ВиК секторът е в процес на подготовка за ЕС

ПОДОБНИ СТАТИИ

Wuerth Elektronik проведе успешен технически семинар в София съвместно със STMicroelectronics и Rohde&Schwarz

Устойчивостта е не цел, а мисия за Ceratizit

Studer показа, че е в хармония с тенденциите на Music Motion Meeting 2024

Light + Building 2024 – симбиоза на технологии за осветление и свързани сгради

EMO Hannover 2023 показа иновативни решения за актуалните предизвикателства в индустрията

Собствеността в сектора трябва да остане публична, коментират експерти от МРРБ

Принадлежността на ВиК услугите към комуналния сектор на националната ни икономика определя високия обществен интерес към състоянието и развитието на водопроводната и канализационната мрежа в страната. Логично е във време, в което подготовката ни за членство в Европейския съюз е суперактуална тема, ВиК секторът да не остане встрани от общите процеси на уеднаквяване на законовата рамка, стандартите и дори цените на предлаганите услуги. За състоянието на водопроводната и канализационна мрежа в страната, законодателството в областта, необходимите инвестиции и формите на управление на ВиК дружествата разговаряме с инж. Пламен Никифоров, началник на дирекция ВиК в МРРБ.

Според мнението на експерти, състоянието на сектора се обуславя от няколко основни фактора, оказващи съществено влияние върху водопроводната и канализационната мрежа. "Сред факторите има и чисто обективни, като например природните условия. Знаете, че през миналата година страната бе сполетяна от няколко тежки наводнения, което се отрази неблагоприятно върху състоянието на водоснабдителната и канализационната системи. Това наложи ВиК дружествата да похарчат доста средства, които не бяха предвидени в техните планове, и съвсем обяснимо доведе до утежняване на финансовото им състояние", коментира г-н Никифоров. "Тъй като в момента дружествата изготвят годишните си отчети, все още не бих могъл да кажа напълно обективно какво е текущото им икономическо състояние. През март отчетите ще бъдат представени и защитени пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Друга причина за сравнително влошеното състояние на ВиК дружествата се дължи на обстоятелството, че през миналата година бяха повишени цените на някои суровини, които имат определяща роля във формирането на себестойността на услугата Водоснабдяване и канализация. Имам предвид електроенергията и горивата, вследствие на което се повишиха цените на редица материали, сред които полиетиленовите тръби, арматурата и т.н. Всички изброени причини водят до увеличаване на разходната част на търговските дружества", допълва той.

Одобряването на представените отчети се очаква през първото полугодие на този година, уверяват от МРРБ. "В общ план бих оценил състоянието на сектора като добро. Имаме подготовката да посрещнем предизвикателствата, свързани с членството на страната в Европейския съюз. Разбира се, трябва да бъде свършена много и сериозна работа, за да достигнат ВиК услугите качествено равнище, съответстващо на европейските норми и стандарти", заявява Пламен Никифоров.

С цел хармонизиране на българските стандарти в областта на ВиК с европейските, към Агенцията по метрология и технически надзор е създаден Технически комитет 83, чиято основна цел е уеднаквяване на действащите стандарти.

В началото на миналата година бе приет Закон за регулиране на ВиК услугите, с който бе регламентирана процедурата за промяна на цените на ВиК услугите. Отсъствието на подзаконова нормативна уредба, обаче, свързана с прилагането на закона на практика, "върза ръцете" на ВиК дружествата да променят цените на предлаганата услуга. Друг важен за сектора закон - За управление на водите, е подготвен и скоро мина на първо четене в Парламента. "Очакванията ми са всеки момент да започне разглеждането му на второ четене. Това ми дава увереност да се надявам, че през първото полугодие на настоящата година ще имаме нов Закон за управление на водите, който е изцяло хармонизиран с европейската рамкова директива за водите", заявява господин Никифоров.

Важният въпрос, свързан със собствеността на ВиК инфраструктурата и основните форми за управлението й, се очаква да бъде решен от Закона за водоснабдяването и канализацията. "Сформирана е работна група, която уточнява общата концепция по собствеността. Вече са определени редица базови критерии. На първо място, не се предвижда ВиК инфраструктурата да се приватизира, което е записано и в стратегията за управление на ВиК сектора, приета от правителството. Налице е подкрепа по тезата, че собствеността трябва да бъде публична - публична общинска и публична държавна", допълва той.

В процес на обсъждане са критериите, на базата на които ще се определи коя собственост ще бъде публична общинска и коя публична държавна. "Очакванията ми са, че до два месеца ще бъде изготвен проект на Закон за водоснабдяването и канализацията, след което да бъде даден ход на процедурата за одобряването му от Министерския съвет и след това ратифицирането му от Парламента. Надявам се, до края на първото полугодие или поне тази година да бъде приет нов Закон за водоснабдяването и канализацията. Този закон ще регламентира основните принципи, на базата на които ще бъдат изградени взаимоотношенията между потребителите и операторите. В този смисъл, Законът за водоснабдяването и канализацията ще допълва Закона за регулиране на ВиК услугите. Съгласно този закон, всяко дружество ще разработи собствен бизнес план, който следва да внесе и защити пред Комисията по енергийно и водно регулиране", коментира шефът на дирекция ВиК.

С приемането на трите закона и съответстващата им подзаконова нормативна база, общата законова рамка в сектора ще бъде в голяма степен готова, заявяват експерти. "Приетите и подготвяните закони отговарят на стандартите и директивите на Европейския съюз (ЕС). Следва да имаме предвид, обаче, че законодателството на ЕС не е статично и България трябва да развива и допълва собственото си законодателство в съответствие с европейските норми. Имаме всички основания да очакваме, че до края на годината законовата и нормативна рамка във ВиК сектора ще бъде в много висока степен синхронизирана с общоевропейската", заявява в допълнение г-н Никифоров.

Няма общоевропейска концепция за формите на собственост и управление на ВиК мрежата в страните от ЕС. През миналата година по поръчка на парламента е направено изследване на формите на собственост на ВиК инфраструктурата и управлението й в редица държави от Европейския съюз. Изследването обхваща десетина страни и резултатите от него показват, че формите на собственост в отделните страни са различни. "Би могло да се обобщи, че в преобладаващ брой от европейските страни инфраструктурата е общинска. Законът за управление на водите ще регламентира, че по-голямата част от собствеността в сектора ще бъде публична общинска. Същевременно ще разработим механизми, чрез които да се запази регионалното управление на инфраструктурата. Раздробяването й на множество малки фирми би създало проблеми със стопанисването и управлението, както и би възпрепятствало възможностите за бъдещо финансиране", категоричен е Пламен Никифоров. "Това е общоевропейски процес, свързан с окрупняване на компаниите с цел увеличаване на финансовата им мощ. Считаме, че ако се пристъпи към раздробяване на около 50-те фирми, които обхваща ВиК секторът в страната днес, това би създало проблеми в управлението му. Както подчертах, тази концепция в развитието на ВиК сектора ще бъде следвана в разработваните законови постановки", допълва той.

Финансовите нужди на ВиК сектора в страната се оценяват на около 9 млрд. евро. Очаква се значителна част от тези средства да се осигурят по линия на европейските фондове. В процес на подготовка са и редица проекти, свързани с ВиК инфраструктурата в страната, които ще се финансират по линия на програми на ЕС, включително Кохезионния фонд и Фонда за развитие. "Когато става въпрос за финансиране на проекти във ВиК сектора, трябва да се отдели достойно място на програмата ИСПА. Ще разчитаме, разбира се, и на финансиране по линия на публично-частни партньорства през следващите години. В тази връзка организираме международна конференция (б.ред. събитието ще се проведе от 22 до 24 февруари 2006 г.), посветена на развитието на ВиК сектора, проблемите, свързани с управлението на инфраструктурата и опита на други страни при решаването на тези важни задачи", коментира Пламен Никифоров. "Наскоро бяха подписани последните финансови меморандуми по програмата ИСПА. Такъв меморандум е подписан с ВиК дружеството в Бургас. В процес на подготовка са подобни меморандуми с ВиК дружествата в Русе, Варна, Шумен, Смолян и други градове. Смятам, че през следващите няколко години част от финансирането ще се превърне в реалност и ще започне конкретна реализация на голяма част от проектите", допълва той.

В стратегията за развитие на ВиК сектора са регламентирани основните направления, в които ще се инвестират финансови средства - рехабилитация на съществуващите водоснабдителни системи, подобряване на пречистването на питейните води, както и разширение и реконструкция на съществуващите канализационни системи. "Известно е, че в определени региони на страната, например черноморското крайбрежие, селищата се разраснаха и нуждите от питейна вода не могат да бъдат задоволени със съществуващите водоснабдителни системи, изграждани преди повече от 30 - 40 години. Казаното важи и за канализационните системи", потвърждава необходимостта от осигуряване на големи инвестиции Пламен Никифоров.

Разработена е Национална програма за изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ) и канализационни системи. Общият брой на ПСОВ, които трябва да се изградят, е около 400, се твърди в програмата. Първият етап включва изграждането на пречиствателни станции в населените места над
10 000 жители. Следващият етап ще обхване и населените места с от 2000 до 10 000 жители.

"На практика инвестиционните нужди на ВиК сектора са от порядъка на 7 млрд. евро, но заедно със средствата, които са необходими за обслужване на дълга по линия на взетите кредити, се получава 9 млрд. евро. Това е значителна сума за България и сектора й Водоснабдяване и канализация. Считам, че е постижима за период от 10 - 12 години, ако се създадат добра организация и структура на сектора, която да стимулира привличането на инвестиции", допълва той.

"През миналата година бяха подписани договори и започна изпълнението на конкретни проекти, които се финансират по линия на програмата ИСПА и заеми от Европейската инвестиционна банка. Става въпрос за пречиствателни станции за отпадни води в Хасково, Димитровград и Стара Загора. Част от проектите, които се координират от МОСВ, също са на етап процедури за избор на изпълнител. Например, ПСОВ в Пазарджик, ПСОВ и канализационния колектор в Благоевград и т.н. Изграждането на обектите се предхожда от консултантска разработка, която се прави с европейски експерти, препоръчани от Европейската комисия", коментира директорът на дирекция ВиК към МРРБ. "Разработеният проект се одобрява, едва след разглеждането на няколко варианта от експертен съвет на МРРБ. След това се пристъпва към избор на изпълнител. Важно е избраната технология да съответства на природните условия в страната, на нормативните изисквания за пречистване на водата, т.е. на изхода на станцията да бъдат постигнати желаните параметри. От моя гледна точка, не е толкова важно да бъде избрана най-новата технология, а оптималната за конкретните условия. Пречиствателните станции, които се изграждат в страната, съответстват на европейските норми за очистване на азота и фосфора, което е скъпа технология, дори и за развитите европейски страни", заявява в допълнение г-н Никифоров.

Средствата по програмата ИСПА трябва да бъдат реализирани до края на настоящата година. Финансовите инвестиции, за които няма подписани договори и проведени процедури, няма да бъдат усвоени, тъй като програмата ИСПА се прекратява след приемането на България за член на Европейския съюз. Ще бъдат завършени само проектите, по които има подписани договори. Останалите средства ще бъдат прехвърлени в Кохезионния фонд.

"Много коментираният напоследък въпрос с концесионирането е доста сложен. Концесионирането е най-дългосрочната форма на публично-частно партньорство. Известно е, че концесиите са с продължителност от 30 и повече години. Ще потърсим и възможности за създаване на по-кратки форми на публично-частни партньорства, каквито са договорите за управление, които обикновено са с период от три до пет години", заявява по повод използването на концесионни договори във ВиК сектора Никифоров. Друга форма на публично-частни партньорства е създаването на местни дружества с определена цел, например подобряване на управлението и качеството на ВиК услугите. "Трябва да се има предвид, че при краткосрочните форми на партньорство се осигуряват или въобще не се осигуряват необходимите инвестиции за развитие на дружеството. Следователно, в места, където е наложително да се подобри само управлението, е удачно да се избере краткосрочна форма на партньорство, но където е наложително да се привлекат и инвестиции чрез частния капиталов пазар по-целесъобразни са дългосрочните форми. В пълнота това ще бъде изяснено в Закона за концесиите и Закона за ВиК услугите. Основната форма на публично-частно партньорство ще бъде концесията.", допълва той.

В момента се работи по няколко инвестиционни програми, съобщават от МРРБ. Едната е по линия на осигурените от бюджета средства. "Тази програма е сравнително малка - от порядъка на пет-шест милиона лева. С тези средства ще се решават основно водоснабдителни проблеми в населени места, които не търпят отлагане. Например, през миналата година с бюджетни средства бяха финансирани около двадесет обекта. Част от средствата са осигурени чрез т.нар. публични инвестиционни проекти по линия на Министерството на финансите. Бе завършена ПСПВ в Гоце Делчев. Очаква се пускането й в експлоатация през първото тримесечие на настоящата година. Бе финализиран и проектът за изграждане на водопровод, който подава вода от ПС в Сандански до града. Водопроводът ще бъде пуснат в експлоатация през настоящата година. Планираме до средата на следващата година да завърши изграждането и на пречиствателната станция в Сандански", заявява по повод инвестиционната програма г-н Никифоров. "Финансират се и няколко други пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ). След дългогодишно изграждане вече е готова и стената на язовир Христо Смирненски за водоснабдяването на Габрово. В рамките на първото полугодие този обект следва да бъде въведен официално в експлоатация. През настоящата година се очаква да започне и надграждането на язовир Стреченска бара за водоснабдяването на Враца и Монтана, също така да продължи изграждането на ПС в Сандански. Ще продължи изпълнението на втория етап от изграждането на ПСПВ във Велико Търново и ПСПВ в Сливен. Освен изброените големи обекти, ще продължи или стартира изпълнението и на доста по-малки проекти", допълва той.

Друга инвестиционна програма за настоящата година е по линия на програмата ИСПА. "Ще продължи изграждането на пречиствателните станции в Хасково и Стара Загора. Ще започне подготовката и реализацията на конкретни проекти за водоснабдяване и канализация в градовете Бургас и Русе, които ще се финансират от Европейската банка за възстановяване и развитие. С финансиране от ИСПА през тази година се очаква да започне и строителството на обекти във Варна и Смолян, където има подписани финансови меморандуми", коментира Пламен Никифоров.

Пред миналата година е подписано споразумение с холандското правителство за използване на средства от инвестиционен фонд за подобряване състоянието на водоснабдителната мрежа в град Враца. "Проектът обхваща основно подмяна на водопроводи с голяма степен на аварийност. Очакваме през годината проектът да бъде реализиран, като се надяваме, че ще обхване и други населени места. Този проект е свързан с Националната програма за намаляване загубите на вода във водоснабдителната система", заявява г-н Никифоров.