Технологични възможности за дистанционна работа в индустрията

Усложнената икономическа ситуация в глобален план във връзка с пандемията от COVID-19 задава множество нови изисквания към работните процеси както в секторите на търговията и услугите, така и в индустрията. Предприятията в производствените отрасли са изправени пред предизвикателството да запазят неприкосновеността на най-ценния си ресурс – служителите, като същевременно не допуснат драстично влошаване на финансовите си резултати. Необходимостта от въвеждане на социална дистанция с цел ограничаване разпространението на новия коронавирус мотивира много работодатели да въведат режим на дистанционна работа за всички длъжности и сегменти от корпоративните си структури, които позволяват това.

Какви технологични възможности за такава работна организация са налице в индустрията и с какви рискове и специфики е свързана, ще разгледаме в материала.

Технологични перспективи

За някои производства пандемията от COVID-19 налага драстично намаляване на мащаба на дейностите с възможности за бързо завръщане към пълен капацитет на работа при отминаване на извънредните обстоятелства. Други предприятия разполагат с възможности да пренасочат ресурса на производствените си линии в изработката на други видове продукти, чието търсене нараства – например медицински консумативи, дезинфектанти и т. н. Необходимостта от въвеждане на стриктни мерки за социална дистанция и дистанционен режим на работа превръща системите за отдалечен мониторинг и управление на технологичните процеси и операции в ключово решение за възникналата ситуация. Сега повече от всякога обаче е необходимо да се гарантира оптималната сигурност на данните и информацията, тъй като в условията на дигитализирано производство те са от фундаментална значимост. На преден план излиза въпросът за обезпечаване на киберсигурността в предприятията и рисковете, които възникват при преместване на голяма част от служителите и фирмените IT активи в т. нар. хоум офис среда. Особено внимание изискват дейностите, свързани с управление на критични системи и оборудване. За безопасното им експлоатиране в полу- или изцяло дистанционен режим промишлените производители е необходимо да заложат на усъвършенствани средства за индустриална автоматизация, включително на технологии като Industrial Internet of Things (IIoT), периферни изчисления (edge computing), изкуствен интелект и др.

Виртуализация на процеси

Съвременните цифрови платформи за мониторинг и управление на индустриалното производство функционират на базата на множество интелигентни сензори и полеви измервателни устройства, които събират данни за работата на оборудването в реално време и свързват критичните приложения и оборудване в единна мрежа с възможности за отдалечен контрол. Разпределеният модел на управление, който се основава на периферни изчисления, създава условия за автоматизиране на ключови производствени процеси и дистанционен достъп до тях. Това позволява на операторите да поддържат оперативната ефективност, като същевременно ограничават социалните си контакти и позволят на традиционно ангажирания с производството на място персонал да пренасочи усилията си към по-отговорни задачи.

Важна стъпка при преминаването от стандартна към частично или изцяло отдалечена организация на работата в индустрията е внимателното идентифициране на комплексните и повторяеми процеси, които подлежат на автоматизация. Виртуализирането им позволява едновременното им автоматично изпълнение посредством единна дигитална платформа за управление с възможности за усъвършенстван контрол и мониторинг в реално време без необходимост от физическо струпване на персонал в работното хале.

Внедряване на IIoT решения

Важен елемент от една дигитална платформа за отдалечено управление на производството в режим на дистанционна работа във връзка с пандемията от коронавирус са IIoT-свързаните устройства като сензори и програмируеми логически контролери. Те се комбинират с усъвършенстван софтуер за мониторинг и управление, базиран на периферни изчисления. Тази комбинация позволява данните в реално време да бъдат превърнати в изпълнима информация, която да бъде използвана за иницииране на автоматизирани команди без човешка намеса. В случаите, когато това е необходимо, е възможно и установяването на връзка с облачен сървър.

При неподходящо адресиране на IIoT устройствата в периферните изчислителни архитектури обаче е налице риск от възникването на пробиви в киберсигурността на системата. Уязвимият софтуер, съдържащ чувствителни по характер данни, както и опасността от манипулиране на платформата от недоброжелатели създават потребност от инвестиция във високоефективно решение за киберзащита.

При избора на подходяща за съответното производство система за периферни изчисления е важно да се вземе предвид т. нар. обща цена за притежание (TCO), както и възможностите за лесна инсталация и поддръжка. Сред останалите ключови условия за избор на оптимално ефективно решение са още: инструментите за автоматизирана диагностика и мониторинг, интегрираните функции за физическа и киберсигурност, поддръжката на широк набор от приложения, както и възможностите за непрекъсната работа без или със минимални престои.

Възможности на IT системите

Синергията между операционните и информационни технологии е ключ към повишаване на ефективността в съвременните цифровизирани производства. Ако конвергенцията им в дадено предприятие тепърва предстои предвид необходимостта от осигуряване на възможности за дистанционен режим на работа, то е препоръчително да бъдат взети предвид някои особености на процеса.

Внедряването на системи за оперативен мениджмънт на производството (MES/MOM) и ресурсно планиране (ERP) позволяват цялостно дигитализиране на различни класове информация, свързана с управление на поръчките, веригата на доставките, персонала, инвентара, ресурсите и материалните активи. Такива платформи осигуряват необходимата гъвкавост, мащабируемост и адаптируемост на бизнес операциите и правят много по-лесно отдалеченото им управление без потенциални рискове за здравето вследствие на персонален контакт между служителите.

Сред IT технологиите с огромен потенциал да улеснят колективната фирмена комуникация в условията на дистанционен режим са програмите и приложенията за видеоконферентна връзка. Възможностите в тази посока се простират от безплатен софтуер и подфункции на социалните мрежи през професионални облачни платформи до виртуални корпоративни видеостаи. За обезпечаването на надеждна видеокомуникация в реално време е необходима стабилна интернет връзка.

Други иновации, които бързо навлизат в сегмента на технологиите за дистанционна работа, са добавената и виртуалната реалност, както и изкуственият интелект, който улеснява управлението на разпръснатия персонал в хоум офис среда.

Киберрискове

Колкото повече служители от производството биват пренасочвани към дистанционна организация на труда, толкова повече рискове и уязвими точки за киберсигурността на предприятието се появяват. За щастие, пандемията от коронавирус не поставя за първи път на дневен ред въпроса за отдалечената корпоративна сигурност и пазарът вече предлага богат арсенал от разработени и доказани решения в този сегмент.

При стандартна работа на място предприятието организира единна линия на защита срещу кибератаки. Персоналните компютри на служителите и всички елементи на IT мрежата се обезопасяват посредством специализиран софтуер за киберсигурност.

Когато работникът получи достъп до фирмените платформи през домашния си компютър, връзката може да се окаже компрометирана и чувствителна информация за производствените активи да бъде изложена на риск.

Ето защо специалистите в областта препоръчват всяко индустриално предприятие да въведе специален протокол или процедура за осигуряване на достъп до корпоративния софтуер в домашна среда, а служителите да спазват стриктно определен набор от препоръки за ограничаване на кибернарушителите. Това се оказва особено важно в настоящите пандемични условия, които много злонамерени лица считат за подходяща среда за извършване на различни измами и престъпления.

Експертите по киберсигурност предупреждават работещите от вкъщи да бъдат подозрителни към всякакви имейли, независимо от подателя, които ги поощряват да сменят потребителските имена и паролите си за достъп до фирмени платформи, както и към електронни писма с неизвестни изпращачи. Препоръчително е да се обезпечи сигурността на Wi-Fi връзката в домашни условия, да се гарантира наличието на антивирусна програма на персоналния компютър, както и на инсталирани инструменти за криптиране. При работа в споделена среда, дори с други членове на домакинството, е ключово при напускане на компютъра достъпът до него да бъде ограничаван чрез заключване с парола.

Съображения относно киберсигурността

Нови форми на измама възникват непрекъснато, като голяма част от актуалните опити за киберпрестъпления са свързани с пандемията от COVID-19. Нарушителите разчитат на паниката, бързия преход към дистанционна работа, незащитената комуникация. Те разработват схеми, свързани с мнимо набиране на средства за болници и заболели от коронавирус, възможности за участие в различни псевдокампании и т. н.

Сред основните стратегии за подсигуряване на сигурен дистанционен достъп до служебните платформи в такива условия са т. нар. виртуални частни (VPN) мрежи. Чрез тях се осъществява безопасна анонимна интернет връзка между домашния компютър и фирмената мрежа, която елиминира възможностите за достъп до данните от страна на потенциални киберпрестъпници. Потребителското име и парола за достъп на всеки служител до VPN мрежата се осигуряват от ръководството на предприятието, като не е препоръчително да се използват VPN клиенти на трети страни с потенциално компрометирана сигурност. Най-безопасният вариант за всяка организация е да предостави на работещите в дистанционен режим цялото необходимо компютърно оборудване, за да не е необходимо осигуряване на достъп до чувствителните платформи през домашните им компютри.

Ключово изискване в хоум офис режим е внимателно да се подбира къде се съхранява важна фирмена информация. Корпоративният протокол може да включва забрани или специфични указания относно свалянето и обработката на файлове на локален компютър. Обикновено е крайно нежелателно използването на личните имейл акаунти на служителите за фирмени цели, както и служебните им – за лични нужди. Сред традиционните рискове за корпоративната киберсигурност е отварянето на хиперлинкове и препратки в потенциално несигурна комуникация по електронната поща, както и свалянето на прикачени файлове, които пристигат от непознати податели. Те могат да съдържат вируси, зловреден софтуер, както и т. нар. рансъмуер, спайуер, спам и фишинг атаки. Тези форми на кибернарушения са насочени към различни типове данни на компютъра на служителя и/или във фирмената мрежа, като могат да целят корпоративен шпионаж, кражба на лична, банкова или друга финансова информация, придобиване на защитени фирмени IT активи и т. н.

Не на последно място, важно условие за недопускане на рискове за фирмената сигурност в условия на работа от дома е използването изцяло на одобрен и предоставен от компанията софтуер – десктоп протоколи, приложения за екипна комуникация, видеовръзка, бързи съобщения, клиенти за достъп до ERP и MES системите и т. н. Предприятието може да осигури на всеки служител в дистанционен режим съответния интерфейс за виртуален достъп до персоналния му компютър на място в компанията, за да не е необходимо прехвърлянето на чувствителна информация към друга система.