За условията на труд в индустрията

В началото на деветнадесети век, когато на картата на Европа държава България не съществувала, а най-големите български предприемачи били чорбаджиите, търгуващи из огромната Османската империя, във Великобритания индустриалците търсели нови и нови начини да увеличат производителността на труда. За английските работници индустриалната революция определено не била добро време - условията на труд били ужасни, работният ден бил 14-часов, и децата, и старците се трудели, а понятия като платен годишен отпуск и болнични въобще не били измислени. Именно в тези мрачни години на "индустриалното поле" се появил Робърт Оуен, предизвиквайки истинска "революция" с радикалните си идеи за съществуването на връзка между условията на работа и производителността на труда.

Започнал кариерата си в английска фабрика, мистър Оуен бързо се издигнал до шеф на производството, благодарение на таланта си на ръководител. Бил достатъчно здравомислещ, обаче, за да знае, че никой индустриалец в Англия не би превърнал предприятието си в опитно поле за радикалните му, но нелишени от икономически смисъл възгледи. Затова мистър Оуен решил сам да се превърне в предприемач. Малкото лири, с които разполагал, му стигнали да закупи банкрутирала текстилна фабрика в Шотландия, която никой не искал, тъй като работниците целокупно злоупотребявали с уиски в рамките на работното време, и както би могло да се очаква, трудовата дисциплина била достигнала нулата. А сякаш това не било достатъчно, но и в близост други работници въобще нямало. В разрез с всички установени правила в бизнеса по онова време, Робърт Оуен подобрил значително средата, в която се трудели работниците, забранил детския труд във фабриката и скандализирайки съвсем колегите си индустриалци, въвел и много други социални придобивки. Но вместо да се провали с гръм и трясък, мистър Оуен постигнал производителност на труда, немислима за тогавашната текстилна индустрия. Е, със задружни усилия фабрикантите във Великобритания успели да го прогонят да прилага новаторските си идеи в Америка.

Двеста години по-късно, в държавата България, отскоро пълноправен член на Европейския съюз, напредничавите управленски идеи на хора като Робърт Оуен тепърва започват да си проправят път в родната индустрия. Но високата конкуренция на европейския пазар в допълнение с все по-осезателния "глад" за знаещи, можещи и отговорни специалисти със сигурност ще отвори широко вратата на модерните у нас и отдавна доказали се на Запад управленски практики.

инж. Амелия Стоименова,

главен редактор