За пазара на труда в

Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 8, 2009

Често у нас с кризата се злоупотребява - разплащанията между фирмите и със служителите понякога се отлагат без необходимост, променят се договорки и изисквания, стига се до недопустим тон на комуникация с работници и контрагенти, изнудване и т.н.
А само до преди година и половина, когато кризата бе основно финансова и наскоро бе прекосила Атлантическия океан, ситуацията бе коренно различна. По това време недостигът на кадри, особено на инженери и техници, беше придобил сериозни измерения. Говореше се за внос на специалисти отвън, а основен мениджърски проблем бе невъзможността да се намерят необходимите за развитието на бизнеса хора. Търсенето на специалисти бе ходене по мъките, а пазарът изобилстваше от самонадеяни и нереалистични в очакванията си търсачи на "големи пари".
После пазарната "рулетка" се завъртя. Не един и два "финансови Олимпа" се сгромолясаха и, първо психологически, а след това и реално, кризата се настани у нас, водейки след себе си коренна промяна на пазара на труда. Само за няколко месеца предлагането достигна и изпревари търсенето на човешки ресурси. Днес не е нужно човек да е икономически гуру, за да знае колко важно за страната ни е съживяването на пазарната активност. Затова всички очакваме от държавата да използва максимално лостовете, с които разполага, за да подпомогне бизнеса в битката му с кризата. Това, разбира се, е и основа за нормализиране на всички процеси, включително комуникациите в бизнеса.
Защото кризата, наред с чисто оздравителния ефект, който първоначално оказа върху пазара на труда, изрови от миналото и някои позабравени управленски похвати, свързани с грубо отношение и комплексарски тон на комуникация на работодателите към служителите. В някои фирми отношенията между работодател и служители не от вчера могат да се асоциират с тези между "бейове" и "рая", както родна бизнес дама има обичай да се изразява, говорейки за подчинените си. Разликата е, че кризата изостри проблемите и извади наяве гледки, така характерни за Балканите.
Жалко е и срамно, защото това явление доказа колко далеч сме от Европа, макар от три години да сме пълноправни членове на Европейския съюз. И колко естествено бихме заслужили статуквото на "банановата република" на ЕС, ако държавата не започне стриктно да контролира спазването на трудовото законодателство.



Top