеси с цел понижаване на енергийните разходи.

ISO 50001 подпомага предприятията в оценяването и приоритизирането на внедряване на нови енергийноефективни технологии и в подобряването на енергийната ефективност и потреблението на енергия. Стандартът насърчава също най-добрите практики и поведения в областта на управлението на енергия.

Сертифицирането съгласно ISO 50001 подобрява енергийните показатели, включително енергийната ефективност и енергопотреблението. Степента на подобренията обикновено варира в зависимост от фактори като индустриалния сектор и настоящата енергоконсумация. Принципно има два начина за подобряване на енергийните показатели – единият е чрез внедряване на действия, другият – чрез внедряване на технологии. Измененията в технологично отношение обикновено предлагат съществени спестявания, което помага на организациите в постигането на целите им.

Сред ползите е и непрекъснатото подобрение на системите за управление на енергията. Представата за това как промените могат да подобрят енергийния мениджмънт ще еволюира с времето, отваряйки нови възможности за допълнителна ефективност.

Друга полза е гарантираното измерване, документиране, докладване и сравнителен анализ на енергопотреблението. Това е важно за търговската прозрачност и вече е задължително изискване в някои държави предвид напредъка на регулациите относно енергийната ефективност. В допълнение, знанията за енергопотреблението ще дадат възможност за гарантиране на непрекъснатостта на енергийните доставки благодарение на информираното сключване на договори. Внедряването и сертифицирането на система за енергиен мениджмънт предлага и достоверно пазарно комуникиране на полаганите усилия по отношение на енергийните показатели.

Сертификацията по ISO 50001 позволява на организациите да демонстрират ангажимента си към енергийна ефективност във всички етапи на процесите им. Точното представяне на енергийния отпечатък на един продукт или услуга допринася за нивото на прозрачност.

Оптимизирането на енергийните показатели чрез подобрена експлоатация на енергийно интензивните активи също е сред ползите от внедряването на система за управление на енергията в производството. Сертификацията по ISO 50001 предоставя на ръководството и персонала по-широка представа за значимостта на енергийния мениджмънт и за техния принос за редуциране на потреблението и разходите.

Със сертификацията се постига и максимална експлоатация на енергийните ресурси и свързаните с енергията активи, като така се намаляват разходите и потреблението и се подобрява конкурентоспособността. Правилното внедряване на действия за оптимизиране на енергийните показатели може да предостави ясна рамка за проследяване и валидиране на понижението на енергийните разходи.

Повишените енергийни показатели допринасят за редуциране на въздействието върху околната среда благодарение на по-ниските емисии на парникови газове и подобрения екологичен отпечатък.

Сертификацията по ISO 50001 предлага конкурентно предимство на пазара, тъй като много компании предпочитат да си сътрудничат с екологично осъзнати предприятия. В допълнение, тя подобрява екологичния отпечатък чрез отчитане на енергийните показатели при закупуването на продукти, процеси и/или услуги, включително осигуряването на енергия. Това може да бъде например вземане предвид на енергийни етикети при закупуването на помпа или отчитането на закупуването на електроенергия от възобновяеми източници.

Съответствието с ISO 50001 подпомага организациите в отчитането на енергийните показатели при проектирането и реновирането на съоръжения, процеси и/или услуги. Това може да се изрази например в инсталирането на зарядни станции за електромобили в зоните за паркиране.
В някои държави има и въведени финансови стимули за компаниите, сертифицирани по ISO 50001.

Ключови компоненти на индустриалния енергиен мениджмънт

Доброто разбиране на ключовите компоненти на управлението на енергия в производството е от съществено значение, тъй като те са гръбнакът на устойчивите и енергийноефективните практики в индустриалния сектор.

Основата на всяка ефективна стратегия е детайлният енергиен одит. Оценявайки моделите на енергопотребление и идентифицирайки зоните на неефективност, предприятията могат да разработят целенасочени планове за подобрение. Оценката спрямо индустриалните стандарти дава възможност за сравнителен анализ на експлоатационните показатели.

Внедряването на авангардни системи за мониторинг и управление е съществено за осигуряването на видимост в реално време по отношение на енергопотреблението. Тези системи позволяват на производствените предприятия да идентифицират отклонения, да оптимизират работните параметри на оборудването и да вземат решения, базирани на данни, за повишаване на общата енергийна ефективност.

Успеваемостта на системата за управление на енергията зависи от активното участие на работната сила. Програмите за обучение и ангажиращите инициативи позволяват на служителите да идентифицират възможности за енергийни спестявания, да предприемат енергийно осъзнато поведение и да допринесат за развитието на култура на устойчивост в рамките на организацията.

Интегрирането на авангардни технологии е основна част от ефективните системи за управление на енергия в производството. От високоефективни двигатели и системи за автоматизация до интелигентни сензори и IoT устройства – използването на технологични иновации е от ключово значение за оптимизиране на енергопотреблението и редуциране на загубите в индустриалните процеси.

Редица индустриални процеси генерират значителни количества отпадна топлина. Поради това е целесъобразно да се внедрят системи за възстановяване на отпадната топлина, позволяващи на предприятията да улавят и използват повторно тази енергия. Това допълнително подобрява общата ефективност и понижава зависимостта от допълнителни източници на енергия.

Предизвикателства

Управлението на енергия е съпроводено със свой собствен набор от предизвикателства. На първо място е постигането на съответствие с вечно променящите и все по-сложни регулации относно енергийната ефективност, въглеродния отпечатък и въздействието върху околната среда. Различните региони, държави и индустриални сектори имат различни стандарти и изисквания, оказващи влияние върху стратегиите и практиките за управление на енергията на компаниите.

Друго предизвикателство е да се гарантират качеството и сигурността на събраните данни. Те са от съществено значение за следене на енергийните показатели, идентифициране на възможности за подобрение и измерване на въздействието на дейностите, свързани с управление на енергията. Данните обаче могат да бъдат неточни, непълни или остарели, което може да доведе до грешки, неефективности и пропуснати възможности. В допълнение данните могат да са уязвими на кибератаки, кражби или манипулации, които могат да компрометират конфиденциалността, целостта и наличността на данните и енергийните системи, които разчитат на тях. За да се преодолее това предизвикателство, е необходимо да се внедрят най-добрите практики за събиране, валидиране, съхранение и защита на данните, както и да се използват надеждни и сигурни инструменти и платформи за анализ и управление на данни.

Третото предизвикателство е свързано с интегрирането на различни технологии, които опосредстват процесите на управление на енергията. Технологиите играят ключова роля в енергийния мениджмънт, тъй като предоставят средствата за измерване, управление, оптимизиране и автоматизиране на потреблението и генерирането на енергия. Те обаче поставят и различни предизвикателства, обвързани например с оперативната съвместимост, мащабируемостта и поддръжката.

Справянето с тези проблеми изисква оценяване на техническата целесъобразност, функционалността и рентабилността на технологичните опции, както и гарантиране, че те са съгласувани с целите на енергийния мениджмънт.

Важно е също предприятията да са подготвени за бъдещите тенденции, които ще оформят енергийния пейзаж и управлението на енергия. Тези тенденции могат да бъдат технологични, социални, икономически, екологични или политически фактори, които ще повлияят на търсенето, доставките и разпределението на енергийните ресурси, както и очакванията и предпочитанията на потребителите и производителите. Сред бъдещите тенденции, които биха могли да повлияят на енергийния мениджмънт, са възходът на изкуствения интелект, ръстът на електрическите автомобили, развитието на интелигентните електроенергийни мрежи, преходът към кръгова икономика и въздействията на климатичните промени. Преодоляването на това предизвикателство изисква следене и анализиране на бъдещите тенденции, оценяване на техните последствия и възможности и адаптиране и създаване на иновации спрямо тях.