СПБ, Ивана Радомирова: Инвестициите в сектора надвишават 300 млн. лева за последните 5 години

Ивана Радомирова, изпълнителен директор
на Съюза на пивоварите в България, пред сп. Инженеринг ревю

През т. г. Съюзът на пивоварите в България (СПБ) отбелязва 25 години от своето създаване. Какви, по Ваше мнение, са ключовите постижения на организацията за този период?
Тази година беше много специална за пивоварния бранш, защото за поредна година отбелязахме три юбилея, които сами по себе си са много значими – 135 години пивоварна промишленост, 60 години пивоварна наука и 25 години Съюз на пивоварите.

Когато СПБ е бил създаден, идеята на учредителите е била да намерят най-добрата стратегия браншът да бъде съхранен, да бъде успешно приватизиран и преструктуриран с оглед на промените от началото на 90-те години на миналия век.

И действително, когато говорим за пивоварната индустрия у нас, винаги това, което всички подчертават е, че има изключително успешна приватизация, защото в голяма степен се е запазил капацитетът, който е съществувал и индустрията е продължила изключително динамичното си развитие.

За последните 20 години инвестициите в сектора – от началото на приватизационния процес до днес, надхвърлят 1,2 млрд. лв., което само по себе си е достатъчно впечатляващо, имайки предвид, че основното преструктуриране на индустрията приключва около 2000 г. 

Само за последните 5 г., период, в който на територията на страната има 6 пивоварни компании, инвестициите в сектора са над 300 млн. лв.

В България навлязоха много силни международни инвеститори - производители на бира, и до голяма степен това определя цялостния съвременен облик на бранша.

Много важно е да се подчертае, че чуждите инвеститори в сектора идват със своята развита корпоративна култура, инвестиционни възможности и ноу-хау, което се превръща в двигател за целия бранш, тъй като 83-84% от пазара и днес е в техни ръце.

Така компаниите с изцяло българско участие са изправени пред едно много голямо предизвикателство – да устоят на този натиск и те наистина успяват, развиват се и са изцяло конкурентоспособни по отношение на марките, които предлагат, както и на политиките си.

От ключово значение е фактът, че през годините в бранш, в който има много силна пазарна конкуренция, има в същото време отношения на колегиалност и ангажираност с общите решения, които са насочени в сферата на корпоративната социална отговорност (КСО), а хората, които са запознати с тези политики, знаят, че в съвременния корпоративен свят това означава честна, открита, прозрачна комуникация и партньорства с всички заинтересовани страни.

И от тази гледна точка етичните стандарти в бранша са изключително високи. Това е и най-важната роля на Съюза на пивоварите - да бъде изразител на тези общи етични стандарти и добри практики за КСО.

Какви са актуалните проекти, върху които сте съсредоточили вниманието си?
Една от най-важните ни инициативи е общоевропейският ангажимент за доброволно представяне на хранителна информация и енергийната стойност на всички марки пиво, произвеждани от членовете на Съюза на пивоварите.

Тази важна за потребителите информация вече е общо достъпна на сайтовете на компаниите, а до края на 2017 г. ще бъде изписвана и на етикетите на всички техни бири. Какво по-добро доказателство за отговорността на бирените компании “Болярка ВТ”, “Бритос”, “Загорка”, “Каменица”, “Карлсберг България”, “Ломско пиво” към всички консуматори, които са любители на пивото.

Подчертавам, че тази инициатива е доброволна, тъй като по смисъла на действащото общоевропейско и българско законодателство, за алкохолните напитки не се изисква посочването на енергийна стойност и 6-те основни хранителни вещества – мазнини, наситени мастни киселини, въглехидрати, захари, протеин и сол.

През последните две години Съюзът на пивоварите активно се включи и в още един значим и иновативен общоевропейски проект на Пивоварите на Европа - интегрираната комуникационна кампания Love Beer, която е в подкрепа на преодоляването на сексистките стереотипи и митове, че бирата е само мъжко питие.

За първи път бяха разработени общоевропейски рекламни комуникации не за отделен бранд, а за продукта, независимо от това от кого и къде се произвежда. Тези реклами се отличаваха от всички други реклами за бири. Макар и излъчвани за много кратко време, те намериха доста висока разпознаваемост и бяха високо оценени както от дамската, така и от мъжката аудитории.

Всъщност това, което правим под мотото Love beer e да запознаем потребителите с качествата на пивото, със съставките на бирата, с ефекта от умерената консумация и да популяризираме съвременната бирена култура.

Какви са най-новите технологии в производството на пиво? Кои най-актуални технологични тенденции на световния пазар са внедрени и в българските производствени предприятия?
Въпреки че предприятията са малко на брой, на практика голяма част от инвестициите, за които говорихме, отиват за нова организация в производството, например за цикъла на отпадъците, нови мощности, свързани с преработката и рециклирането на различните видове отпадъци и иновативни производства.

Внедряването на иновациите подкрепя и върви ръка за ръка с цялостния интегритет на продукта. През последните години най-големите компании в сектора изградиха анаеробни стъпала за биологично разграждане на органичния отпадък от производството на бира и производство на биогаз, който може да се използва за последващи производствени нужди.

Инвестициите, насочени в този тип енергийна ефективност, се изплащат за пет или шест години според специалисти. Имаме политики на ефективност и оптимизация и по отношение на използването на вода в производството. Това са важни жалони, които очертават бъдещето на индустрията.

На практика, в България са вторият, четвъртият и петият по големина в света производител на бира. И е хубаво, че мултинационалните компании дадоха един много важен подтик и на останалите компании да се развиват. Те наложиха нова бизнес програма и европейски бизнес практики не само в целия пивоварен сектор, но и в секторите на своите доставчици и клиенти, което генерира още по-висока добавена стойност за всички.

В каква степен технологичното развитие и внедряването на иновации в производството на пиво са приоритет на компаниите на местния пазар?
Според мнението на всички експерти от бранша и според наблюденията ни върху развитието на пазара можем убедено да твърдим, че безупречното качество е това, което държи и продава дадена марка бира на пазара.

Когато говорим за “качество”, ние разбираме цялата верига за производството на бира – от суровините, през технологията на напитката, до опаковката, капачката, етикета, съхранението, чашата. Никой не може да си позволи компромис в това отношение. За поддържането на високо качество са необходими технологични иновации, защото бизнесът може да се развива само чрез внедряване на тези най-нови постижения на развойната и научна дейност.

Като най-пресен пример ще спомена превърналите се в хит за този сезон непастьоризирани (или нефилтрирани) бири, които консуматорът често нарича "ретро" бири, но аз лично предпочитам да определя като пиво стил "винтидж".

На практика, това са бири, които се произвеждат без пастьоризация, което е иновативен подход, тъй като именно чрез филтрирането и пастьоризацията бирата може да се съхранява за дълъг период от време. Предизвикателството е още по-голямо, имайки предвид, че в бирата не се слагат стабилизатори или консерванти.

Самите пивоварни съставки и технологичният процес са така съчетани, че това да не се налага и пивото е един напълно натурален продукт. Благодарение на технологичните иновации и изключителните умения на нашите майстори-пивовари, т. нар. винтидж бири се произвеждат без пастьоризация, но могат да се съхраняват месец и дори повече.

Поглеждайки назад към историята на индустрията обаче, виждаме, че през 1963-1964 г. именно въвеждането на пастьоризацията се оказва ключово за развитието на българската пивоварна промишленост. Тогава в България се внася първият пастьоризтор. Прави се един голям научен екип за пълноценното му използване с цел производство на пиво с по-голяма трайност от 20 дни, както е било дотогава. Това фактически поставя началото и на износа на българска бира.

Какво може да се каже, че е специфичното за индустрията, която представлявате? Какво прави секторът уникален спрямо останалите в леката промишленост?
Ние сме единственият бранш, който успява да създаде и развие споделяна от всички свои членове устойчиво програма за социална отговорност. На практика този термин включва всички изисквания, за да можем като сектор да се наричаме корпоративен гражданин.

Първи бяхме и по отношение въвеждането на общи за цялата европейска индустрия стандарти и система за саморегулация на търговските комуникации. Освен за проектите, за които вече разказах, имаме още редица други общи инициативи, които са под шапката на Пивоварите в Европа.

Не по-малко важни са проектите ни, свързани с приноса ни към местните общности, към развитието на човешките ресурси, достойните условия на труд. Ние сами финансираме тези проекти - те не са с външно финансиране или финансирани по оперативни програми.

С други думи - пивоварният сектор е високоорганизиран, отговорен, интелигентен и единен. Тази обединеност ни дава синергията и ни мотивира да се развиваме и да вървим напред. Убедени сме, че така ще е и в бъдеще.