За приказната страна на реконструкциите...

Имало едно време, в началото на двадесет и първи век, в една чисто нова държава членка на икономико-политическия съюз от европейски страни, един шеф на представителство на голяма международна компания. Един ден той се обадил по телефона на изпълнителния директор на една от приватизираните фабрики. Вършейки си работата, човекът го попитал предстоят ли по-мащабни проекти за реконструкция и модернизация в някои от цеховете на предприятието. Изпълнителният директор - инженер с над тридесетгодишен опит в завода, изкачил последователно стъпалата от служебната йерархия, т.е. не "парашутист", а истински професионалист в областта, заявил категорично, че всичко, което ще се прави, са дребни ремонти. През следващата седмица, обаче, шефът на представителството отишъл лично да проконтролира 72-часовите проби на инсталирана техника в същия завод. Засякъл из предприятието главния инженер, който много го изненадал, казвайки му да се стягат с колегите, защото предстои голяма реконструкция. Върнал се в офиса си шефът на представителството, мислил ден, мислил два и накрая ... отново набрал номера на изпълнителния директор. Казал му в прав текст, че вече е разбрал за проекта и не може да си обясни защо е скрил толкова важна информация. Все пак, оборудването, което до момента от компанията били инсталирали в завода работело добре, инженерният състав бил много доволен, екипът на компанията винаги се отзовавал своевременно за консултации или при проблеми... По средата на обясненията, изпълнителният директор го прекъснал с думите: "Виж, не ме разбирай погрешно, нищо не съм скрил. Просто миналата седмица и аз не знаех за тая реконструкция. Същия ден, когато си говорил с главния инженер, минал "оня" и му казал, че ще се инвестират много пари в един от цеховете". И за двамата герои нямало нужда от повече обяснения - ставало въпрос за официалния собственик.

Конкретният повод, при който колегата ми разказа горната случка, бе разговорът ни за планираността на инвестициите в посока модернизация в индустриалния сектор, основанията за избор на едно или друго техническо решение, факторите качество, функционалност, цена... Леко прозаични неща, с принципно ясна бизнес теория и дългогодишни европейски практики. Явно, все още отсъстващи от интересното професионално житие на българския инженер.

инж. Амелия Стоименова,

главен редактор