ТУ-София, доц. д-р инж. Бойко Гигов: Инженерното образование ще продължи да е ключово за стабилизирането и развитието на страната

доц. д-р инж. Бойко Гигов, декан на Факултета по транспорта, ТУ-София

Факултетът по транспорта (ФТ) в Технически университет София има над половинвековна традиция. Какво е настоящето му и как оценявате нивото на обучение, което то осигурява?
Официално се счита, че съществуването на ФТ като самостоятелен факултет започва от 1963 г., когато той се е отделил от дотогава съществуващия Факултет по транспорта и съобщенията, но всъщност някои катедри съществуват от самото начало на висшето техническо образование у нас, т. е. доста по-отдавна.

В момента обучението във ФТ се провежда от 56 преподаватели, половината от които са хабилитирани, а около 3/4 притежават образователна и научна степен “доктор”. Почти всички млади асистенти са били докторанти, отчислени с право на защита, или подготвят докторски работи на самостоятелна подготовка.

Искам да кажа, че стремежът ни е да поддържаме високо ниво на преподавателите, както по отношение на специалната, така и по отношение на езиковата им подготовка. За тази цел се води една целенасочена политика от ръководството на ТУ-София и в частност от нашия факултет за повече контакти с водещи чуждестранни висши учебни заведения, за участие в международни изяви – научни конференции, симпозиуми, изнасяне на лекции в чужбина и др.

Студентите също имат възможност да провеждат мобилности в чужбина най-малко за един семестър с цел обучение, практика, подготовка на дипломна работа или дисертационен труд.

За учебни цели разполагаме със сравнително нови модели двигатели, автомобилни възли, автомобили, стендови установки и др., предоставени ни от фирмите, с които поддържаме контакти. Разполагаме с няколко бокса за изпитване на ДВГ, оборудвани по правилата за безопасност (шум вибрации, вредни газове и др.), две лаборатории по трансмисии, две по гуми и окачване и още няколко по диагностика и регулиране на възли и системи, кормилно управление, спирачни системи и др.

Какво е мнението Ви за развитието на сектор Автомобилостроене у нас в последните години?
Аз много се радвам, че в последните години се забелязва една такава тенденция у нас – не само да се сглобяват автомобили с постъпващи от чужбина комплекти, но и да се влага интелект в проектирането, конструирането и производството, ако не на цялата машина, то поне на възли и елементи от нея.

Чета по медиите, че тези инвестиции се обясняват с евтината работна ръка, с недостатъчно развития пазар в региона, с благоприятното географско разположение на страната, с подобрената инфраструктура, с членството в Европейския съюз и др.

Каквито и да са причините, тенденцията за разрастване на производството на автомобилни части в България е много благоприятна и за развитието на малките населени места, за нас, като част от транспортното машиностроене, и за цялостното индустриално развитие на страната.

Как бихте коментирали недостига на кадри с различна степен на квалификация, една от основните причини за който е бурното развитие на сектора?
Специално за кадрите с висше образование в трите образователно-квалификационни степени, в които ние извършваме обучение – бакалавър, магистър и доктор, бройките на плануваните студенти по държавна поръчка се определят от статистиките на новоприетите студенти през последните години по различните специалности, от тенденциите в демографското развитие, от търсенето на специалността и от възможностите за намиране на работа след завършването й.

Явно развитието на сектора изпреварва прогнозите за необходимостта от кадри със съответното образование. Предполагам, че по-голям проблем ще се окаже недостигът на кадри със средно специално образование – от една страна, в качеството им на потенциални кандидат-студенти, а от друга, като директно постъпващи на работа в автомобилните фирми, тъй като част от кадрите с висше образование се ориентират и към мениджърски позиции.

Как оценявате реализацията на вашите студенти в България? Бихте ли посочили някои ярки примери за ваши студенти, които са се реализирали в сектор Автомобилостроене у нас или в чужбина?
На първо време се сещам за няколко бивши наши студенти и даже докторанти, които работят в различни поделения на Сенсата, водещ производител и доставчик на високотемпературни сензори за автомобилната промишленост - Желязко Картунов, Радослав Цепенишев, Мариян Стойчев, Ради Петров и др.

В Бер-Хелла Термоконтрол, която се занимава с развойна дейност и производство на електроника за панели на автомобилни климатици – Владислав Павлов, във Вистеон, произвеждаща автомобилни табла – Емануил Чанков, в ИПО – Георги Попов и Петко Димитров.

Друга част от нашите възпитаници организират сервизна дейност или работят в поделенията на известни автомобилни фирми в България, занимаващи се с дистрибуция на резервни части и продажби на автомобили.

Доста наши възпитаници са на водещи позиции в Балканстар, Еуратек, Мото Пфое, Автомотор корпорация, Камор Ауто, Дарукар и т. н. Има много, които работят и в областта на застрахователния бизнес.

Не липсват и работещи или работили в чужбина в автомобилния бранш наши студенти. Обикновено чуждите компании правят контактите с нашите студенти, когато те са изпратени в съответната страна за обучение или практика. За нас може би е по-добре, а също и за студентите, ако те след време се завърнат в България и продължат да работят в поделенията на същите фирми у нас.

Как виждате бъдещото развитие на инженерното образование във Вашия факултет?
Въпреки съществуващите проблеми от финансов характер, въпреки мрачните прогнози за демографското развитие на нашата страна и съществуващите други неуредици, вярвам, че инженерното образование изобщо и още повече за нашия факултет ще продължи да има особено важно значение за стабилизирането и развитието на страната и неговото развитие ще спомогне много за разрешаването на тези проблеми.

Основание за това ми дава фактът, че транспортът е кръвоносната система на икономиката на една страна и няма как да не бъде развиван.

Нашите конкретни задачи за бъдещото развитие на инженерното образование се изразяват в задълбочаване и разширяване на контактите с аналогични факултети на чуждестранни университети, по-тясна връзка с потребителите на кадри с цел актуализиране на учебните планове и програми според изискванията на бизнеса и привличането им като спонсори и дарители, активно участие в национални и международни образователни и научни проекти, като един от източниците за усвояване на допълнителни финансови средства, необходими за непрекъснато стимулиране на преподавателите и служителите и модернизиране на материалната база на факултета.

Привличането на повече чуждестранни студенти също има важно значение за развитието на факултета и качеството на инженерното образование.