За "големите" и културата на бизнес
Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 7, 2009
Всеки ден всеки от нас използва характеристики като "голям", "среден", "малък". И когато говорим за работа, с тях правим и оценка за мащабите на един бизнес. Смисълът, който обикновено влагаме в "голяма" компания е, че зад нея стоят мащабни икономически и финансови показатели - огромен оборот и пазарен дял, значителна пазарна капитализация, стотици и хиляди работници и служители и т.н.
"Малката" компания, респективно, е точно обратното на "голямата". Но нещата далеч не са толкова прости - затова методите за класифициране на компаниите на малки, средни и големи са различни. Сред основните разлики, обаче, е това, че "малките" рядко привличат вниманието на обществеността, медиите и държавата и ако дейността им забуксува, спасението е единствено тяхна отговорност. За разлика от тях, "големите" често са обект на интерес, а в кризисни ситуации не е изключено дори държавата да се ангажира с реанимирането им.
Но нерядко, за съжаление, зад внушителните отчети и фасади на "големия" бизнес у нас се крие ниска или никаква корпоративна култура, проявявана и към доставчиците, и към клиентите, и към партньорите, и, разбира се, към медиите. Примерите за това са повече от много. Най-скорошният, на който се натъкнахме, е на мой приятел, главен конструктор в утвърдена фирма. "Когато се опитах да се обадя по телефона на наш партньор - голяма компания, на която бяхме поръчали изпълнението на важна за нас задача, срещу договор за стотици хиляди евро, се натъкнах на нагла секретарка. Тя ми обясни, че ще предаде на шефа си за обаждането, когато прецени за целесъобразно", разказа той. Той бе и категоричен, че ще направи всичко възможно въпросната фирма никога повече да не получи поръчка от тях, защото щом една компания - голяма или малка, не може да подбере екипа си и да наложи добър стил и тон на комуникация, значи не си струва да се работи с нея.
И не е нуждо да "откриваме" Америка, за да разберем важността на добрата култура на правене на бизнес и отговорността на "едрия" бизнес за налагането й като елемент на бизнес климата у нас. Но, както се казва, нищо ново под слънцето, след като още в 1871 г. Добри Войников е написал в увода на "Криворазбраната цивилизация": "Много пътя най-добрите, най-нравственита начала у нас са взети наопаки, разбрани накриво".
Близо 140 години по-късно думите на Добри Войников звучат много, ама много актуално. Защото да си "голям" в бизнеса, без да си "голям" в културата на правене на бизнес, е възможно само в държави като нашата.
инж. Амелия Стоименова,
главен редактор
Новият брой 5/2024
.jpg)
