За предприемачеството по време на криза
Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 4, 2009
И във време на криза има добри новини. Например, голяма международна компания избра България за свой европейски развоен център. Наскоро шефът на българския офис сподели с колко ожесточена конкуренция в рамките на компанията са сe преборили, за да успеят да наклонят везните в наша полза. Съпричастна на гордостта в очите му, го попитах кога ще се преместят, за да може работата да стартира с пълна сила. И защо ли никак не ме учуди отговорът, че голямата битка е в момента. Да ни изберат всъщност далеч не е била най-тежката част, колкото "ходенето по мъките" след това - за изваждане на необходимите документи и разрешителни. Защото бюрокрацията, често противоречащите изисквания на различните инстанции и чиновническата мудност са толкова характерни за българския бизнес модел, при това не от сега, че е напълно безпредметно да хабим думи да ги обсъждаме.
Кардиналният въпрос е друг. Наближат ли избори, предприемачеството става много привлекателно в очите на политици - от всякакъв цвят и калибър. И скъпоструващи PR акции заливат, дори "задавят", общественото пространство - започват първи копки, режат се ленти, посещават се производства. Все неща, които иначе не предизвикват интерес във власт имащите. Няма да забравя как година-две, преди да избухнат предизборните страсти, получих покана за тържествено откриване на нов завод. Домакините се бяха подготвили да посрещнат многобройни гости, сред които високи държавни мъже. Инвестицията бе значителна за България, компанията - не само мащабна, но и с подчертано социално отношение към работещите в нея. На самото събитие, обаче, не присъства не само нито един от очакваните държавни гости, но дори и заместващите ги по протокол. Не по-различно бе отношението и към друга водеща фирма, която организира две тържества за откриване на производствения си обект, тъй като претрупаните с ангажименти ръководители на държавата не успяха да пристигнат за първото събитие. И това е само обвивката. Единствено преборилите държавната машина знаят каква е цената да видят инвестицията си работеща.
Че предприемачеството е двигателят на икономическото развитие е обективен, общоизвестен и неподлежащ на съмнение факт. А кризата не е нищо друго освен отказ да се поемат икономически рискове. Затова е крайно време държавата ни да започне да се държи пазарно, стимулирайки икономическата активност. А каква по-важна роля би могъл да изиграе всеки от нас, освен да последва думите на Дон Кихот: "Свободата, Санчо, се крепи на върха на копието, за нея трябва да се воюва всеки ден!".
инж. Амелия Стоименова,
главен редактор
Новият брой 5/2024
.jpg)
