Специалистите за пазара на металорежещи машини

Ботьо Георгиев,
управител на Бимекс Лимитид, продажби и сервиз на YAMAZAKI MAZAK за България

Браншът ще се развива динамично

Уважаеми колеги, предоставените ви от Националния статистически институт данни за износа на металообработващи машини са закономерни и реалистични. Повечето български производители като ЗММ Сливен, ЗММ Металик - Пазарджик и Машстрой - Троян са се насочили към производство и експорт предимно на стругове с ЦПУ, тъй като от години не разполагат с конкурентноспособна конструкция на обработващи центри - родно производство. Данните за вноса на металообработващи машини също звучат реалистично. Изхождайки от личните си наблюдения върху пазара в страната, пикова по отношение на обработващите центри откъм продажби бе 2005 г., когато бяха внесени голям брой модерни машини, производство на водещи световни производители. През 2006 г. на българския пазар се появиха нови компании, производители на сравнително евтини машини, предимно тайванско производство. Независимо от факта, че броят на машините нарасна относително, общият обем на реализираните средства намаля. При вноса на стругове се наблюдава трайна тенденция към повишаване на обемите, вследствие на развиващото се с прилични темпове производство на хидравлични компоненти, които се обработват предимно на стругови центри. Важен фактор в нарастването на вноса има водещата австрийска фирма Палфингер, която създаде много работа на български производители на машини.

Тенденциите в развитието на пазара на металообработващи машини са свързани и с членството на страната ни в ЕС. То ще доведе до директното навлизане на водещи производители на машиностроителна продукция от Европейския съюз в България чрез кооперирано производство, смесени дружества или директно придобиване на съществуващи български малки и средни фирми - производители. Процесът ще бъде съпроводен с необходимостта от преки нови инвестиции, особено в посока закупуване на нови, модерни, високопроизводителни машини с ЦПУ и съпътстваща техника. Паралелно с това, се очаква на пазара да навлязат директно или чрез представители за България някои водещи световни производители на машини, които досега изчакваха или бяха представени през фирми от Турция, която не е член на Европейския съюз. Наличието на стабилност в икономическите показатели на България и на финансов ресурс като банкови кредити и лизинг също ще повлияе положително на увеличаването на вноса на нови машини - най-вече на обработващи центри и след тях на стругове.

Тодор Станчев,
управител на ПРОТУУЛС София, вносител на машини DIXI и Raiden Technik - Швейцария

Членството в ЕС налага технологично преструктуриране

Считам представените данни от НСИ за логични като тенденция. Сред причините за относително постоянните данни за износа на машини в лева са утвърдените търговски взаимоотношения и отдавна завоювани пазарни ниши от българските производители. Нарастващият обем на вноса в лева има пряко отношение към процеса на присъединяване на България към ЕС и свързаната с това необходимост от повишаване на конкурентноспособността на българските фирми. Един от основните проблеми на много от българските фирми е ниското им технологично равнище, ниската производителност и отсъствието на иновационна култура. Проблемът за иновационната активност на българските предприемачи се изразява в това, че политиката по оцеляване е необходимо да бъде трансформирана в политика за развитие, а това означава да се мисли в перспектива и да се планират действия в дългосрочен план. За да оцелее в новата конкурентна среда, нито една фирма не може да си позволи да остане на едно място. Всички фирми трябва да са отворени към усвояването на нови изделия и по-ефективни технологии. Нерядко бързината, с която един нов продукт се появява на пазара, е от решаващо значение, а това означава, че трябва да се инвестира в усъвършенстване на производствените процеси и подобряване качеството на продукцията.

Ще си позволя да отбележа, че откриването на “Годината на науката и технологиите” съвместно от Китай и ЕС през октомври 2006 г. и подписаното официално споразумение за сътрудничество в тази област, подновено през 2004 г., дава на българския предприемач един алтернативен и достъпен вариант за технологично обновяване на производството. Пример в потвърждение на откриващите се нови възможности са думите на Майкъл Дюн, експерт от консултантската фирма Джей Ди Пауър&Асоушиейтс, според които Китай, който вече е втори в света в областта на автомобилостроенето, може да изпревари и САЩ още до средата на следващото десетилетие. Това се дължи на сериозния растеж на икономиката, изчислен на над 10% годишно.

Необходимо е, обаче, да кажа, че много български фирми, желаещи да инвестират и разбиращи необходимостта от иновации, срещат сериозни финансови трудности или все още не са наясно с възможностите, пътищата и начините за осъществяване на своите намерения.

Светломир Селев, СЕЛТРЕЙД – Светломир Селев ЕТ, вносител на металорежещи, металообработващи и шприц машини от Китай и Тайван

Налице е ръст
в търсенето
и предлагането на машини

Прегледах внимателно информацията, предоставена на редакцията от Националния статистически институт. Трудно ми е да коментирам конкретните цифри, но мога категорично да отбележа, че има ръст в търсенето и продажбите на металообработващи машини. Той е продиктуван от растящата необходимост, която пазарът изпитва, от модерни, бързи и високопроизводителни машини. По-голяма част от българските ни клиенти работят съвместно със западноевропейски компании, които налагат по-високи изисквания по отношение на качеството и сроковете на изпълнение на поръчките. А, съгласете се, че с наличния стар машинен парк високите изисквания са трудно постижими. Това е причината клиентите ни да търсят решение в закупуването на нова, модерна техника.

Не е тайна, че новите високопроизводителни машини, макар и все още ,,скъпи’’ за много от клиентите ни, сериозно понижават производствените разходи и себестойността на продукцията, намалявайки и влиянието на субективния фактор в производството. Добра предпоставка за това са и подобрените условия на финансиране на такива проекти от страна на лизинговите организации и банките в България. Съдим за положителната тенденция в развитието на пазара и по успешната за Тексимп България 2006 г. Надяваме се тази тенденция да продължи и за в бъдеще.

инж. Георги Пенчев, управител на Тексимп България