Технологични новости във фармацевтичната промишленост

АвтоматизацияВъв ФокусСп. Инженеринг ревю - брой 4/2020 • 10.06.2020

Фармацевтичната промишленост е един от най-бързо развиващите се в технологичен план отрасли на съвременната индустрия. Това е валидно в особена степен в контекста на пандемията от коронавирус, която налага глобална трансформация на търсенето, производството и веригите на доставки в сектора. В резултат на тази безпрецедентна за модерното общество здравна криза много фармацевтични предприятия преминават от модели на производство по заявка и незабавна доставка към разширяване на производствения капацитет, осигуряване на по-големи складови наличности от дадени продукти и внедряване на технологични иновации в отговор на динамиката на пазара.

Според актуален доклад на Deloitte фармацевтичната индустрия е изправена пред множество предизвикателства във връзка с борбата с COVID-19, но тази извънредна ситуация разкрива и редица възможности за предприятията в сегмента. Неизменен ефект от кризата е скокът в цените на лекарствените средства и изходните суровини за производството им. Основният натиск към компаниите в сектора е свързан с максимално бързото разработване на работеща ваксина срещу коронавируса, както и с осигуряването на достатъчни наличности тестове за инфекцията и вещества, за които се смята, че оказват положителен ефект върху здравословното състояние на заболелите. За да отговорят на тази драстична трансформация в тенденциите на развитие на индустрията, фармацевтичните предприятия по цял свят въвеждат цялостни промени в организационния си ред и установените производствени практики.

 

Тенденции на развитие

Наред с новата парадигма на търсенето и предлагането на фармацевтични продукти, зададена от COVID пандемията, компаниите в тази индустрия се налага да се съобразят и с предписанията за превенция на разпространението на инфекцията. Предприятията търсят ефективни решения да гарантират максимално адекватна защита за персонала си, като същевременно запазят функционалността на производството и останат конкурентни на пазара. Осигуряване на лични предпазни средства, интензивна дезинфекция, въвеждане на социална дистанция и специфичен ред на изпълнение на работните операции са само част от мерките, които производителите в бранша предприемат в тази посока. Сред ключовите решения на възникващия парадокс как да се обезпечи увеличеното производство, “пестейки” човешкия ресурс, е автоматизацията. Тя позволява безопасно извършване на множество дейности в предприятието без физически риск за персонала.

› Реклама

На тази база много компании изготвят цялостни стратегии за по-нататъшно развитие на бизнеса при пандемията от коронавирус, базирани на критично необходимите продукти за задоволяване на пазарните нужди, най-често с фокус върху локалните потребители. Кризисните планове предлагат варианти за най-пълноценно оползотворяване на наличния капацитет на производствените линии и съоръжения, особено ситуираните в държави и локации с по-нисък ръст на заболеваемостта. Голяма част от предприятията залагат на инвестиции в оборудване и технологични решения, които да подобрят производителността и ефективността им, да повишат степента на автоматизация и да съкратят времето за достигане на продукцията до пазара.

Според проучване на Amex Technologies сред най-критичните ресурси за фармацевтичната промишленост в настоящата извънредна обстановка са данните. Тази тенденция напълно съвпада с принципите на ускорено навлизащата в сектора концепция за Industry 4.0 и потвърждава ползите за производителите от капиталовложения в дигитални технологии и инфраструктура за събиране, обработка, съхранение и анализ на данни. Ключови в този контекст са и решенията за обезпечаване киберсигурността на бизнес операциите, особено с оглед на множеството дейности, организирани в режим на дистанционна работа на служителите. Друго важно условие за ефективно производство по време на пандемия са технологиите за отдалечен мониторинг и управление на оборудването и материалните активи, които намаляват риска от разпространение на COVID-19 чрез физически контакт между служителите на предприятието.

Като водеща тенденция в развитието на сектора експертите посочват т. нар. дигитално здраве, която залага на дистанционно консултиране и диагностициране с помощта на мобилни приложения и различни платформи за видеокомуникация между лекари, пациенти, фармацевти и др. На тази база се създават виртуални системи за предписване, поръчка и доставка на лекарствени средства, които генерират нови канали на търсене и изменят микса на потреблението в сегмента.

Наред с пазара на лекарства, тестове и ваксини, което търпи цялостна трансформация във връзка с коронавирусната криза, динамично се развива и пазарът на оборудване за сектора. Сред причините за това са множеството програми и инструменти в помощ на бизнеса, които се инициират на национално и регионално ниво в Европейския съюз. Те насърчават технологичното коопериране и въвеждането на производствени иновации в отговор на повишеното търсене.

 

Прогнози и инструменти в помощ на МСП

Европейската комисия поддържа уебсайт, специално създаден в отговор на пандемията от коронавирус. Страницата Coronavirus response проследява всички мерки за укрепване на общественото здравеопазване и смекчаване на социално-икономическото въздействие на вируса в Европейския съюз. Платформата отделя особено внимание на икономическия отговор на пандемията на национално ниво и в цялост за Общността. Малките и средните предприятия (МСП) във фармацевтичния сектор могат да се възползват и от финансовия инструмент за спешна подкрепа за сектора на здравеопазването в ЕС.

На официалния уебсайт на Генерална дирекция “Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП” пък Комисията публикува информация за това как МСП да се възползват от обществените поръчки и достъпа до финансиране и какви са мерките за ликвидност за подкрепа на европейските предприятия и засегнатите отраслови сектори.

Технологичната мрежа в подкрепа на бизнеса Enterprise Europe Network развива и специална платформа в помощ на индустриалните предприятия във връзка с пандемията – Care & Industry together against CORONA. Тя е насочена към улесняване на комуникацията между представители на здравеопазването, индустрията, правителствата, неправителствения сектор, академичните среди и компаниите, които могат да предоставят медицинско оборудване и решения за лечение.

Заинтересованите организации могат да се регистрират в платформата, за да демонстрират различни инициативи, да заявят своите потребности или да декларират приноса си към борбата със заболяването.

С цел събиране и обмен на данни от научноизследователска дейност във връзка с COVID-19 е създадена инициативата European COVID-19 Data. Европейската платформа за сътрудничество на клъстери също стартира платформа за публикуване на надеждна информация за действията на Европейската комисия, свързани с индустриалните клъстери и със засегнатите от пандемията отрасли на промишлеността, включително фармацевтиката. Инициативата е финансирана по програмата COSME.

Наред с тези мерки за подпомагане на европейския бизнес и фармацевтичната промишленост на национално ниво в засегнатите държави, подобни кампании се прилагат и в глобален план, стимулирайки ръста на световното фармацевтично производство и оборудването за сектора. Според прогноза на агенция Research and Markets, глобалното производство в сегмента ще нараства с комбиниран годишен темп на растеж от 7% до 2027 г. Като основни причини за тази тенденция на стабилно увеличение експертите посочват пандемията от коронавирус и фокусът върху лечението на хронични заболявания, стимулиращи търсенето на широк кръг лекарствени продукти.

До края на 2020 г. пазарът на фармацевтични средства ще достигне размер от 1,31 млрд. щатски долара, очакват от Fortune Business Insights. Това ще се случи в резултат на комбинирания годишен темп на растеж от 4%, прогнозиран за настоящата година. Дефицитът на лекарства, тестове и други клинични средства във връзка с COVID-19 в повечето държави по света, както и разработването на ваксина срещу вируса, ще стимулира фармацевтичните предприятия да продължат да инвестират в решения за овладяване на глобалната здравна криза.

 

Industry 4.0 и COVID-19

В отговор на предизвикателствата, наложени от пандемията от коронавирус, фармацевтичната индустрия се движи към Четвъртата индустриална революция по-целенасочено от всякога. В процеса на дигитализиране на производствата си компаниите в сектора търсят интелигентни средства за автоматизация и управление, усъвършенствани технологии за свързаност и високоефективни решения за събиране и обработка на данни. Сред иновациите в умните фармацевтични фабрики, които се въвеждат в отговор на нарастващото търсене и повишените производствени потребности, са колаборативни и автономни мобилни роботи, системи, базирани на изкуствен интелект, интелигентни сензори и IIoT устройства, добавена и виртуална реалност, MES/MOM и ERP платформи за мрежово свързана и безхартиена организация на производството и др.

Анализът на големите информационни масиви, постъпващи от всички тези системи, спомага за идентифицирането на различни тенденции и проблеми, тяхното коригиране и отстраняване, както и за оползотворяването на наличния потенциал за повишаване на ресурсната и икономическа ефективност в предприятието. С помощта на усъвършенствани средства за автоматизация се елиминира рискът от тежките и повторяеми ръчни операции за здравето на служителите, а също и опасностите, свързани с разпространението на коронавирусната инфекция. В резултат се свежда до нула индексът на човешката грешка, подобряват се контролът и безопасността на работа.

 

Цифрова трансформация на производството

Изкуственият интелект, машинното обучение и компютърното зрение, базирано на тези технологии, са сред иновациите, които могат значително да подпомогнат работата на фармацевтичните компании в отговор на повишените производствени изисквания. На база гигантските обеми данни, постъпващи в платформите за управление на производството от свързаните и интелигентни производствени мрежи, може да се оптимизират в дългосрочен план визуалната инспекция и контролът на качеството, производителността и ефективността.

Облачните технологии добавят нови възможности за рационализиране на бизнес операциите във фармацевтичната индустрия, елиминирайки нуждата от изграждане и поддръжка на скъпа и заемаща пространство инфраструктура за съхранение и обработка на данни. Анализът на събраната информация с помощта на алгоритми с изкуствен интелект може да спомогне за въвеждането на изцяло автономна организация на множество производствени линии без нужда от човешка намеса. Новостите при машинното зрение пък позволяват усъвършенствани процеси по проследяване и валидиране на продукцията, необходими с оглед строгите регулаторни изисквания върху фармацевтичното производство.

Друга иновативна концепция в помощ на предприятията в сектора са дигиталните близнаци, базирани на принципите за виртуално моделиране и симулация на производствените активи и технологичните процеси. Така всяка машина и технологична линия в цеха може да се сдобие със свой цифров близнак, генериран на база информацията от сензорите и полевите устройства, свързани с физическото оборудване. С помощта на виртуалния модел могат да бъдат регистрирани различни аномалии в работата на кибер-физичните системи, да се извършва предварителна симулация на различни сценарии и промени в производствената програма, както и да се прилага превантивна поддръжка.

Сред ключовите решения по отношение на прогнозния мониторинг и обработката на данни е IIoT. Базираните на технологията устройства и системи спомагат за минимизиране престоите на оборудването и непланираните производствени прекъсвания, които биха могли да се окажат пагубни за производствените предприятия в условия на динамично търсене и необходимост от незабавни доставки. Непрекъснатият отдалечен мониторинг на оборудването в реално време гарантира, че дори и в дистанционен режим на работа операторът на дадена технологична линия за производство на таблетни форми например е винаги информиран за статуса на машините и системите.

IIoT платформите за мониторинг, управление и прогнозна поддръжка във фармацевтичното производство включват проследяване на променливи като температура, влажност, налягане, вибрации и други критични работни параметри. С помощта на получените данни системата може да се самокалибрира при нужда или да уведоми автоматично оператора за отклонения в допустимите стойности, потенциални или настъпили неизправности. Събраната информация улеснява откриването на системни елементи, които наближават края на жизнения си цикъл или са подложени на неправилна работа, която влошава експлоатационните им характеристики. Така мероприятия по ремонт, поддръжка и подмяна на тези компоненти могат да се насрочват при необходимост, елиминирайки нуждата от скъпа, времеемка и сложна физическа инспекция на оборудването и предотвратявайки критични аварии на производствените системи.

ЕКСКЛУЗИВНО

Top