За заплатата на инженерите...

Десетилетия преди да се превърне в преуспял бизнесмен, производител на автомобилите Ferrari и легенда за феновете на Формула 1, Енцо Ферари не бил нищо повече от млад авантюрист, влюбен във високите скорости. В онези години, търсейки препитание, сеньор Ферари кандидатствал за работа в малката тогава фирма FIAT. Направил им страхотно предложение - да допринесе за увеличаване на продажбите, като сформира състезателен отбор и поеме управлението му. И, мениджърите на FIAT направили голяма грешка. Отхвърлили предложението с аргумента, че поради малките продажби наскоро се е наложило да съкратят хора и не могат да си позволят да го наемат.

Били години, в които дръзки инженери творели бъдещето... В настоящето и у нас в бранша на фирмите, предлагащи инженерни решения с индустриално приложение, има много работа. Трудно би могла да се намери фирма с претенции за сериозно пазарно присъствие, която да не търси специалисти. Най-добре - високо образовани, с професионален опит и желание за работа. А, според простата икономическа логика, когато търсенето на квалифицирана инженерна работна ръка изпреварва предлагането, цената на труда се движи във възходяща посока. Но, всъщност заплатата ли е с най-голяма тежест сред аргументите да се приеме или отхвърли едно предложение за работа. Или перспективите за развитие, свободата на изява, комфорта на работната среда, властта...

Според теориите за управление на човешките ресурси, поставените "тежки" въпроси имат обосновани отговори. В реалния живот, обаче, хората са различни, а най-талантливите обикновено най-трудно се побират в рамки. И така е било винаги. След като взел решение да прекрати състезателната си кариера и насочил енергията си в създаването на състезателен тим на компанията Alfa Romeo, Енцо Ферари успял да "открадне" най-добрия конструктор на FIAT. При това, от Alfa Romeo вече няколко пъти се опитвали да привлекат доказалия се конструктор с много добри финансови предложения. Безуспешно! Казват, че Ферари го привлякъл с възможността да развихри напълно свободно творческите си мечти и да създаде автомобил, далеч надхвърлящ представите на съвременниците му за спортна кола. Е, сигурно други биха казали, че първоначалните предложения най-вероятно не били достатъчно изкусителни.

А може би отговорът се крие в равенството между успеха на една фирма и успеха на хората в нея. С цялата обективност на критериите за успех на фирмата и субективност на индивидуалните представи за него.